Литература

Мартина Дечевска: С@МОТ@

В началото на март предстои да излезе една книга от български автор, която определено предизвиква интерес. Тя се казва С@МОТ@ и е дебютна за Мартина Дечевска. Най-общо казано Мартина е журналист, който може би познаваш като кореспондент в Америка за една национална телевизия. От няколко години живее в Щатите, иначе е от Пловдив. Писала е за VICE и Maxim България, dnevnik.bg, ... Повече »

Let’s Dance to Joy Division

Oт Иво Попиванов Соня не си спомняше нищо от последните три дни и не ѝ беше много ясно защо. Обичаше да се оглежда, да оценява физическата си красота и да води дълбоки екзистенциални разговори с гърдите си. Така за минута успя да парира безпокойството от мъглата в главата си с обяснението, че вероятно нищо важно не се е случило. Както обикновено. ... Повече »

Слави Трифонов и септември

Oт Илия Димитров Един обикновен апартамент, някъде в началото на септември. Ниска правоъгълна маса и два дивана около нея, пълни с хора. И толкоз. Лятото все още отказва да отпусне горещия клинч, есента все още е прекалено срамежлива. –       Кога ти е полета, брат? –       Вдругиден, следобед някъде… –       Внимавай с тия самолети, че… ... Повече »

„Височината ме отдалечава от болезнената скука на долината“

Людмил Янков, сн.Българска Асоциация по Ски Свободен и Екстремен Стил

Април 1984 година. Людмил Янков е много близо до мечтата си да покори Еверест, но сам се отказва от нея и рискувайки живота си се връща, за да спаси Христо Проданов. Април 1988 година. Людмил Янков и приятелят му Стоян Наков изкачват връх Камилата (2621 м) в Рила при тежки условия и някъде към него падат в бездната. Така писателят ... Повече »

Дилян Еленков: Хей, Джони

Буч и Виг разговаряха. Топла, влажна вечер. Миришеща на урина. На предсмъртие. На нежелание и смазочно масло. Буч, който всъщност се изявява като Ханс, поде следното: – Ама снощи Джони как я докара… – Джони няма вкус. Всички са му еднакви. – Все пак си я биваше. Издутините й… какво, по дяволите? Генералогът изтропа, разбръмча и подскочи. Бели фистули потекоха ... Повече »

„Сговор на глупци“: Тъжната история на Джон Кенеди Тул

На 26 март 1969 година Джон Кенеди Тул спира с колата си в крайпътното градче Билокси, Мисисипи, на път към дома си в Ню Орлийнс. Прекарва градински маркуч от ауспуха през прозореца на колата си и се задушава. Така приключва последното си пътуване едва на 31 години. Джон Кенеди Тул обаче остава след себе си романа „Сговор на глупци“ и ... Повече »

Силвия Плат: Лейди Лазар

Първото й стихотворение е публикувано в „Бостън Хералд“, когато е на осем години. След смъртта на бащата през 1940 г. Силвия се премества с майка си и брат си в Уелсли. В гимназията печели стипендия за Смит Колидж (1950). След приемането й в Колежа Силвия започва да публикува в различни периодични издания предимно статии и разкази. До 1953 г. работи ... Повече »

Преслав Безбащински: Самоок

Миналото му прие формата на огледало, което той искаше с всички сили да запрати към земята, отвратителното отражение разпиляно. Лишено от човечност, от черти, от негативи и позитиви, то бе имунизирано от смъртта и юмруците му, ненамиращи къде да се излеят и те напразно пак се насочиха към стените в стаята му. Спомените му вече не го топлеха като дрехи, ... Повече »

А. П. Чехов: Човек е онова, което мисли за себе си

Можете да достигнете до убеждения само чрез личен опит и страдания. Ако искаш да станеш оптимист и да разбереш живота, то престани да вярваш на това, което говорят и пишат, а сам си наблюдавай и вниквай. Животът се разминава с философията: няма щастие, ако няма безделие – удоволствие доставя само онова, което не е нужно. Човек е онова, което мисли ... Повече »

Самюъл Бекет: Арените на Лутеция

Оттам където сме седнали над стъпалата аз ни виждам да влизаме откъм Рю дез Арен да се колебаем, да гледаме във въздуха, после тежко да идваме към нас през тъмния пясък, все по-грозни, грозни като другите, но неми. Едно малко зелено куче влиза тичайки откъм Рю Монж, тя се спира, следва го с поглед, то пресича арената, изчезва зад бюста ... Повече »