Литература

Силвия Плат: Лейди Лазар

Първото й стихотворение е публикувано в „Бостън Хералд“, когато е на осем години. След смъртта на бащата през 1940 г. Силвия се премества с майка си и брат си в Уелсли. В гимназията печели стипендия за Смит Колидж (1950). След приемането й в Колежа Силвия започва да публикува в различни периодични издания предимно статии и разкази. До 1953 г. работи ... Повече »

Преслав Безбащински: Самоок

Миналото му прие формата на огледало, което той искаше с всички сили да запрати към земята, отвратителното отражение разпиляно. Лишено от човечност, от черти, от негативи и позитиви, то бе имунизирано от смъртта и юмруците му, ненамиращи къде да се излеят и те напразно пак се насочиха към стените в стаята му. Спомените му вече не го топлеха като дрехи, ... Повече »

А. П. Чехов: Човек е онова, което мисли за себе си

Можете да достигнете до убеждения само чрез личен опит и страдания. Ако искаш да станеш оптимист и да разбереш живота, то престани да вярваш на това, което говорят и пишат, а сам си наблюдавай и вниквай. Животът се разминава с философията: няма щастие, ако няма безделие – удоволствие доставя само онова, което не е нужно. Човек е онова, което мисли ... Повече »

Самюъл Бекет: Арените на Лутеция

Оттам където сме седнали над стъпалата аз ни виждам да влизаме откъм Рю дез Арен да се колебаем, да гледаме във въздуха, после тежко да идваме към нас през тъмния пясък, все по-грозни, грозни като другите, но неми. Едно малко зелено куче влиза тичайки откъм Рю Монж, тя се спира, следва го с поглед, то пресича арената, изчезва зад бюста ... Повече »

Как да бъдеш БГ поет

От Иван Шентов Ти си творческа натура с хуманитарен уклон. Още в 5-ти клас другарката ти каза, че си добър по литература. Свалил си поне една леко пийнала мацка със съчинени на място стихчета, които точно сега не можеш да си спомниш. Ти пишеш (или искаш да започнеш да пишеш) поезия, разкази, есета, четиристишия, хайку, танка и по малко театрална ... Повече »

Полина Рангелова: Момичето, което живя в грешния свят

Този свят, ясен и светъл, обеднял духовно и богат на маргиналност, е извор, от който все още може да се пие чиста вода. Този свят, в който дишаме и мечтаем, въпреки сивотата, въпреки липсата на светли аури, въпреки монотонната делнична еднаквост, в която се усмихваме все по-трудно, е все пак нашия си свят, нашият си дом, в който живеем почти ... Повече »

Цветозар Цаков: 96%

Стаята е тъмна, само светлината на монитора разсейва черното наоколо, а от колоните звучи нещо, на което не обръщам особено внимание. Пръстите ми пробягват по клавиатурата – използвам предимно четири от тях, показалеца и средния на всяка от двете ръце – пиша съсредоточено поредния отговор на мнение във форума за рок музика, в който активно участвам от няколко години. Ранна ... Повече »

Едгар Алън По: Страната на сънищата

Страната на сънищата По път самотен и мъглив, където ангелите зли обитават, над света бди от черен трон Нощта. На Туле северния кръг достигнах и видях отвъд земи надменни над предела без пространство и без време. Бездънни долини, реки, дървета, бездни, пещери там никой няма да открие, защото капчици ги крият. Потъват горди върхове в моретата без брегове летят вълни ... Повече »

Една цигара

От Иво Попиванов – Преструваш се, че спиш, нали, ти толкова много се преструваш. 4 часа през нощта е. Последната седмица съм спал не повече от 9 часа. Нещата минават през мен и остават необременени от склонността ми да анализирам и да им придавам особена форма на трагизъм, отдавна изгубила чара си на хипноза за отегчените от глупостта си момичета. ... Повече »

Аугуст Стриндберг: Вечерята на призраците

Както му викаме, редовната вечеря на призраците. Пият чай, не продумват, а ако някой говори, то това е полковникът, който пък си говори на себе си. Гризат курабийки, всички вкупом, та се носи звук като от плъхове на таван. – И защо ѝ викат вечеря на призраците? – Изглеждат съвсем като призраци… и така я карат вече двайсет години. все ... Повече »