Литература

Иван Шентов: ТОВА Е ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ

Пием съботно кафе в мълчание, разкъсвани от ужас пред моментното осъзнаване, че животите ни са натъпкани в багажното отделение на самолет без пилот, без действащ бог, няма бог. Бащите ни – неадекватни, може би леко пийнали; майките – в паника. Приятелите – игли. Приятелките – отчуждени и фрустрирани. Така беше. Минаваме дните си припряно, такива като вас – в постоянно ... Повече »

Слави Томов: Възстановяването на гладиаторските боеве е добра идея II

Бих могъл да говоря в някакво минало време, което да консервира, или да шлифова от дистанция онова репелентно лято пълно с paixão бих могъл да говоря за moonlight in vermont на stan gtz, за lovers, който слушах сам по хотелите-инфектиран от самота, по гръб, когато се натравях с никотин, или пиех безразсъдно ледена вода до болка в черния дроб, когато ... Повече »

Чарлз Буковски: Цензурата е от онези средства, които имат нужда да скрият фактите от самите тях и от останалите

През 1985 един холандски читател се оплаква от книгата „Любовни истории на обикновената лудост“ в местната библиотека и в резултат – книгата е свалена от рафтовете  с аргумента, че е „прекалено садистична, на места – фашистка и дискриминираща спрямо определени групи“. Седмици по-късно, местен журналист пита Буковски за мнението му относно наложената цензура. Отговорът не закъснява: Скъпи Ханс ван ден ... Повече »

Ото Вайнингер: В жената няма интелектуална съвест

  Неговото творчество е огромна грешка, но е велико! Лудвиг Витгенщайн Жената разполага изобщо само с един клас възпоменания; това са възпоменанията, свързани с половите влечения и размножаването. Тя помни своите любовници и поклонници, своята брачна нощ, своите деца, своите кукли; тя помни всички цветя, поднесени й на някой бал, цената, числото и величината на букетите, всяка серенада, която някога й ... Повече »

Борис Виан: Любовта е сляпа

На пети август в осем часа градът бе покрит с мъгла. Тя беше лека, изобщо не пречеше на дишането, но изглеждаше странно непроницаема, между другото — сякаш беше силно оцветена в синьо. Спусна се хоризонтално на пелени, отначало се кълбеше на двадесет сантиметра от земята и хората вървяха, без да виждат краката си. Една жена, която живееше на улица „Сен-Бракмар“ ... Повече »

Андрей Лидиев: За риба

Влязох в магазина за консерви за да си взема малко риба. Продавачката ме поздрави вяло с глас, идващ сякаш от някоя от всичките консерви наоколо. Не разглеждах дълго преди тя да ме покани на тезгяха. Имало нов вид риба, казва. Някаква от Китай. Идваща, явно, в дълбоки, черни консерви. Погледнах надолу в консервата, където риба не видях, имаше само черна ... Повече »

Уилям Уортън: Всичко е измислено предварително. Ще те завинтят, където трябва, преди да се усетиш

Като го анализираш, всяко важно нещо става незначително. Уилям Уортън Характерно за бедните е, че обикновено си раздават наляво и надясно много символични удари и още повече заплахи по адрес на босовете – обаче само в уютната сигурност на семейната среда; когато стане въпрос за фактическо противопоставяне на някой „бос“, беднякът увяхва като напикано мушкато. Животът така ги е оскотил, ... Повече »

Чарлз Буковски: Робството никога не е било отменяно, само го разшириха, за да включва всички раси

Никога не плащат достатъчно на робите, че да могат да се освободят – само толкова, че да останат живи и да се връщат на работа. Чарлз Буковски Наричат го „от 9 до 5“. Никога не е от 9 до 5 – на тези места никога няма обедна почивка; всъщност, на много от тях изобщо не обядваш, за да си запазиш ... Повече »

Райнер Мария Рилке: Седя тук и съм нищо. И все пак това Нищо започва да мисли…

Всичко е приготвено предварително. Идваш, намираш готов живот и трябва да го облечеш. Райнер Мария Рилке Седя тук и не представлявам нищо. И все пак това Нищо започва да мисли, а ето какво мисли на петия етаж, в един сив парижки следобед: Възможно ли е, мисли то, досега да не си видял, разпознал и казал нищо истинско и важно? Възможно ... Повече »

Хенри Милър: Хаосът е партитурата, върху която е написана действителността

Смисълът на изкуството е в това да стигаш до край. Ако започнеш с барабаните, трябва да завършиш с динамит или тринитротолуол. Хенри Милър Аз съм безчовечен! Казвам го с безумна, призрачна усмивка и ще продължавам да го повтарям, та ако ще и крокодили да падат от небето. Зад думите ми се крият всички озъбени, ухилени, черни черепи, някои от тях ... Повече »