Литература

Фридрих Ницше: Свободомислещият – едно относително понятие

Свободомислещ наричаме онзи, който мисли по-различно, отколкото се очаква от него въз основа на произхода му, заобикалящата го среда, положението и професията му или въз основа на господстващите за времето възгледи. Той е изключението, обвързаните духове са правилото. Те му натякват, че неговото свободомислие трябвало да се тълкува или като страст да се наложи на вниманието, или като резултат на ... Повече »

Джак Керуак: Любовта е многобройно гробище на гниенето

Виж сега, ти слушал ли си някога как някой тип в бар разказва някоя невероятна история на група мъже и всички слушат ухилени… та чувал ли си някога разказвачът да спре и да се поправи, да се върне на предишното изречение, за да го направи по-добро… да провали ефекта от ритъма на своята мисъл?… Ако направи пауза, за да се ... Повече »

Дъглас Адамс: Пътеводителят е достоверен. Действителността често греши

Ето какво пише в ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ГАЛАКТИКА относно алкохола. Пише, че алкохолът е безцветна летлива течност, която се образува при ферментацията на захарите; отбелязва също и опияняващото му действие върху някои форми на живот на въглеродна основа. В ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ също се споменава за алкохола. В него пише, че най-хубавата от всички съществуващи напитки е Пангалактическия гаргаробластер. Пише също, ... Повече »

Чарлз Буковски: Няма нищо по-забавно, по-смешно от една полуистина

„00:00 е, нямам цигари, нощта е тиха, не мога да заспя, теб те няма също; 00:02 е, намерих цигари, може и без теб…“ Буковски Това е писмо, което Чарлз Буковски пише до Уилям Пакърд, редактор на New York Quarterly през 1992. Здравей, Уъм Пакърд: Хм. Слушай, знам че няма как да разпечатате всички одобрени стихове от запасите си. Първо, това би ... Повече »

Джон Стайнбек: Самоубийствен е пътят, по който изглежда, е тръгнал нашият човешки вид

Когато нашата храна, облекло и покрив станат рожба на едно сложно масово производство, тогава и в нашето съзнание ще навлязат масови представи, за да изместят всички останали мисли. В наше време масовото производство е навлязло и в икономиката, и в политиката, и дори в нашата религия. А това е опасно. В света съществува огромно напрежение, напрежение като пред взрив, хората ... Повече »

Георги Рупчев: Ателие, Чувство за бавно изчезване, Хелмут Бергер

Ателие Влезе Мария. Между скици и сандвичи с шунка ние играехме карти, влезе Мария, влезе безшумно. Седем Марии по стените, една от статива с нас я очакваха, влезе деветата – жива, влезе, поникна с чадъра си мокър, с палтото зелено, с лилавата рокля. Като магия: влезе Мария, влезе Мария… Ох, как седяхме там, малко пийнали, сухи и хубаво сресани, как ... Повече »

Албер Камю: Има един-единствен действително сериозен философски проблем – самоубийството

Умората съдържа в себе си нещо противно. От това заключавам, че тя си струва вниманието. Да преценим дали си струва, или не, да бъде живян животът, означава да отговорим на основния въпрос на философията. Останалото, дали вселената има три измерения, дали духът има девет или дванадесет категории, идва по-късно. То е само забава; по-напред трябва да се отговори. Ако е ... Повече »

Toм Робинс: Кой знае как да задържим любовта?

Из „Бърни Кълвача„, Том Робинс, превод. Димитър Коцев – Шошо   Албер Камю е писал, че единственият сериозен въпрос е дали да се самоубиеш или не. Том Робинз е писал, че единственият сериозен въпрос е дали времето има начало и край. Камю явно е станал от леглото със задника напред, а Робинз вероятно е забравил да навие будилника. Съществува само ... Повече »

Георги Господинов: Страхът е основателна причина за писане. И за безсъници…

ОВЦЕТЕ НА НОЩТА На 6 сънувах страшен сън, който с методична точност се повтаряше три нощи. Тогава живеех при баба си и тя беше единственият човек, на когото можех да го разкажа. Спомням си ясно как ме спря още на първата дума и каза, че страшните сънища не се разказват, защото оживяват, май каза „пълнят се с кръв”. На следващата ... Повече »

Даниил Хармс: А после разбрах, че всъщност аз съм света!

Казвах си, че виждам света. Но целият свят беше недостъпен за моя поглед, виждах само части от него. И всяко нещо, което виждах, наричах части от света. Наблюдавах свойствата им и докато ги наблюдавах, правех наука. Разбирах, че частите имат умни и неумни свойства. Разграничавах ги и им давах имена. И в зависимост от свойствата им самите части на света ... Повече »