Литература

Джон Стайнбек: Самоубийствен е пътят, по който изглежда, е тръгнал нашият човешки вид

Когато нашата храна, облекло и покрив станат рожба на едно сложно масово производство, тогава и в нашето съзнание ще навлязат масови представи, за да изместят всички останали мисли. В наше време масовото производство е навлязло и в икономиката, и в политиката, и дори в нашата религия. А това е опасно. В света съществува огромно напрежение, напрежение като пред взрив, хората ... Повече »

Георги Рупчев: Ателие, Чувство за бавно изчезване, Хелмут Бергер

Ателие Влезе Мария. Между скици и сандвичи с шунка ние играехме карти, влезе Мария, влезе безшумно. Седем Марии по стените, една от статива с нас я очакваха, влезе деветата – жива, влезе, поникна с чадъра си мокър, с палтото зелено, с лилавата рокля. Като магия: влезе Мария, влезе Мария… Ох, как седяхме там, малко пийнали, сухи и хубаво сресани, как ... Повече »

Албер Камю: Има един-единствен действително сериозен философски проблем – самоубийството

Умората съдържа в себе си нещо противно. От това заключавам, че тя си струва вниманието. Да преценим дали си струва, или не, да бъде живян животът, означава да отговорим на основния въпрос на философията. Останалото, дали вселената има три измерения, дали духът има девет или дванадесет категории, идва по-късно. То е само забава; по-напред трябва да се отговори. Ако е ... Повече »

Toм Робинс: Кой знае как да задържим любовта?

Из „Бърни Кълвача„, Том Робинс, превод. Димитър Коцев – Шошо   Албер Камю е писал, че единственият сериозен въпрос е дали да се самоубиеш или не. Том Робинз е писал, че единственият сериозен въпрос е дали времето има начало и край. Камю явно е станал от леглото със задника напред, а Робинз вероятно е забравил да навие будилника. Съществува само ... Повече »

Георги Господинов: Страхът е основателна причина за писане. И за безсъници…

ОВЦЕТЕ НА НОЩТА На 6 сънувах страшен сън, който с методична точност се повтаряше три нощи. Тогава живеех при баба си и тя беше единственият човек, на когото можех да го разкажа. Спомням си ясно как ме спря още на първата дума и каза, че страшните сънища не се разказват, защото оживяват, май каза „пълнят се с кръв”. На следващата ... Повече »

Даниил Хармс: А после разбрах, че всъщност аз съм света!

Казвах си, че виждам света. Но целият свят беше недостъпен за моя поглед, виждах само части от него. И всяко нещо, което виждах, наричах части от света. Наблюдавах свойствата им и докато ги наблюдавах, правех наука. Разбирах, че частите имат умни и неумни свойства. Разграничавах ги и им давах имена. И в зависимост от свойствата им самите части на света ... Повече »

Денис Българанов: Друг работен ден

На Борислав Станишев, който няма собствен глас Към девет и половина, навън беше тъмно, когато затварях книжарницата. Някои дни обичах да гоня колегите, когато стрелката удряше часът за тръгване, до някъде, защото ми харесваше да ги облекчавам и те да живеят с мисълта, че се гърбя с повече работа от необходимото, донякъде много обичах минутите, в които съм загасил лампите, ... Повече »

Димитър Воев: Моето любовно писмо

Здравей, Марта! Ти толкова дълго мълчиш. Аз се събуждам трудно сутрин. Виждам как слънцето свети тягостно. Мия се дълго, без да мисля. По-скоро разглеждам чертите на лицето си. Знам, че съм красив по един особен начин. Формата на черепа ми издава антична божественост. Нещо като староегипетско пискюлче. Кожата ми вече навлиза в зряла възраст, но въпреки това говори. Зъбите ми ... Повече »

Тед Чан: Думата вдъхновение означава както надежда, така и акт на дишане

ВЕЛИКОТО МЪЛЧАНИЕ Хората използват Аресибо за търсене на извънземен разум. Толкова силно е това тяхно желание, че те създадоха ухо, способно да чува през Вселената. Но нали аз, както и моите сродници-папагалите, сме тук. Защо те не ни чуват? Ние сме нечовешки вид, способен да общува с тях. Нима не това търсят хората? Вселената е толкова голяма, че разумният живот ... Повече »

Уилям Стайрън: Как всъщност се усеща депресията?

„Мрачният ужас, който се прокрадва в нас с депресията може сам по себе си да превъзхожда физическата болка.“ Уилям Стайрън В писмо до брат си, Винсънт Ван Гог улавя психическото напрежение, причинено от депресията, използвайки до болка откровена метафора: Чувството е като да лежиш на дъното на дълбок, тъмен кладенец, с вързани ръце, напълно безпомощен. Всеки, който е страдал от това ... Повече »