Дилян Еленков: Друга бира, друг ром

Дилян Еленков: Друга бира, друг ром

За Автора

Дилян Еленков, роден на 10 ноември 1978 година в гр. София. Изпълнител и автор на текстове и музика в група „Кака Сяра”. Пише поезия, проза, сценарии. Публикувани текстове във в. „Капитал лайт”, „Литературен клуб”, „Кръстопът”, „Литернет”, „Лик”, в.”Преса” и др.

През 2011 година излиза първата му стихосбирка „Ципове, копчета, дни” (Арс), част от която е поемата „100% настроение”, която, заедно с “Малко сутрешно престъпление”, “Одеонъ” и “Естествен роман в 8 глави” на Георги Господинов, “Млекарката” на Димитър Воев и “Постиндъстриал” на Калоян Праматаров е една от избраните за проекта „Щрих и стих” на „Компот Колектив”, обединяващ шест авторски късометражни анимационни филма, базирани на споменатите поеми.

Анимационният късометражен филм „Денят на кървавите венци” на Димитър Димитров – Анимитер по едноименния разказ и адаптиран по него сценарий печели множество награди, сред които за най-добра анимация на филмовия фестивал „Hollywood Weekly” в Лос Анджелис.

ДРУГА БИРА, ДРУГ РОМ

Ох.

Станах към 6:15 и пих една бира. Което не е като да станеш в 7:30 когато бие камбаната и пиеш бира. Няма нищо общо. В 6:15 по това време на годината слънцето тепърва се показва, а котката гладно плува около краката ти, ръфа и си иска месото, докато си обуваш чорапите. Пиенето на бира след 6:15 е пълна нула. Някои може и да го изкарват другояче, но те просто са мързеливи и лоши пиячи.

7:30 е добро време за кафе. Сложих кафеварката, тя изсъска и си напълних чашата. Запалих цигара на терасата. Полях здравеца. После седнах на канапето и пуснах телевизора. Даваха „Семейство Симпсън”. Позасмях се тук-там. Отскочих до тоалетната. Малки сутрешни занимания. Справях се добре.

Звъненето на телефона бе просто отвратително. Извади ме от сутрешния мир, който постигам все по-трудно и все по-рядко. Препсувах. Вдигнах слушалката и я чух. Чух този мъркащ глас, който не бях чувал от години. Беше Фани. Въпросително изрече името ми.

– Да – отговорих.
– О-о-о-у – провлачи тя, след което замълча.
– Какво става, Фан?

Мъркането бе заменено с леко по-абразивен тембър:

– Само исках да ти кажа. Гледах твоя филм. Изобщо не ми хареса. Честито за наградата. Но изобщо не ми хареса. Имаш ли си някоя?
– В момента не.
– И аз не съм омъжена. Но изобщо не ми хареса. Това исках да ти кажа.
– Ами, добре…
– Добре тогава – изстреля за последно и затвори.

Поседях малко, след което отворих нова бира. Кафето, и бездруго, отече.

О, Фани. Същата лудетина. Същата картечница и безобидна омраза, както когато се разделихме с плюнки и шамари. Но имаше и нещо ново, малко повече тъга и по-дълги паузи. Спомних си нощите с нея, нощите, в които в малките часове тя ставаше, палеше лампите, стъпваше гола върху леглото и върху мен, не ме забелязваше, и с бельото си размазваше комарите по тавана, един по един, това продължаваше известно време, достатъчно, че да се разсъня, да се загледам в нея, да я сваля до мен.

Телефонът отново зазвъня. О, помислих си, второ действие.

Беше Дим, моят режисьор.

– Хей, дали са ни нова награда на бла-бла, най-добра анимация, ще има и парички, трябва да се видим и почерпим, кога можеш, кажи, може и у нас, жена ми вече не ти се сърди, малките нямат търпение да те видят, питат за теб?
– Чудесно, Д., радвам се, ще го направим в най-скоро време. Ще ти звънна.
– ОК, приятел, не забравяй.

Затворихме. Запалих цигара. Пиенето за месец напред бе осигурено. Заслужаваше си нова бира. Тъкмо я отворих, когато на вратата се почука. Беше откачената съседка от долния етаж. Беше по пеньоар, адски секси, нищо че минаваше 50-те.

– Хей, шибаната звезда! Банята ми е като АКВАРИУМ! Кога най-сетне ще си оправиш шибаните тръби? Не смея да вляза вътре, ще се удавя там! И спри да пушиш в тоалетната! И поне се сещай да намаляш нощем музиката, ПИСНА МИ ОТ ТИЯ АКОРДЕОНИ… идиот.

– Да, да.

Затворих вратата. Понечих да си отворя нова бира, но нямах повече. Не ми се излизаше още. Не ми се срещаше със сутрешни хора. Имах половинка ром, сипах една чаша. Беше към 9:30. Погледнах телефона. Замислих се дали да не върна обаждането на Фани. Лоша идея. Вдигнах слушалката и набрах номера:

– Хей, Дим. Хайде да го направим още днес. Ще дойда следобед. Виното и заека са от мен. Ще стане чудесно задушено.

Какво пък, помислих си, може би още можех да спася деня от пълна разруха.

Повече от Дилян Еленков ТУК.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*