Литература

Филко: Дълбини по-страшни от кошмарите моряшки*

Тези редове са четени пред охлюв и гекон. Никому не са изпращани. Досега. Лека нощ Изпод одеялата черни сънят отвлича ме към дълбини по-страшни от кошмарите моряшки и в падините непрогледни със зверове проклети танцувам в ритъма мъртвешки. ала хиляда пъти хвърлям се в смразяващ океан пред избора във пустите завивки да се търкалят само слънчев лъч и торсът ми ... Повече »

Пепелява сряда

Сънувах един приятел, който се хвърли пред влака преди пет – шест години. Оттогава не беше наминавал. Пак се бяхме събрали на неговото таванче и слушахме Виктор Цой. Имаше и други, но не можех да ги различа. Колкото повече се взирах в тях, толкова повече чертите им се размиваха като в снимка на дъжда през прозореца. По някое време излезе ... Повече »

Ърнест Хемингуей: Пия, за да може хората около мен да ми станат интересни

„Реалността е илюзия, породена от липсата на алкохол.“ На 21 юли 1899 година се ражда може би най-значимият автор от „изгубеното поколение“ – световноизвестен писател, един от титаните на литературата на XX век и сякаш типичен случай на пациент от учебник по психопатология. Войни, катастрофи, злополуки, приключения, бракове, жени, алкохол, котки, ФБР, сафари, Куба… всичко има в богатия, но объркан живот на ... Повече »

Румен Павлов: Аристотел умря

„Никой няма да пита какво е било времето, а всеки ще пита защо са мълчали поетите му.“ Добра мисъл, Бертолт Брехт, ти си извор на мъдрости, ти разказа за Галилей, който обичаше живота, да яде и да пие, да похърква сладко, обичаше и други неща, за тях знае всеки, но ти каза нещо ново, за което вероятно италианците са те ... Повече »

Мартин Цеков: Героят вади пирони

Героят вади пирони седях на пейкатата пред кабинета, с дясната ръка подпирах главата си да не падне и чаках да ме извикат. за последно бях тук преди две години. точно тогава ме изписаха със заковано дясно бедро и 38 см. пирон в костта. за това време се случиха много неща и главно имах късмет, което не бе типично за мен. ... Повече »

Димана Йорданова: Даже не те слушам…

Убих муха. Ей с тия двете. Всичко правя с голи ръце аз. Има и втора, ама нея успях само да я наплаша. Пресвета Дево, да не дава татко ти на никого да е муха! Или плешив чичко. Тъжно същество е плешивият чичко. Разказва ти как мастурбира в банята с мисли за тебе. То чак ти се приисква да си тръгнеш ... Повече »

Angaloth EnMinnas: Има много нелогични неща, които стоят някак си естествено

Angaloth EnMinnas е творческият псевдоним на млад мъж, който изразява себе си чрез рисуване, писане и улични пърформанси като жива статуя. Има издадена една книга с разкази. Нарекъл я е със звучното име Гириз Production (гириз – място за изхвърляне на отходни води и нечистотии). От малък е привлечен от света на “Властелинът на пръстените”. Използва измислената от Толкин азбука, за ... Повече »

Слави Томов: Възстановяването на гладиаторските боеве е добра идея

Kак намирах божествените знаци в тичащи момичета със затъкнати гладиоли в косите,  потни лета, подути от малага, морска сол и презрели цитруси,или когато пияни идиоти споменавах името на небесния дизайнер (Homeless Gospel preachers ) по улиците, Go tell it on the montain ( Иди, от планината възвестявай, че Исус се е родил, Над хълми и долини възвестявай) или как лежа ... Повече »

5xK: Иван Шентов

Иван Шентов

Кой? Онзи, който носи светлина. Какво? Свободна воля за тези, които могат да понесат товара на отговорността ѝ. За останалите – забрава. Как? Сякаш няма утре. Къде?  Тук и сега. Кога? Завинаги. Понеделник Лепкав студ. Градът е хищник. Поглъща моето момиче. Към спирката. Към спирката. Безмислен труд краде от времето ни за обичане. Така умираме. Умираме. София диша „Погледнете се, ... Повече »

Ерих Мария Ремарк: Това, което знаем за живота, се свежда до смъртта

На 22.06.1898 г. се ражда един човек, който има какво да разкаже – Ерих Мария Ремарк. На тридесет години пише автобиографичното си произведение „На Западния фронт нищо ново“, което става една от най-големите сензации в историята на литературата. Романът започва с изречението: „Тази книга не е нито обвинение, нито изповед. Тя е само опит да се разкаже за едно поколение, унищожено ... Повече »