Диаманда Галас: Заръки от мъртвите

Диаманда Галас: Заръки от мъртвите

Заръки от мъртвите

Диаманда Галас

СВЕТЪТ ИЗБУХВА В ПЛАМЪЦИ
СВЕТЪТ ИЗБУХВА В ПЛАМЪЦИ
СВЕТЪТ ИЗБУХВА В ПЛАМЪЦИ
СВЕТЪТ ИЗБУХВА В ПЛАМЪЦИ

Но тези пламъци НЕ са непознати
За НАШИТЕ мъртъвци
НАШИТЕ мъртъвци изреваха последната си молитва в тия пламъци
Нашите мъртъвци доизпяха последната си приспивна в тия пламъци
Нашите мъртъвци се примолиха на иноверския ни БОГ в тия пламъци
Нашите мъртъвци прошепнаха последно сбогом на майка си В ТИЯ ПЛАМЪЦИ

СВЕТЪТ ИЗБУХВА В ПЛАМЪЦИ

НАШИТЕ мъртъвци сграбчиха силно чадата си
СВЕТЪТ ИЗБУХВА В ПЛАМЪЦИ

НАШИТЕ мъртъвци гледаха дъщерите си
ИЗНАСИЛЕНИ И ПРЕБИТИ
в застиналото жарене на ТИЯ ПЛАМЪЦИ

НАШИТЕ мъртъвци гледаха как една секира отстранява
черепа на майка им
и коронясва дървен шиш
в продължителната жар на ТИЯ ПЛАМЪЦИ

НАШИТЕ мъртъвци гледаха додето Хризотомови
очи и език биваха изтръгвани,
зъби и пръсти – чупени, един по един,
в смеха и насърчението НА ТИЯ ПЛАМЪЦИ

НАШИТЕ МЪРТЪВЦИ гледаха сестрите си напоени с бензин
и крещящи със стапяща се кожа
„СВЕТЪТ ИЗБУХВА В ПЛАМЪЦИ”

НАШИТЕ МЪРТЪВЦИ породиха турските победи
бълбукащата и умиращата плячка,
на щик бележеща границите на
СВЕТЪТ КОЙТО ИЗБУХВА В ПЛАМЪЦИ

НАШИТЕ МЪРТЪВЦИ БЯХА ВЛАЧЕНИ В ПОХОДИ
ПОД ПУСТИННОТО СЛЪНЦЕ
ЦЕЛИ СЕДМИЦИ ДОДЕТО СЛЪНЦЕТО НЕ ПРОГОРИ ДРОБОВЕТЕ ИМ

и когато пустинното слънце което ги подпалваше като пламъци
нацепи устните им, ние чухме последната молитва
ГОСПОДИ БОЖЕ ИМАЙ МИЛОСТ НАД ДУШИТЕ НИ ГОСПОДИ

Те видяха как СВЕТЪТ ИЗБУХВА В ПЛАМЪЦИ
погребани, още не мъртви в ямите
гравирани:

„ГЯУРИ, ИНОВЕРЦИ:
НАШИЯТ БОГ ИЗБРА ДА УМРЕТЕ”

И тогава проклетите мъртви ни заръчаха да кажем:

ТОВА е моят ГРОБ, МОЕТО СВЯТО ЛОЖЕ
НЕ МОЖЕТЕ да го отнемете

НЕ можете ДА ИЗЛИЧИТЕ МОЕТО ИМЕ
НЕ можете ДА ИЗЛИЧИТЕ НАШИТЕ МЪРТВИ

НЕ МОЖЕТЕ ДА ИЗЛИЧИТЕ МЪРТВИТЕ
Защото вече ни беше заръчано
да изредим имената им, номерата им,

да посочим рожденната им дата, земния им град,
бащиното им име, сладостта
на майчините им очи

СБОГОМ

СБОГОМ

СБОГОМ

и вовеки
Ще се видим когато пустинята срещне небето
Но не ЗАБРАВЯЙТЕ МОЕТО ИМЕ

И ето тия са заръките от мъртъвците
казани без вест но с решаващ поглед:

СЕКУНДАТА

дарена на Иновереца

понеже един Иноверски Ад
НЕ трябва да изисква ни молитва
Не трябва да изисква стихнал миг

И вече на иновереца се каза
да забрави и прости
за да разбере:

Въздигни се в рай на Мъртви Спомени,
на Живи Мъртви, Домът на Старите Другари
на Кататония
на Лудост
и Отчаяние.

„Не ме питай за НОМЕРА на този Гроб:
Той бе откраднат”.

”Каква Е таз любов за кости и боклук?
Постави този древен предмет зад себе си, Иноверецо

ТИ НЯМАШ право на БОГ
ТИ НЯМАШ право на ПОКОЙ
ТИ НЯМАШ право на РАДОСТ

ТИ НЯМАШ ПРАВО

ТИ НЯМАШ ПРАВО

ТИ НЯМАШ ПРАВО

ГЯУРИ!!!!

Помни как едва сполучила, Сатанинска спермо,
си ти:
дори да БЪДЕШ
жива.

СЕГА!

ТУК!

ОТТАМ МОРЕТО!

ГЯУР!

Ти НЯМАШ Бог.

Човек без Бог
Не могат да го изгорят ЖИВ
Той никога не е БИЛ жив,

не като ЧОВЕК, гяурино,
а като КУЧЕ”.

НО АЗ НОСЯ заръки от Мъртвите
които ме предупреждават:

”НЕ МЕ ЗАБРАВЯЙ:
Моята кръв ще изпълни въздуха който дишаш
ЗАВИНАГИ”.

”МОЯТ ЧАСОВОЙ Не е МЪРТЪВ

ТОЙ НОСИ ВСИЧКИТЕ МИ ЗЪБИ:

УСМИВКАТА МИ НА НЕОПРОЩЕНИЕ,

СМЕХЪТ МИ!

ВЪРКОЛАК!

Аз съм разровеният човек
който НЕ МОЖЕ да заспи
НА ЧЕТИРИЙСЕТ ПАРЧЕНЦА!!!!!

Аз съм момичето,
разчленено
и проклето,

Аз съм отворената уста
която влачи твоята плът
и не ще се спре

додето

СМЪРТТА МИ НЕ Е НАПИСАНА
НА СКАЛА КОЯТО НЕ
МОЖЕ ДА БЪДЕ
РАЗБИТА!”

Ето тия са заръките
от Мъртвите.

2003

Превод от английски: Станимир Панайотов

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*