Литература

„Докато питаме, вървим“ (2010)

Живот след капитализма

„Докато питаме, вървим“ (2010) е първата книга-сборник на проект „Живот след капитализма„. Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта „Живот след капитализма“ през първата година от съществуването му (април 2009 г. – април 2010 г.) и включва материали на различни известни западни автори като Наоми Клайн, Лоик Вакан, Славой Жижек, Гордън Бигелоу, Майкъл Албърт, Джон Холоуей, Арундати ... Повече »

Джеймс Хадли Чейс от „Банишора“

Джеймс Хадли Чейс от "Банишора"

В началото на 90-те години на отиващия си славен 20 век в България нещата не вървяха добре. В София хората бяха тъжни, а по сергиите имаше повече книги на Джеймс Хадли Чейс от където и да било в света по това време. Събуди се от слънцето, промъкнало се през счупената от сина му щора. Полуотворил едно око се загледа в ... Повече »

Ивона Иванова: Моно/100 години само тя

Ивона Иванова

Моно Необратимо увредени сме, красиво счупени… Аз съм моноспектакъл, играя себе си. Почти успявам. Ти си малък триумф, различна гледна точка, завой на мислите, топлина на полюса, минус, обърнат наопаки, смисъл за събуждане в понеделник сутрин, спирка, на която слиза самотата, върха на небесата си, обратната страна на луната. Рискуваш смисъла ми. Рисуваш рая, бих си спряла сърцето, за да ... Повече »

5xk: Петър Петров

Петър Петров

  Кой? Емил-Мишел Чоран. Томас Бернхард. Елин Рахнев. Какво? Каквото пожънеш – такова ще посееш. Как? Мимоходом. Тихомълком. С шепота на стъпките на невидим пешеходец. Къде? Където и да е. Плътта е карикатура. Кога? Когато и да е. Времето е сън на часовници.     ОТЛИВКА ОТ ТЪГАТА МИ ПО ТЕБ Правя пореден безпомощен опит да те освободя от себе ... Повече »

Живот като на филм

Маркиз дьо Делф

От Маркиз дьо Делф Винаги съм мечтал живота ми да е като на филм. Не харесвам театър, иначе като на театър сигурно щеше да е по-добре. Когато пиесата свърши, хората стават на крака и ръкопляскат. Представяш ли си? Аплодисменти на погребението ти… Първа сцена Стари блокове, олющена боя по металните врати, паднали листа. По стълбовете изобилства от бележки с кратки ... Повече »

Джордж Оруел: Застрелване на слон

Джордж Оруел: Застрелване на слон

В Мулмайн, Южна Бирма, бях мразен от много хора — единствения път в живота ми, когато съм бил достатъчно важен, за да ми се случи това. Бях поддивизионен полицейски офицер на града, а антиевропейските настроения бяха много ожесточени по някакъв безцелен, дребнав начин. Никой нямаше смелост да се разбунтува, но ако европейка минеше през пазара сама, някой вероятно би изхрачил ... Повече »

Дилян Еленков: В ъгъла

В ъгъла Опитвам да не се старая. Изострям сетивата си до степен на елементарна плачливост. Което е за сметка на притъпената чувствителност на кирливата ми кожа. Което, от своя страна, се получава след като разредиш своите къпания, тоест, измиването на кожата със сапун и вода. Никога не ползвам шампоан, харесвам сапун. Направен със сода каустик, селски сапун. Когато баща ми ... Повече »

Александър Вутимски: Светът гърми и вече оглушахме

Александър Вутимски

ЕВРОПА – ХИЩНИЦА 1 Светът гърми и вече оглушахме от новини, от речи и събития. Светкавично връхлитат новините. И ти към всичко вече безучастен си. Европа губи дъх от разрушения, за стотен път под бойни знамена. Париж е мъртъв. Лондон в запустение събаря се за всички времена. Един водач грозен и фанатичен чертае кръстен знак до двата полюса. Решено е, ... Повече »

Иван Димитров: Възкресение

Иван Димитров: Възкресение

Осъзнах смъртта на Папагала чак когато пристъпих в таванската стая, където беше живял. Като ми казаха, че е прегазен, заплаках, исках да се скрия някъде, без да има къде. В същото време дали защото бях чул новината по телефона, дали заради друго, не си давах сметка, че съм го загубил завинаги. Но докато крачех сред вещите му, сред неоправеното му ... Повече »

5xk: Калоян Праматаров

Калоян Праматаров

Кой? Йозеф Кнехт. Какво? Игра на стъклени перли. Как? Умопомрачено. Къде? В Магическия театър. Кога? Винаги. отдалечих се от тукашния свят, единствено огньовете отвъд ме сгряват водопадът на гнева мие своето малко метеорите трошат гръбнака и тази нощ скорпионът под гениталиите на бика е знак за предизвестена смърт покров, под който се усмихвам, но нека да оставим мъртъвците уличните лампи ... Повече »