Литература

Веселин Делчев: Ангелинкова и Левски

Ангелинкова ни преподаваше по биология. Вечно ходеше с пола, достатъчно къса, за да се види съблазнителна част от бедрата ѝ. Над кръста не беше много пищна и сигурно това беше начинът да компенсира. Носеше две-три еднотипни поли, приели формата на леко изпъкналия ѝ задник. Краката ѝ бяха хубави! Глезените – фини. Бедрата – леко пухкави. С пъргави крачки връткаше подгърбието. ... Повече »

Хенри Милър: Сатурн е живо олицетворение на меланхолията, болката, нещастието, обречеността

Сатурн, както и нашата Луна, видени през увеличително стъкло, са впечатляващи за лаика по начин, който ученият инстинктивно би пренебрегнал и осъдил. Никакви цифри и факти относно Сатурн не биха могли да обяснят онова неоправдано тревожно чувство, което видът на тази планета поражда у наблюдаващия. Сатурн е живо олицетворение на меланхолията, болката, нещастието, обречеността. Млечнобелият му оттенък неминуемо напомня на ... Повече »

Елена Борисова: Хапче против време

Аз съм Ти и Ти си Аз Аз съм Ти и Ти си Аз Опитваме разговор Започвам с някакви въпроси Отначало отговаряш После мълчиш Мълчиш и мълчиш Докато се убедя, че Аз съм Ти И съм срещнала моето сбъркано Его Сега ти задавай въпроси Ще ти отговарям с твои думи Упорито…Откачено Докато се убедиш, че Ти си Аз И чуваш ... Повече »

Алън Гинзбърг: Видях най-добрите умове на своето поколение унищожени от лудостта, голи и гладуващи

Заради прогресивните си убеждения Алън Гинзбърг /1926-1997/ бива изключван няколко пъти от Колумбийския университет. Все пак успява да го завърши през 1948 г. Набляга на самообучението – изучава мистиците, пътува много, обича Сезан, лежи в затвора и в психиатрична клиника. Поддържа близки взаимоотношения с Нийл Касиди, Уилям Канастра, Херберт Ханке, Боб Дилън и др. Най-голямо въздействие върху него в млада възраст ... Повече »

Можеш ли да се научиш да пишеш? Виж в заешката дупка

Писателската академия „Заешка дупка“ ще се проведе в София между 25 Септември – 16 Декември. Организатор е Ирена Иванова, а целта е ясна – ако може, да бъдете научени да пишете. Ще има групи проза, поезия, кино сценарии, драматургия, рекламно писане и текстопис. Сред лекторите са поетите Петър Чухов и Тома Марков, писателите Захари Карабашлиев и Ангел Игов, режисьорите Иван ... Повече »

Янислава Вълкова: „Преди изгрев слънце“*

Вятърът си играеше с побелелите къдрици на жрицата и те хвърчаха хаотично, около главата ѝ. Тя не потрепваше, не ги приглаждаше с ръка, сякаш не усещаше нищо. Погледът ѝ отнесено гледаше сините вълни на морето и птиците, прелитащи над тях. Бели, пухкави облаци се носеха в далечината и идваха към брега. Картини от отдавна отминали времена изплуваха в съзнанието ѝ. ... Повече »

Слави Томов: Възстановяването на гладиаторските боеве е добра идея – III

Живея в 130 хилядно гето. И повечето преживяват с липси на калций и магнезий. Местните стероидни идиоти тъпчат и конско месо. За маса. За обем. Физиката е важна. Нямаш ли добра физика. Не вървиш. Останалите си лягат полугладни. Натровени с лош алкохол. И блуждаят сутрин по спирките. Чакат да докарат преоценен хляб за 40 ст. Вечерите ме посрещат със скупчени ... Повече »

Георги Марков: Софийското море*

На спирка „Павлово“ по линята на княжевския трамвай дълги години стоя един голям надпис: „Тук ще бъде пристанище Павлово“. Под надписа беше нарисуван корабоплавателният канал Панчарево-Павлово и бяха означени пристанищата. Зная, че някои от слушателите веднага ще си спомнят анекдота за крокодилите, които ще се въдят в софийски води, за вицовете как ще да превърнем лопатите в гребла, за въпроса ... Повече »

Херман Хесе: Светът и Бог непрекъснато оправдават съществуването си посредством чудеса

Какъвто е в божия промисъл и какъвто хилядолетия го е схващала поезията и мъдростта на народите, човекът е дарен със способността да се радва на някои неща, дори когато те не му носят полза, дарен е с орган за прекрасното. Духът и сетивата винаги в равна мяра са съпричастни към човешката радост от прекрасното и докато людете, въпреки житейските бедствия ... Повече »

Валентина Йоргова: Разрових се във вселените*

Разрових се във вселените в себе си и изцапах ръцете си с мастило. Кървях със собствените си чувства върху хартия. В продължение на години бях си отглеждала тумори-болки и себеомрази. Бях трупала запаси от сълзи, които могат да потопят не една Атлантида и да удавят милион мечти и надежди. Чета се. Всеки създаден свят с Големия взрив от Любов и ... Повече »