Литература

Toм Робинс: Кой знае как да задържим любовта?

Из „Бърни Кълвача„, Том Робинс, превод. Димитър Коцев – Шошо   Албер Камю е писал, че единственият сериозен въпрос е дали да се самоубиеш или не. Том Робинз е писал, че единственият сериозен въпрос е дали времето има начало и край. Камю явно е станал от леглото със задника напред, а Робинз вероятно е забравил да навие будилника. Съществува само ... Повече »

Георги Господинов: Страхът е основателна причина за писане. И за безсъници…

ОВЦЕТЕ НА НОЩТА На 6 сънувах страшен сън, който с методична точност се повтаряше три нощи. Тогава живеех при баба си и тя беше единственият човек, на когото можех да го разкажа. Спомням си ясно как ме спря още на първата дума и каза, че страшните сънища не се разказват, защото оживяват, май каза „пълнят се с кръв”. На следващата ... Повече »

Даниил Хармс: А после разбрах, че всъщност аз съм света!

Казвах си, че виждам света. Но целият свят беше недостъпен за моя поглед, виждах само части от него. И всяко нещо, което виждах, наричах части от света. Наблюдавах свойствата им и докато ги наблюдавах, правех наука. Разбирах, че частите имат умни и неумни свойства. Разграничавах ги и им давах имена. И в зависимост от свойствата им самите части на света ... Повече »

Денис Българанов: Друг работен ден

На Борислав Станишев, който няма собствен глас Към девет и половина, навън беше тъмно, когато затварях книжарницата. Някои дни обичах да гоня колегите, когато стрелката удряше часът за тръгване, до някъде, защото ми харесваше да ги облекчавам и те да живеят с мисълта, че се гърбя с повече работа от необходимото, донякъде много обичах минутите, в които съм загасил лампите, ... Повече »

Димитър Воев: Моето любовно писмо

Здравей, Марта! Ти толкова дълго мълчиш. Аз се събуждам трудно сутрин. Виждам как слънцето свети тягостно. Мия се дълго, без да мисля. По-скоро разглеждам чертите на лицето си. Знам, че съм красив по един особен начин. Формата на черепа ми издава антична божественост. Нещо като староегипетско пискюлче. Кожата ми вече навлиза в зряла възраст, но въпреки това говори. Зъбите ми ... Повече »

Тед Чан: Думата вдъхновение означава както надежда, така и акт на дишане

ВЕЛИКОТО МЪЛЧАНИЕ Хората използват Аресибо за търсене на извънземен разум. Толкова силно е това тяхно желание, че те създадоха ухо, способно да чува през Вселената. Но нали аз, както и моите сродници-папагалите, сме тук. Защо те не ни чуват? Ние сме нечовешки вид, способен да общува с тях. Нима не това търсят хората? Вселената е толкова голяма, че разумният живот ... Повече »

Уилям Стайрън: Как всъщност се усеща депресията?

„Мрачният ужас, който се прокрадва в нас с депресията може сам по себе си да превъзхожда физическата болка.“ Уилям Стайрън В писмо до брат си, Винсънт Ван Гог улавя психическото напрежение, причинено от депресията, използвайки до болка откровена метафора: Чувството е като да лежиш на дъното на дълбок, тъмен кладенец, с вързани ръце, напълно безпомощен. Всеки, който е страдал от това ... Повече »

Иван Шентов: ТОВА Е ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ

Пием съботно кафе в мълчание, разкъсвани от ужас пред моментното осъзнаване, че животите ни са натъпкани в багажното отделение на самолет без пилот, без действащ бог, няма бог. Бащите ни – неадекватни, може би леко пийнали; майките – в паника. Приятелите – игли. Приятелките – отчуждени и фрустрирани. Така беше. Минаваме дните си припряно, такива като вас – в постоянно ... Повече »

Слави Томов: Възстановяването на гладиаторските боеве е добра идея II

Бих могъл да говоря в някакво минало време, което да консервира, или да шлифова от дистанция онова репелентно лято пълно с paixão бих могъл да говоря за moonlight in vermont на stan gtz, за lovers, който слушах сам по хотелите-инфектиран от самота, по гръб, когато се натравях с никотин, или пиех безразсъдно ледена вода до болка в черния дроб, когато ... Повече »

Чарлз Буковски: Цензурата е от онези средства, които имат нужда да скрият фактите от самите тях и от останалите

През 1985 един холандски читател се оплаква от книгата „Любовни истории на обикновената лудост“ в местната библиотека и в резултат – книгата е свалена от рафтовете  с аргумента, че е „прекалено садистична, на места – фашистка и дискриминираща спрямо определени групи“. Седмици по-късно, местен журналист пита Буковски за мнението му относно наложената цензура. Отговорът не закъснява: Скъпи Ханс ван ден ... Повече »