Литература

Чарлз Буковски: Нямаме пари скъпа, но имаме дъжд

наречи го парников ефект или както пожелаеш но просто вече не вали както по-рано. особено си спомням дъждовете от времето на депресията. нямаше никакви пари но имаше дъжд в изобилие. не валеше само една нощ или един ден, ВАЛЕШЕ 7 дни и 7 нощи и в лос Анджелис уличната канализация не беше направена да понесе толкова много вода дъждът валеше ... Повече »

Албер Камю: Абсурдът има смисъл само, ако не се примирявате с него

Преди няколко години бях адвокат в Париж и, честна дума, доста известен адвокат. Разбира се, аз не ви казах истинското си име. Имах една специалност: благородните каузи, както се казва, защищавах вдовиците и сираците, и то не знам защо, тъй като в края на краищата има вдовици, които мамят, и жестоки сираци. При все това достатъчно ми беше да надуша, ... Повече »

5xK: Радостина Лилова

Кой? Този, който никога няма да бъде. Какво? Някога, за някого – всеки дъх и всяко безсилие, всеки поглед и  всяка мисъл,  всеки следващ сън. Красотата на кристалния звук. Опиянението след илюзиите. А в момента на случване – първородното безвремие. Как? Без цвят, без звук и без материя. Отвъд. Къде? Мястото е някъде там, в безкрая. Около съзвездията на тихата ... Повече »

Дружеството за борба против поетите

Поместеният по-долу текст е тясно свързан с изключително любопитната фигура на българския интелектуален живот Кирил Кръстев (1904 – 1991). Кръстев е автор на първия български манифест в дадаистката естетика – „Неблагодарност“, както и на „Манифест на дружеството за борба против поетите“ на групата на ямболските модернисти. Кръстев в и основател на единственото българско футуристко списание Crescendo през 1922 г. Зад ... Повече »

Мирослав Пенков: В мъртво тяло

Ударите на барабана отекваха, темпото се покачваше, а ножът потъваше в мекото дърво под ръката му. Беше топло и въздухът миришеше на адреналин. Не неговият, разбира се, но на тези, които го гледаха да прави това. Облогът беше прост, наградата голяма, той се нуждаеше от пари. Само трябваше ритмично да забива острието между пръстите на лявата си ръка. Ударите ставаха ... Повече »

Каролин Ламарш: Островът

Каролин Ламарш е съвременна белгийска писателка, авторка на шест романа, първият от които – „Смъртта на кучето“, й носи най-престижната белгийска литературна награда „Виктор Росел“. Пише също разкази и стихове. От 2014 г. е член на Кралската академия за френски език и литература. Героите на романите и разказите й са хора, неподчиняващи се на обичайните представи за човешки норми и ... Повече »

Фридрих Ницше: От всичко написано най-обичам написаното със собствената кръв

От всичко написано най обичам написаното със собствената кръв. Пиши с кръв: и ще проумееш, че кръвта е дух. Не е така лесно да разбереш чуждата кръв: аз мразя хората, които си губят времето с четене. Който познава четеца, той не прави вече нищо за четеца. Само още едно столетие четци – и самият дух ще почне да вони. Това, ... Повече »

Иван Тургенев: Когато съм сам…

(ДВОЙНИК) Когато съм съвсем сам за по-дълго време, в мен се надига странното усещане, че някой друг се намира в същата тази моя стая, седи редом с мен или стои зад гърба ми. Когато се обърна или внезапно стрелна с очи в посоката, където ми се струва че се намира нечие присъствие, разбира се никого не виждам. Самото усещане за ... Повече »

Константин Лаков: Разказ с неочаквано начало

Усмивката й се простираше от Гватемала до Хондурас. Предположих, че е предназначена за мен, защото в пясъчната градина нямаше жива душа освен нас двамата, а вселената като цяло едва ли я заслужаваше. И аз не смятах, че я заслужавам кой знае колко, но поех риска да й отвърна. – Харесвам еднооките неща – сподели собственичката на географски невъзможната усмивка. Репликата ... Повече »

Слави Томов: Екзистенциален нокдаун в морето

Дори когато лежа по гръб, си мисля за шарената бурлеска на Día de Muertos, за хоризонтa с цвят на cempasúchil (marigold), и как тъгата започва да се влива в гърлото ми като мелодия от The chameleons, как венците постепенно започват да изтръпват, как получавам леки тремори в крайниците, на границата със съня, в някакво полубудно състояние с мнима температура, как ... Повече »