Литература

Алън Гинзбърг: из „Америка“

Америко, аз ти дадох всичко и сега съм нищо. Америко, два долара и двадесет и седем цента, 17 януари 1956 г. Не мога вече да понасям собствения си разум. Америко, кога ще прекратиш човешката война? По дяволите атомната бомба. Не ме дразни, не съм добре. Ще пиша пак, когато оздравея. Америко, кога ще бъдеш нежна като ангел? Кога ще се ... Повече »

Маркиз дьо Делф: Градинката на болницата

Ако само всеки ден беше началото на май. С онази майска пролетна прохлада. Когато април вече е събудил слънцето, плиснало си е вода на очите и през май вече си пие кафето. А пък ще ходи на работа чак през юни та тогава ще започнат жегите. Има още време. Слънцето не го грее, че първи май е Ден на труда. ... Повече »

5xK: Стефан Икога

Кой? Напушената версия на Вонегът от друго измерение. Какво? Хубава цигара след дълъг ден, компютърни игри, спагети (това е стихотворение, само трябва да се подреди). Как? Така, че да не пречиш на другите. Къде? Вкъщи. Кога? По-добре в други ден, отколкото днес, ама най-късно утре…   ____________________________________________________________ … Искам спокойно да наруша правилата, да пресека на червено и всичко да е ... Повече »

5xK: Мартин Цеков

Кой? Казвал съм го и преди – обикновен човек, който пуши, пише и работи. Какво? Буква до буква, дума до дума, изречение до изречение, параграф под параграф и така докато книгата не стане 6 страници. Как? Отвътре навън. Къде? Най-често в кенефа. Кога? Между 6:55ч. и 7:02ч. Врабчето дживгар когато се хвана в лошо настроение обвит от въздуха на планината ... Повече »

5xK: Яна Пункина

Кой? Всеки който ми подарява цитат на улицата, без да се усети. Какво? Търсене на картината, търсене на разказа, търсене на смисъла. Kак? Обикновено на велосипед. Къде? Паркове, градини, стопове, вътрешни дворове, под вода. Кога? Когато се появи и ме застави, да извадя от чантата си случайна хартийка или диктофон, защото то не пита. Име Съвсем различно става, когато имаш име ... Повече »

5xK: Дилян Еленков

Кой? Аз, моят аз и азът ми. Как? С вино от 2.50. Какво? Редове. Къде? В спалнята. Кога? Сутрин. * * * ето ме – в тези малки и топли уютни места, с осветени от плуващи в глицерин свещи ъгли, подканящи ме. разказвам истории, и много усмивки наоколо. не се оглеждам, твоята усмивка е на 500 км на изток. ето ... Повече »

Разходка по слънчевата усмивка

от Григор Здравков И сега защо ни изплю?! Казаха полусмлените люспи от чушки, примесени с малко кайма и ориз и обилно поляти с полска водка, малко газирано, което вече не беше чак толкова газирано, стига да не броим мехурчетата, които бяха предизвикани и възбудени от стенанията и хриптенията на хълцащия ми стомашен тракт и разбира се червено зеле, не знам ... Повече »

5xK: Стефан Иванов

Кой? Човек, да, по-скоро човек, отколкото българин. И по-скоро читател, зрител и слушател, отколкото писател. По-скоро тих, отколкото шумен. Какво? Най-вече думи, поради липса на други умения. Думи за четене на глас и наум, на сцена и насаме със себе си. Как? С пунктуация и без пунктуация. С опит за честност към себе си. С желание черното да се нарече ... Повече »

Маркиз дьо Делф: Услуга

–       Ало? –       Ало, братле, ко става? –       Ми нищо, брат, вися си в нас, пуснал съм си Manu Chao, и си направих едно по-лабаво кафенце. Релакс. –       Ко е т’ва кафе “la bavvo”, ве? –       Ла-ба-во, бе, идиот, нали знаеш, че доктора ми забрани да пия кафе, та гледам ... Повече »

Нейната втора сянка

Oт Александър Цанков „Аз се страхувам от самотата.“ – написано на стена в центъра на града с лилав спрей или „Ценете природата, защото когато осъзнаете какво вършите, ще е вече късно да се върнете назад“ – върху стикер, залепен на малкото електротабло до входа на училището. Послания за мир, екология и хуманизъм, описващи тъмните коридори на човешката съдба. Графити, надраскани ... Повече »