Литература

Веселин Делчев: БУТАФОРНА ФИЛОСОФИЯ

Чета дебела книга, почти колкото буца сирене. Важна книга. Спечелила е 100 хиляди на един голям европейски конкурс. Писана е от нашето първо литературно острие след демократизирането на системата. В момента я четат на няколко езика милиони като мене и не чак като мене. Издадена е от свръхмецената Бож. Апостолова, ама книжното тяло нещо не ми харесва. Трябва постоянно с ... Повече »

Червените й къдрави скуки

Имах едно – две неща, които така или иначе не можах да напиша… Тези дни бях в застой, всяка вечер отчаян се наливах с алкохол, а сметките ми нямаше как да се платят сами. Ако скоро не измислех интересна история, щях да затъна до шия в заеми. Жена ми спря да се обажда и то беше ясно, та аз от ... Повече »

Иван Гугин: Карма Полис, арестувайте ме !

Временно минах от другата страна и съм готов за арест от Карма Полис. Бръмча като хладилник. Не мога да го слушам това парче сега ! Червената кола, Кристин, е в пламъци и гони някакъв затлъстяващ бял мъж. Не искам да имам нищо общо, но въпреки това …  Рейдиохед излязоха през 97ма с този албум предупреждение, но вече сме казали ОК ... Повече »

Марти Цеко: Дзън, дзън

Като малък си спомням веднъж когато на този ден беше слънчево нетипично за това време и светлината влизаше през прозореца ми точно над върха на тополите стърчащи до реката като ограда. Спомням си че чаках Коледа която след 2000 хиляди години се очакваше да дойде по същото време но аз бях несигурен дали ще получа подарък защото тази работа с ... Повече »

Фредерик Бегбеде: Extasy A Go-Go

Целият свят тъне в непрогледна нощ. Светът е една тъмна и безконечна празнота, която не може да се сравни с нищо. Някъде в това безкрайно пространство се намира една малка сфера, наречена Земя. Върху тази смехотворна планета от водата стърчат няколко континента, които за щяло и нещяло се бият помежду си. Единият от тях се нарича Азия. В югоизточната част ... Повече »

Дилян Еленков: Тишина

Дилян Еленков

Май започна през май. Кръгова конфигурация. Д я забеляза още през декември. Беше кръст от три листенца. Не му даде сили да ги откъсне. Сутрин поглеждаше към тях, белязвайки ги с милостта, която се изразяваше в неизтръгването им от пръстта. Полека падна сняг. Падаше всеки ден. 3 месеца. Когато дойде април снега се стопи. И листенцата се подадоха отдолу, както ... Повече »

Сърце I и II

Сърце I oт Милен Маринов Светлината блестеше в очите ми. Пречеше ми да виждам медицинската сестра, която затягаше каишките около ръцете и краката ми. Треперех. Всички носеха маски. Някои и от онези, големите очила. Като дъна на буркани, облепени с изолирбанд. Плашещи очила. Имаше нещо нечовешко в тях. „Болно е сърцето ти“- каза медицинската сестра. Гласът и беше хладен, равномерен. ... Повече »

Уилям С. Бъроуз: Алгебра на нуждата

Тлъстия дойде от Общинските резервоари под налягане, където животът бълва в милиони форми, които биват незабавно изяждани, ядачите — заличени от черно мъхнато време… Малцина стигат до Площада, място, където резервоарите се изпразват и потича придошла река, носеща формите на оцеляването, въоръжени с отровна слуз, черни гъби, от които загнива плътта, и зелени миризми, които разкъсват дробовете и засукват стомаха ... Повече »

Т.С.Елиът: Марина

МАРИНА От Т.С.Елиът/ превод: Румен Павлов Quis hic locus, quae regio, quae mundi plaga? Какви морета какви брегове какви сиви скали и какви острови Каква вода разсича носа И миризма на бор и дрозда пеещ през мъглата Какви образи се връщат О, дъще. Тези които острят зъба на кучето, което е Смърт Тези които лъщят с блясъка на колибрито, което ... Повече »

Възстановката

Чукам си аз плочки на горния етаж от подновената дядова къща, който по-големият ми братовчед като собственик стяга дистанционно от Англия, и по едно време чувам зад гърба си “Здравей!” Обръщам се. На вратата стои едра, шкембелиеста фигура на издокаран пенсионер. Усмихва ми се, леко запъхтян. – Как е? Върви ли работата? – Като я буташ, върви. Не я ли ... Повече »