Литература

Можеш ли да се научиш да пишеш? Виж в заешката дупка

Писателската академия „Заешка дупка“ ще се проведе в София между 25 Септември – 16 Декември. Организатор е Ирена Иванова, а целта е ясна – ако може, да бъдете научени да пишете. Ще има групи проза, поезия, кино сценарии, драматургия, рекламно писане и текстопис. Сред лекторите са поетите Петър Чухов и Тома Марков, писателите Захари Карабашлиев и Ангел Игов, режисьорите Иван ... Повече »

Янислава Вълкова: „Преди изгрев слънце“*

Вятърът си играеше с побелелите къдрици на жрицата и те хвърчаха хаотично, около главата ѝ. Тя не потрепваше, не ги приглаждаше с ръка, сякаш не усещаше нищо. Погледът ѝ отнесено гледаше сините вълни на морето и птиците, прелитащи над тях. Бели, пухкави облаци се носеха в далечината и идваха към брега. Картини от отдавна отминали времена изплуваха в съзнанието ѝ. ... Повече »

Слави Томов: Възстановяването на гладиаторските боеве е добра идея – III

Живея в 130 хилядно гето. И повечето преживяват с липси на калций и магнезий. Местните стероидни идиоти тъпчат и конско месо. За маса. За обем. Физиката е важна. Нямаш ли добра физика. Не вървиш. Останалите си лягат полугладни. Натровени с лош алкохол. И блуждаят сутрин по спирките. Чакат да докарат преоценен хляб за 40 ст. Вечерите ме посрещат със скупчени ... Повече »

Георги Марков: Софийското море*

На спирка „Павлово“ по линята на княжевския трамвай дълги години стоя един голям надпис: „Тук ще бъде пристанище Павлово“. Под надписа беше нарисуван корабоплавателният канал Панчарево-Павлово и бяха означени пристанищата. Зная, че някои от слушателите веднага ще си спомнят анекдота за крокодилите, които ще се въдят в софийски води, за вицовете как ще да превърнем лопатите в гребла, за въпроса ... Повече »

Херман Хесе: Светът и Бог непрекъснато оправдават съществуването си посредством чудеса

Какъвто е в божия промисъл и какъвто хилядолетия го е схващала поезията и мъдростта на народите, човекът е дарен със способността да се радва на някои неща, дори когато те не му носят полза, дарен е с орган за прекрасното. Духът и сетивата винаги в равна мяра са съпричастни към човешката радост от прекрасното и докато людете, въпреки житейските бедствия ... Повече »

Валентина Йоргова: Разрових се във вселените*

Разрових се във вселените в себе си и изцапах ръцете си с мастило. Кървях със собствените си чувства върху хартия. В продължение на години бях си отглеждала тумори-болки и себеомрази. Бях трупала запаси от сълзи, които могат да потопят не една Атлантида и да удавят милион мечти и надежди. Чета се. Всеки създаден свят с Големия взрив от Любов и ... Повече »

Ghostdog и Дилян Еленков са господарите на думите в София

За пръв път в 12 годишната история на „София: Поетики“ победителите са двама: Светозар Георгиев – Ghostdog и Дилян Еленков. До победата се стигна след като на първото преброяване на гласовете от публиката резултата беше равен, и след поетичен „двубой“ между Георгиев и Еленков и повторно преброяване на вота нищо не се промени. Така двамата победители си стиснаха ръцете и ... Повече »

Agleya: РАЗМИСЛИ ПРИЗОРИ

В миговете преди зората да порасне и освети деня, осъзнавам, че в мен е най-силно чувството към сълзите, които са сътворили света, и че това чувство ражда и онова другото, което подтиква някой да измие краката на бездомник, да подаде ръка на старица, или да погали случайна котка. Разбирам, че в безкрайността на един миг, човек може да се роди ... Повече »

Кшиштоф Борун: Cogito, ergo sum…

Камъните сякаш оживяват… Растат, набъбват, спойките се разпукват… Белите стиролитови спойки… Нещо неудържимо ме тегли да се дръпна, да изтичам нагоре по стъпалата, да избягам от това, което е пред мен, около мен, но не мога да надвия парализиралия ме страх. Блесна светкавица. И вече я няма нито набъбващата стена, нито мрачния коридор, нито овъглените стъпала… Сега разбирам, че е ... Повече »

Рей Бредбъри: Краят на началото

Спря косачката насред двора, защото усети, че точно в този момент слънцето залезе и се показаха звездите. Прясно окосената трева по лицето и тялото му падна на земята. Да, звездите наистина се виждаха — отначало едва-едва, но ставаха все по-ярки в пустинното небе. Чу мрежестата врата на верандата да се затваря и усети, че жена му го наблюдава. — Почти ... Повече »