Литература

Денис Българанов: Друг работен ден

На Борислав Станишев, който няма собствен глас Към девет и половина, навън беше тъмно, когато затварях книжарницата. Някои дни обичах да гоня колегите, когато стрелката удряше часът за тръгване, до някъде, защото ми харесваше да ги облекчавам и те да живеят с мисълта, че се гърбя с повече работа от необходимото, донякъде много обичах минутите, в които съм загасил лампите, ... Повече »

Димитър Воев: Моето любовно писмо

Здравей, Марта! Ти толкова дълго мълчиш. Аз се събуждам трудно сутрин. Виждам как слънцето свети тягостно. Мия се дълго, без да мисля. По-скоро разглеждам чертите на лицето си. Знам, че съм красив по един особен начин. Формата на черепа ми издава антична божественост. Нещо като староегипетско пискюлче. Кожата ми вече навлиза в зряла възраст, но въпреки това говори. Зъбите ми ... Повече »

Тед Чан: Думата вдъхновение означава както надежда, така и акт на дишане

ВЕЛИКОТО МЪЛЧАНИЕ Хората използват Аресибо за търсене на извънземен разум. Толкова силно е това тяхно желание, че те създадоха ухо, способно да чува през Вселената. Но нали аз, както и моите сродници-папагалите, сме тук. Защо те не ни чуват? Ние сме нечовешки вид, способен да общува с тях. Нима не това търсят хората? Вселената е толкова голяма, че разумният живот ... Повече »

Уилям Стайрън: Как всъщност се усеща депресията?

„Мрачният ужас, който се прокрадва в нас с депресията може сам по себе си да превъзхожда физическата болка.“ Уилям Стайрън В писмо до брат си, Винсънт Ван Гог улавя психическото напрежение, причинено от депресията, използвайки до болка откровена метафора: Чувството е като да лежиш на дъното на дълбок, тъмен кладенец, с вързани ръце, напълно безпомощен. Всеки, който е страдал от това ... Повече »

Иван Шентов: ТОВА Е ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ

Пием съботно кафе в мълчание, разкъсвани от ужас пред моментното осъзнаване, че животите ни са натъпкани в багажното отделение на самолет без пилот, без действащ бог, няма бог. Бащите ни – неадекватни, може би леко пийнали; майките – в паника. Приятелите – игли. Приятелките – отчуждени и фрустрирани. Така беше. Минаваме дните си припряно, такива като вас – в постоянно ... Повече »

Слави Томов: Възстановяването на гладиаторските боеве е добра идея II

Бих могъл да говоря в някакво минало време, което да консервира, или да шлифова от дистанция онова репелентно лято пълно с paixão бих могъл да говоря за moonlight in vermont на stan gtz, за lovers, който слушах сам по хотелите-инфектиран от самота, по гръб, когато се натравях с никотин, или пиех безразсъдно ледена вода до болка в черния дроб, когато ... Повече »

Чарлз Буковски: Цензурата е от онези средства, които имат нужда да скрият фактите от самите тях и от останалите

През 1985 един холандски читател се оплаква от книгата „Любовни истории на обикновената лудост“ в местната библиотека и в резултат – книгата е свалена от рафтовете  с аргумента, че е „прекалено садистична, на места – фашистка и дискриминираща спрямо определени групи“. Седмици по-късно, местен журналист пита Буковски за мнението му относно наложената цензура. Отговорът не закъснява: Скъпи Ханс ван ден ... Повече »

Ото Вайнингер: В жената няма интелектуална съвест

  Неговото творчество е огромна грешка, но е велико! Лудвиг Витгенщайн Жената разполага изобщо само с един клас възпоменания; това са възпоменанията, свързани с половите влечения и размножаването. Тя помни своите любовници и поклонници, своята брачна нощ, своите деца, своите кукли; тя помни всички цветя, поднесени й на някой бал, цената, числото и величината на букетите, всяка серенада, която някога й ... Повече »

Борис Виан: Любовта е сляпа

На пети август в осем часа градът бе покрит с мъгла. Тя беше лека, изобщо не пречеше на дишането, но изглеждаше странно непроницаема, между другото — сякаш беше силно оцветена в синьо. Спусна се хоризонтално на пелени, отначало се кълбеше на двадесет сантиметра от земята и хората вървяха, без да виждат краката си. Една жена, която живееше на улица „Сен-Бракмар“ ... Повече »

Андрей Лидиев: За риба

Влязох в магазина за консерви за да си взема малко риба. Продавачката ме поздрави вяло с глас, идващ сякаш от някоя от всичките консерви наоколо. Не разглеждах дълго преди тя да ме покани на тезгяха. Имало нов вид риба, казва. Някаква от Китай. Идваща, явно, в дълбоки, черни консерви. Погледнах надолу в консервата, където риба не видях, имаше само черна ... Повече »