Елиът Смит: Последният истински инди герой

Елиът Смит: Последният истински инди герой

Елиът Смит е нежен, противен, смахнат, тъжен и понякога разлят в шизо усмивка.

Не знае как да живее.

Споделя песните си само на теб и не очаква нищо в замяна.

Едва 34-годишен в разгара на поредния скандал с приятелката му взима кухненския нож и си го забива в гърдите, няколко пъти.

Отива си един велик инди герой.

Стивън Пол Смит е роден през 1969 година в Омаха, Небраска. Родителите му се развеждат, когато е на 6, и израства с майка си – учителка по музика, в Тексас и Орегон. По-късно Смит татуира на ръката си карта на Тексас и тичично в свой стил обяснява, че това не е защото много харесва щата на ред нековете, а точно обратното. Обвинява втория си баща в сексуално насилие и описва детството си горе долу така:

„How they beat you up week after week, and when you grow up you’re going to be a freak.“.

От девет годишен започва да свири на пиано и с годините просвирва още освен на основния си инструмент – китарата, и на бас, барабани, кларинет и хармоника.

Остава при нас обаче най-вече с акустичните си китарни изпълнение и прошепнати изповеди.

„If you play acoustic guitar, you’re the depressed, sensitive guy“.

На 14 напуска майка си и се мести в Орегон при баща си. Свири в училищни банди, пие и се друса. След като завършва си сменя името на Елиът, като обяснява, че Стийв му звучи като смешка. Така и не става ясно защо си избира Елиът. Според един от биографите им името е вдъхновено от „Elliott Avenue“ – улицата, на която е живял в Портланд, а според други е измислено от тогавашната му приятелка.

След като завършва училище Елиът Смит влиза в колеж, „за да си докажа, че четири години мога да правя нещо, което не харесвам“ и взима степени по „Философия“ и „Политически науки“.

По това време прави бандата „Heatmiser“ и с нея записва четири албума „Dead Air“ (1993), „Cop and Speeder“ (1994), „Yellow No. 5“ (1994) и „Mic City Sons“ (1996), след което се разпада.

Изхранва се като бачка каквото намери, а често е и на помощи.

Още по времето на „Heatmiser““ Елиът Смит започва да записва сам парчетата си и да ги праща по компании. През 1994 година пуска първата си тава „Roman Candle“.

„I like home recordings and studio recordings just as much as each other – I don’t think one is better – but for this record I wanted to see what I could do in a real studio with real producers.“

По това време грънджът набира все по-вече популярност и Елиът Смит разбира се не го харесва и бяга от каноните му. В парчетата му има основно акустични китари и по някой друг риф на електрическа китара.

„I’m just writing songs about how I feel or about how people I know feel“.

През следващите няколко години продължава да пише и да издава парчетата си, като пуска „Elliott Smith“ (1995) и „Either/Or“ (1997). Пише песни и за филми, като стига до саундтрака на „Good Will Hunting“.

Нещата с музиката му вървят, но той се губи в тежки наркотици. Колкото по-успешен става, толкова повече се засилват депресиите му и към 1998 година започва открито да говори за самоубийство.

„I wondered if I would talk about drug use. But I guess, why hide it?“

Той обаче не спира да записва и пуска още два албума „XO“ (1998) and „Figure 8“ (2000).

След тях обаче състоянието му започва да се влошава. Страда от параноя, на моменти губи паметта си, все повече затъва в антидепресантите и все по-малко свири. Рядко се появява по концерти, а когато го прави – заспива на сцената или се замесва в побоища.

След един оптимистичен рожден ден, вече на 34 години, Елиът Смит спира наркотиците, алкохола, кофеина и червеното месо,

И така до една октомврийска вечер, когато влиза в поредния скандал с тогавашната си приятелка Дженифър. За да избяга от разправията, тя се заключва в банята и си взима душ. По някое време чува викове, излиза и вижда Елиът, забил кухненски нож в гърдите си. Почива малко по-късно в болницата.

Оставил е нещо като предсмъртно писмо:

„I’m so sorry—love, Elliot. God forgive me.“

Обстоятелствата около смъртта му обаче все още не са изяснение докрай, като има и версия, че Дженифър го е убила.

Посмъртно излизат „From a Basement on the Hill“ (2004) и „New Moon“ (2007).

През годините разказва, че е бил вдъхновен от банди, като Big Star, Led Zeppelin,The Kinks, Pink Floyd, Television. Бил е луд фен на Боб Дилън и Beatles, но си позволява да запише само едно тяхно парче „Because“.

Oбичал е Самюел Бекет, Т.С. Елиът и Достоевски.

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*