Литература

Пламен Енчев: Зимна приказка

Сн. Иван Шентов

Чувал съм,че излизат нощем. Като огромни черни сенки се промъкват под мъждивата светлина на уличното осветление, докато вятърът свири в комините и сваля снежни пелени от покривите.  Когато сме се сгушили под топлите завивки, те тропат под прозорците, смущавайки понякога съня ни и карат уличните кучета, скимтейки боязливо, да се крият зад паркираните коли.  В ония часове, когато вятърът клати ... Повече »

Хорхе Луис Борхес: Етичното суеверие на читателя

Борхес 1968, Уикипедия

„La supersticiosa ética del lector“, 1932 Превод: Румен Стоянов Издателство „Парадокс“, София, 1994 г. /Chitanka.info Сиромашкото положение на книжнината ни, неспособността й да привлича са предизвикали едно суеверие на стила — един разсеян прочит с частични внимания. Боледуващите от това суеверие разбират под стил не ефикасността или неефикасността на една страница, а привидните сръчности на писателя: неговите сравнения, акустиката му, пунктуацията ... Повече »

Оскар Уайлд: Славеят и розата

— Тя каза, че ще танцува с мен, ако й донеса червени рози — възкликна младият студент, — но в цялата ми градина няма нито една червена роза! Славеят го чу от гнездото си на дъба, погледна през листата и се зачуди. — Нито една червена роза в цялата ми градина! — възкликна студентът и хубавите му очи се напълниха със сълзи. — Ах, ... Повече »

Дилян Еленков: Mоята индианска приказка

Бях се разделил с поредната. Поредица от грешки, водещи до това. Харесвах я много, мислех, че тя е единствената. Тогава, по онова време, тя членуваше в някакъв индиански клуб. Наши хора, ама се правеха на индианци, нали разбирате. Ходеха посред лято на Витоша на пау уау /нямам идея с главна буква ли се пише/, за няколко седмици. Носеха си колове ... Повече »

Марти Цеко: Дано е малко повече от това

Не искат, мамка му, кръв да пуснат тези пръстиза да опишат тази купчина от чувства къкреща във мен. Нещо трябва да му имана селското момчемхм, мхм,щом като види баровете, кикиморите, доживотните ипотеки, колите наредени в километрични опашкипо-дълги от най-дългата змия,и започва да бяга, ах, бате… Не може то да изживеедълбоко като тебпетъкa и съботатаобещаващи преследването на щастие да приключи на изгодна цена,още тази вечер,и за последен път ... Повече »

В пустинята видях човек – Стивън Крейн

Аз стоях на възвишението, и виждах, долу — хиляди демони: бягащи, скачащи, опиващи се от греха. Един погледна нагоре, ухили се, и ми каза: — Приятелю! Братко! Аз срещнах човек, преследващ хоризонта Той бягаше с него около света. Обхвана ме вълнение и се обърнах към него: — Слушай, това е глупаво — казах — ти никога няма… — Лъжеш! — ... Повече »

Борис Виан: Блус за един черен котарак

I Питър Гна излезе от киното със сестра си. Свежият нощен въздух, ухаещ на лимон, действуваше добре след задуха в салона, боядисан в овернско синьо, и това се усещаше. Бяха прожектирали някакво съвсем неморално рисувано филмче и Питър Гна, побеснял, размахвайки канадката си, повреди една още непокътната възрастна дама. Пред хората по тротоарите се носеха миризми. Улицата, осветена от фенерите, ... Повече »

Животът без миговете на доброволна интоксикация не струва пукната пара – Кърт Вонегът

На всички мои приятели и роднини от „Анонимни алкохолици“ заявявам, че са били напълно прави да се тровят. Както се казва в една известна поговорка, „животът без миговете на доброволна интоксикация не струва пукната пара“. Човек просто избира да се натряска с това, което за организма му е смъртоносна отрова. Добър пример за по-безопасни начини в това отношение ни дават ... Повече »

Лудостта е просто отказ от превземките – Сузана Кейсън

„Луди години“ е истинската история на Сузана Кейсън, която описва собствените си преживявания в психиатрична клиника. Книгата, издадена през 1993 г. се превърна в световен бестселър, а филмът по нея от 1999 г. пожъна бурен успех на международния екран. За ролята на Лиза Анджелина Джоли заслужи Оскар, Златна палма в Кан, както и Награда от Гилдията на филмовите актьори за поддържаща женска ... Повече »

Пътят на тиранията е проправен от културната самокастрация – Йосиф Бродски

Само четири стихотворения на Бродски са издадени в Съветския съюз, повечето му работи се появяват на Запад. На 4 юни 1972 г. е изгонен от страната и през 1977 г. става гражданин на САЩ. Преподава в Мичиганския университет, а по-късно е професор в Колумбийския университет, Ню Йорк. От 1986 г. е професор по литература в колежа „Маунт-Холиок“. През 1987 г. ... Повече »