Литература

Уди Алън: Кратко, но полезно ръководство за гражданско неподчинение

За да стане революция, са необходими две неща: някой или нещо, срещу което да се въстане, и някой, който да се навие да въстане. Официалното облекло не е задължително и двете страни могат произволно да избират мястото и времето, но ако някоя от тях не се появи, цялата работа отива по дяволите. По време на Китайската революция от 1650 г. ... Повече »

Светомир Костов: Без поклон

Ще ви разкажа за Ярослав. Той е от хората, които наричат медицинско чудо. Като млад преживя тежка катастрофа. Остана парализиран три години, докато не реши да участва в експерименталната програма. Тази програма цели да помогне на хора отново да се движат. Медиците, съгласили се да участват, предварително представят своите проекти за частичното възстановяването на гръбаначния мозък и биват одобрени от ... Повече »

Габриел Гарсия Маркес: Плащат ми да сънувам…

„Да умреш означава никога повече да не бъдеш с приятелите си.“ Габриел Гарсия Маркес В девет сутринта, докато закусвахме на окъпаната от слънцето тераса на „Хавана Ривиера“, ужасяваща морска вълна вдигна във въздуха автомобили от крайбрежния булевард, от паркинга до тротоара и един от тях се вряза в стената на хотела. Беше като динамитна експлозия, вся паника из двайсетте етажа ... Повече »

Черна котка

Черна котка се събуди, прозя се и изтегна гръб. Намери с опипване по шкафчето до леглото останалия от вчера джойнт, после –  запалката. Изгори си лявата вежда и си дръпна силно. Още се страхуваше да си отвори очите. Явно не беше готова. Трябваха й още около 100 години. Прошепна тихо на себе си „Пресече ми пътя и взе ми надеждата“, ... Повече »

Дилян Еленков: Не съм единственият /на Кърт Кобейн/

Не съм единственият на Кърт Кобейн   не съм единственият най-повтаряното заявление в света чувството за общност явно е нужно а има и добри песни казващи това не съм единственият ала все по-малко единствени стават заявяващите това. ******* 5 април като приятел неподаващ ръка като пръст в пръстта в добре почистената къща в прободеното цвете бих искал новините да са ... Повече »

Алексис Зорбас: Човекът, влюбен в живота

Антъни Куин в ролята на Алексис Зорбас

Имa книги, кoитo нe иcкaш никoгa дa cвъpшвaт. Te cякaш ca ce зaбили в съзнанието ни и ca зaeли вaжнa чacт oт нaшaтa cъщнocт. Teзи книги пpoмeнят дopи и чoвeшки cъдби. Зa мeн тaкaвa книгa e „Aлeкcиc Зopбac “ нa Hикoc Kaзaндзaкиc. B тaзи книгa ce нaмиpa вcичкo нeoбxoдoмo зa нaпиcвaнeтo нa вeликoлeпeн poмaн зa живoтa. B нeгo живеят пpиятeлcтвoтo, ... Повече »

Фридрих Ницше: Свободомислещият – едно относително понятие

Свободомислещ наричаме онзи, който мисли по-различно, отколкото се очаква от него въз основа на произхода му, заобикалящата го среда, положението и професията му или въз основа на господстващите за времето възгледи. Той е изключението, обвързаните духове са правилото. Те му натякват, че неговото свободомислие трябвало да се тълкува или като страст да се наложи на вниманието, или като резултат на ... Повече »

Джак Керуак: Любовта е многобройно гробище на гниенето

Виж сега, ти слушал ли си някога как някой тип в бар разказва някоя невероятна история на група мъже и всички слушат ухилени… та чувал ли си някога разказвачът да спре и да се поправи, да се върне на предишното изречение, за да го направи по-добро… да провали ефекта от ритъма на своята мисъл?… Ако направи пауза, за да се ... Повече »

Дъглас Адамс: Пътеводителят е достоверен. Действителността често греши

Ето какво пише в ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ГАЛАКТИКА относно алкохола. Пише, че алкохолът е безцветна летлива течност, която се образува при ферментацията на захарите; отбелязва също и опияняващото му действие върху някои форми на живот на въглеродна основа. В ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ също се споменава за алкохола. В него пише, че най-хубавата от всички съществуващи напитки е Пангалактическия гаргаробластер. Пише също, ... Повече »

Чарлз Буковски: Няма нищо по-забавно, по-смешно от една полуистина

„00:00 е, нямам цигари, нощта е тиха, не мога да заспя, теб те няма също; 00:02 е, намерих цигари, може и без теб…“ Буковски Това е писмо, което Чарлз Буковски пише до Уилям Пакърд, редактор на New York Quarterly през 1992. Здравей, Уъм Пакърд: Хм. Слушай, знам че няма как да разпечатате всички одобрени стихове от запасите си. Първо, това би ... Повече »