Диаманда Галас: Интравенозна песен

Диаманда Галас: Интравенозна песен

Интравенозна песен

Диаманда Галас

Встъпителни бележки към изпълнението на „Бесни жени с ножове за пържоли“, прочетени на конференцията „Оралният модел в съвременното изкуство и култура“, Център за музикален експеримент, Университет на Калифорния в Сан Диего, Ла Джола, Калифорния, 20 февруари 1983 г.

Музиката се интересува от склонности към ексцесивно поведение.
Една обсесия,
____крайности, въздесъщи и нахлуващи у другия,
____в микросекунди, които в един момент се съединяват и се разпадат в следващия,
____до окончателно разлагане,
______което е собствената Имплозия на душата.

Не ходиш в болница за да вдъхновиш пресъздаването на собствената си
Смърт на сцената. Знаеш я наизуст.
Аз се завръщам към тази нужда, към тази ненаситност за крайности на съзнанието.
Един актьор може да симулира желаното емоционално състояние чрез веща
____манипулация на външни обектни материи, или пък може да използва суровите
____материали на собствената му душа в процес, който е непосредственият, който е
директният опит на самата емоция.

Този втори интерес се усеща от изпълнители, които са – не просто професионално –
Обсесивни изпълнители.

През 1975 г. реших да създам нова вокална музика, която си служи с безматрично произвеждане на вокален звук като най-непосредствената репрезентация на мисълта. Първоначалният интерес е към осъществяването – секвенционално, акордно, контрапунктно – на различни процеси на тежка концентрация, „ментални“ и „съзнателни“ състояния, за които вокалният звук се използва като фундаменталната психична координата.

Една предхождана от предварителна хореография навигация, посредством уточнени ментални и осъзнати състояния, съпровождана от подтекста на личен и по-скоро кинематографичен почерк предопределя звуковите/езиковите съдържание/мимика. По този начин аз непосредствено установявам контекстуална основа за композиционната взаимовръзка между звукови и езикови елементи, взаимовръзка, която – от самото начало – е част от произвеждането на самите отделни материи. По време на изпълнението се стремя еластично да се движа през различни „състояния на тежка концентрация“ или „трансови състояния“ с пълно покорство към строгостта на всяко състояние и същевременно да обръщам внимание на темпоралните изисквания на макроструктурата на произведението… стремежи и интереси, които отразяват една обсесия по споделени и несподелени удоволствия както на самобичуващия се, така и на бичуващия.

„Бесни жени с ножове за пържоли“ е един вид безкръвна и безмилостна мозъчна хирургия, кинестестична репрезентация на ума, пречупена в една безкрайност от кристали… субтрактивният синтез на ментална ентропия от многообразни вълни на абсолютна и истинска шизофрения.

Театрално поставено това пречупване на ума става безкрайно чрез една непрестанна навигация на последователни величини: физически телесно усилие и форма; променящи се серии светлина, подложени на хореография; вокално-темброви поредици; нарастваща промяна на пространствената реверберация; манипулация на звуковите пространствени координати и траектории чрез използването на четири микрофона, разпределени в триканална звукова система. С изключение на променящите се серии светлина по време на изпълнението, изпълнителят има контрол над всичко гореспоменато. Едно очевидно предимство на използването на мултимикрофони е служенето им като микромодел за самото пластично пространство на изпълнението, също тъй подложено на хореография от изпълнителя.

За виртуозността…

Едно вокално-темброво проектиране върху това ментално пречупване изисква от човек да има на разположение огромен репертоар вокален звук, както и напълно еластична вокална способност, която позволява бързата навигация чрез тези темброви елементи. Това със сигурност не е нова идея, но абсолютната прецизност, абсолютният детайл, на който се позовавам изисква виртуозност, пъргавост с инструмента, която все още не е била опитвана.

Изисква се най-минималното или най-максималното нарастване на темброва промяна над най-малката единица време, а – по множество начини – то прилича на това, което бива изпробвано при субтрактивния синтез на белия шум, където внезапно могат да бъдат чути изключително конкретни височинни/темброви вълни самостойно, в бързо редуване или едновременно.

Въпросът тук не е такъв на опростителско развитие на вокалната виртуозност. По-скоро той включва редефиниране на една най-прецизна звукова репрезентация на мисълта през най-достъпния, директен и изтънчен апарат за правене на музика.

***

Превод от английски: Станимир Панайотов

Преводът е направен по: Diamanda Galás, “Intravenal Song” in: Perspectives of New Music, Vol. 20, No. 1/2 (Autumn, 1981 – Summer, 1982), pp. 59-65.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*