Фрида Кало: Трагедията е най-смехотворното нещо на света

Фрида Кало: Трагедията е най-смехотворното нещо на света

Самоук талант, който оставя повече от 140 картини, преживява повече от 35 операции и Диего Ривера. Гордо изправена, облечена с фолклорна носия и индиански накити. Гъсти сключени вежди. Поглед, който едновременно привлича и дистанцира. Лицето й е сред най-известните в света.

Не може да бъде поставена в рамка, нито би понесла да стои мирно върху нечия стена… Това е Фрида Кало, която си отиде от този свят на 13.07.1954 година, само на 47, сбогувайки се с думите:

Надявам се това да е едно радостно отпътуване и никога да не се върна повече тук.

Бях свикнала да вярвам, че съм най-странната жена на света. Но после се замислих, че на тази

Земя има толкова много хора и все някъде съществува друга жена, която се чувства по същия начин, както аз. Е, ако си някъде там и те има, и четеш това, знай, че не си сама – аз съм същата странница като теб.

Наричат ме сюрреалист, но аз никога не рисувам кошмарите си, нито красивите си сънища. Рисувам само реалността… моята.

Крака – за какво са ми те, когато имам криле?

Иска ми се да можех да правя това, което ми харесва, без да се притеснявам от завесата на лудостта. Бих искала да аранжирам цветя по цял ден, да обичам, да се смея, да плача, да изпитвам болка… Ако можех да изградя свой собствен свят, той щеше да е в пълно съгласие с всички останали светове. И никога не бих ги определила като „ненормални“, само защото те са различни от моя.

Нищо не е абсолютно. Всичко се променя, всичко се движи, всичко се върти, всичко лети и все някога си отива.

Пия, защото се опитах да удавя мъките си, но гадните копелета се научиха да плуват.

Рисувам автопортрети, защото много често съм сама, защото аз съм човекът, когото познавам най-добре.

Когато си решен да си отидеш, не е достатъчно просто да напуснеш, трябва да останеш далеч. За да успееш, тренирай сърцето си, както се тренира куче.

Моите картини са нарисувани грижливо, не повърхностно, а с търпение. Посланието на моята живопис е болката.

Сърцето ми е с размерите на Аризона, но за съжаление, далеч не толкова сухо.

Има две големи катастрофи в живота ми. Едната беше трамваят, другата е Диего. Диего е далеч по-лошата.

Не изграждай стена около собственото си страдание – ще те погълне отвътре.

 

снимки: bust.com

Още за Фрида Кало в Четилище

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*