Emilie Autumn: Страдам от безсъние, защото мога да спя само с хора, които обичам

Emilie Autumn: Страдам от безсъние, защото мога да спя само с хора, които обичам

Емили Аутъмн е композитор, поет и цигулар, чийто музикален стил сама нарича „Fairy Pop“, „Fantasy Rock“ или „Victoriandustrial“, в който включва елементи на класическа музика, кабаре, електроника, глем рок и бурлеска.

Започва да се учи да свири на цигулка на четири години: „Спомням си, че помолих за цигулка, но нямах представа какво е това“. Упражнява се по осем-девет часа на ден. Когато не свири – чете. Започва да учи в университета в Индиана, но напуска след две години поради разногласия относно външния вид и сценичната изява при изпълнението на класически произведения.

Дебютира на 17 години с инструменталния си албум „On a Day: Music for Violin & Continuo“, който издава чрез собствения си лейбъл Traitor Records. Записва го само за един ден, което личи и от заглавието му. През 2003 година издава „Enchant“.

Класическото й образование я заразява с любов към пиеси, романи, и историята, особено на Викторианската епоха. Радва се на произведенията на Шекспир, Елизабет Барет Браунинг и съпругът й Робърт, и Едгар Алън По. „Шекспир е единственият мъж, когото някога съм обичала.“

В музиката си включва звуци, наподобяващи викториански машини, като локомотиви, които нарича „стиймпънк нещо“. Любимият й изпълнител е Morrissey от The Smiths.

Включва се в европейското турне на Къртни Лав при представянето на „America’s Sweetheart“ през 2004 година, като бекграунд вокал. През 2006 година издава чрез немския лейбъл Trisol Music Group албума „Opheliac“.

През 2012 излиза и „Fight Like a Girl“.

2000 е годината, в която публикува и книга със стихове „Across the Sky & Other Poems“, която преиздава през 2005 под името „Захарта ти стои недокосната“, придружена с аудио книга.

Прави опит за самоубийство и прекарва 2 седмици в психиатрична клиника. След излизането си написва роман, озаглавен „Убежището на своенравното викторианско момиче“, който публикува през 2010. Поради естеството на романа и някои автобиографични части в него, издаването му се забавя, тъй като се намират хора, които не желаят книгата да види бял свят. Историята включва антропоморфни плъхове и пиявици и е дневник на обитател на измислена лудница от викторианската епоха, на име Емили. Основното послание е, че много от пациентите в действителност не са луди и смисълът на психичните заболявания остава неразбран и до днес.

Нищо не ме кара да искам да се самоубия толкова, колкото реакцията на хората на опитите ми да го направя.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*