Comasummer натясно

Comasummer натясно

Comasummer си остават един от най-отрезвяващите шамари, които българската независима сцена е получавала в последните 10 години. Без излишни обстоятелствени пояснения бандата изкара албум („Out of the Sun“), организира собствен фест и един милиард тематични партита (Rocket Psyence), а също и две турнета зад граница, а вече готви и парчета за втори албум. Всичко това за някакви си 2 години.

В края на миналата година Comasummer направиха второ турне заедно с гърците Nerrves, след което се покриха за известно време. Тази седмица обаче отново излизат на светло в София и ние от Lunatic.bg решихме да не изпускаме момента. Хванахме Деси (барабани), Владо (вокал и китара) и Пламен (китара и вокал) натясно и им зададохме нашите остроумни въпроси, изпълнени с дълбок смисъл.

Кои сте вие?

Пламен: Зло куче в Comasummer, черна кутия в Rocket Psyence и рокенрол атом директно от АЕЦ-а.

Владо: Глас и китара в Comasummer. Понякога и барабани. И клавири, ако трябва. И записи, когато са необходими. И текстове пиша. Абе, зает човек.

Деси: Свиря на барабани в Comasummer. Преди две години започнахме да свирим заедно, след което аз кривнах от пътя. Мястото на барабаните зае Данчо, който се възстановява от травма в момента и аз го замествам докато се върне.


Защо продължавате?

Пламен: Заради удоволствието. Заради ината. Заради това, че може би някой има нужда от музиката ни, за да се почувства една идея по-добре и да не нахлуе с двуцевка в някоя закусвалня. Заради патриотичното чувство, когато хората избухнат в аплодисменти на концерти в чужбина, след като в края на сета сме обявили, че сме от София, България.

Деси: Защото нещата ни се получават и ни е интересно.

Владо: Защото ако спра, ще се обеся…в неделя вероятно. А и трябва да спечелим „Грами“.

Колко сте спечелили и колко сте изгубили?

Пламен: Спечелих ценен опит от организирането на двете ни малки турнета извън страната. А и самата емоция от тях беше върховна – едни от най-хубавите мигове в живота ми, които не бих заменил с нищо. Изгубих самоувереност и оптимизъм след множество откази и игнориране от страна на фестивали и лейбъли, с които се свързах преди няколко месеца. Но всъщност това доведе до катарзис, върна ме на земята и ме подготви за тоновете работа, която предстои. Така че реално не е загуба, а победа. Сверих си часовника.

Деси: Аз само съм спечелила. Радвам се на интересни приятелства и опита да навляза в сайкъделик музиката с готина банда и да обикаляме заедно на турне из Източна Европа.

Кои смятате за съмишленици в България?

Деси: Все повече хора са заинтригувани от тази музика. Появиха се доста съмишленици.

Владо: Всички симпатяги, с които се запознах и с които свирих за последните 2 години и всички хора които присъстват на нашите гигове и които шумно съпортват това, което правим. Клише, но без тях сме за никъде.

Пламен: Тези, които са анти-, защото няма заради какво да са про- и сами градят това, в което да се вкопчат. Надявам се талантливите да излязат на светло. Общественият манталитет има нужда от пълен рибуут, заради цялата простотия, завещана от комунизма и 20 години чалга „култура“.


Какво слушате напоследък?

Пламен: Ще чуете на някое от Rocket Psyence партитата. Подбирам доста парчета от последната декада и наблягам на издания от предходните няколко години. Иска ми се да направя и кратък блок, в който ще звучат песни от албуми, които предстои да излязат и не са излъчвани никъде преди това. Знаеш лафа, че в България всичко идва с 10 години закъснение. Еми, ние пускаме нови неща, пък който разбрал – разбрал.

РЕКЛАМА: Този петък елате в Габата.

Владо: Последната седмица – M.I.A. Много е яка, ше знаеш. Иначе, японски видео гейм саундтраци, True Widow, които не мога да спра, „Primary Colors” на The Horrors, защото бях забравил, колко е велик и каквото Spotify ми препоръчва. На работа – Feedbacker. Блъскане в офиса под звуците на „ 20 в кръг“ – безценно.

Деси: В момента съм на вълна да се връщам назад, за да продължа напред и си слушам, ей така The Who, The Clash, Cream…  И разни нови интересни групи. Сега много ми допада финландската група K-X-P. 

Как и кога се събуждате?

Пламен: Събуждам се, когато ме шамароса някой забравен спомен и се оглеждам сънливо в сегашния си живот, пхахах…

Владо: Аларма. Неволен удар с коляно в бъбреците от жена ми, след това котката ме дере по лицето. Идилийка.

Деси: Когато се наспя.

Куче или котка?

Деси: Куче-котка. 

Пламен: Никой не знае, че съм куче. А, чакай бе, казах го в началото. Трудно скролвам нагоре с тия лапи.

Владо: Виж по-горе.


За какво нямате време?

Владо: Да напишем текстове на новите парчета. Затова – много дилей и ривърб на тия вокали. Така или иначе Кърт Кобейн мисля беше казал, че текстовете нямат място в рокендрола.

Деси: Накрая все не остава време

Пламен: За интервюта. Има 2-3, които трябваше да пратим преди една година.

Как записвате?

Деси: Пламен и Владо са героите в записите.

Пламен: Записахме „Out of the Sun“ в спалнята на Владо. Само аз и той. Ники идваше от време на време, но органът му беше твърде голям, затова напъваше една по-малка свирка. Накрая дойде Весо и вкара дебелата струна в едно парче. Т’ва май не прозвуча добре. Изрежи го.

Владо: След неравна опълченска битка с метронома, просто вдигаме гейна до червено. Майната им на барабаните. Less is more!

Как заспивате?

Владо: Обикновено на конзолата до зори.

Пламен: С филми на ужасите, отворена уста и подбелени очи. Поради това трудно завързвам любовни връзки и близки приятелства. И двете ми липсват.

Деси: Имам си специални ритуали. Когато бяхме на турне, успявах да си легна един час след като всички вече спят.


Вие по спешност ли сте?

Деси: Да.

Владо: 2 години, 1 албум, безброй концерти тук, 2 мини турнета навън. Абе, май сме по спешност.

Пламен: Да, определено, защото искам възможно най-скоро лафът за 10-годишното закъснение на музиката в България да се превърне в анахронизъм. Или поне що се отнася до жанровете, които аз харесвам.

Къде можем да ви видим и чуем?

Пламен: По всяка вероятност в Ада. Но може и преди това на 22 март в „Строежа“ (заедно със Stop the Schizo, с които също се изпитвахме наскоробел.ред.) и на 9 юни в „Микстейп 5“.

Владо: Скоро и в Spotify. Надявам се.

Докъде искате да стигнете?

Деси: До колкото се може повече хора.

Владо: Както е казал Иван Шентов – „Америка, баце!“ И „Грами“.

Пламен: До рок клуб „Глигана“ във Враца и до няколко латвийски фестивала на меда.

До кога ще продължавате?

Деси: Докато ни се получават добре нещата. 

Пламен: Докато станем богати и известни и вече имаме пари за хероин.

Владо: Докато ни писне и не започнем да правим синт-поп. Или докато не вземем пустото „Грами“.

Говорите ли си сами и на каква тема?

Пламен: Да, за бродерия и макраме.

Владо: Грами, Грами, Грами, Грами.

Деси: Задавам екзистенциални въпроси на вътрешното ми аз.

Здраве, пари и известност или вечна агония?

Владо: Пари и известност, разбира се. Агонията ще последва след това.

Деси: Много ясно, че здраве, пари и известност. Те са необходими на една група.

Пламен: Като чукнеш трийсетака, здравето става важна тема за размисъл. Парите са необходимост, защото от тях зависи дали ще правиш музика или не – инструменти и оборудване, репетиционна, наем на студио за записи, бензин, ван, постоянни ремонти на всичко и колкото искаш други разходи. Въпреки това, силно се надявам, че хората схванаха, че „Out of the Sun“ е записан с бюджет, който беше на светлинни години под минимума за такова начинание, а имаме слушатели дори в Япония и Индия.

Тоест всеки може да постигне това почти без пари, стига да вложи акъл и душа. Мисля, че даваме добър пример, пък всеки си преценява дали да го следва.


Известността е част от играта, при положение, че искам музиката ми да достигне до повече хора. Но аз лично бих откачил, ако ме застигне няква лавинообразна слава. Понякога срещам непознати в някой бар, от дума на дума се случва да се изфукам с Comasummer и се оказва, че те са слушали музиката, знаят бандата и дори са ни гледали на живо, но не ни разпознават на улицата. За мен това е перфектната известност.

А сега накъде?

Пламен: Пишем нов материал. Решихме, че някои от парчетата, които бяхме предвидили за следващия албум, ще отпаднат, щото са тъпи. Вторият Comasummer ще се забави малко, но това ще е за добро. През лятото ще започнем записи и ще търсим лейбъл да го издаде.

Деси: Нови парчета, нов албум.

Владо: Към студиото. Comasummer II предстои. И онова „Грами“ чака.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*