Кошче

В търсене на липсващите части

Френският скулптор Бруно Каталано, в бронзовите си скулптури, е увековечил всички хора, които усещат болезнено и отчайващо празнотата в себе си и тръгват на дълго пътешествие в търсене на липсващите си части. С нещата от първа необходимост под ръка, с поглед мътен и угнетен, те все пак вървят напред, движени от последната останала частица желание да намерят онова, което може ... Повече »

Механизми на несъзнаваното

Френският скулптор Йохан Госеле, а.к.а Джо, създава поетични стиймпънк скулптури, опитвайки се да проникне във вътрешната логика на живота, в своите интерпретации на модерните времена в един свят, пълен с технологични чудеса. Със самочувствие и визия, неговите герои живеят собствен живот, изпълнен с мечтания, кошмари и мистерия. Още от Джо на www.gosseletjohann-joh.com Повече »

Вдъхновение, възхищение и почит ♥ Дейвид Боуи

Легендарна фигура от света на изкуството и културата ни изостави на 10 януари 2016 – един от най-влиятелните и иновативни творци Дейвид Боуи. Рядко се е появявала звезда от такъв калибър и мощ, която да повлияе нашата култура по толкова много и различни начини. От музика, кино, рисуване и всякакви форми на изразяване – това, което беше Бауи е творческа ... Повече »

Rock N’Roll Comics: Толкова са ужасни, че чак са прекрасни

Тод Лорън публикува Rock N’Roll Comics до 1992 година, когато бива намушкан смъртоносно и това довежда до краха на публикациите му, а компанията му е доведена до фалит. Смъртта му е обвита в мистерия. Слуховете твърдят, че е убит от същия извършител на убийството на Версаче. През 2005 година излиза документалният филм “Историята на Rock N’Roll Comics”, който се фокусира ... Повече »

Адам Мартинакис: Тялото ни е единственият дом, който притежаваме

Интересуват ме обикновените чувства и преживявания, през които всички преминаваме. Детството, например, е обикновен период от живота ни, но това време изглежда повече като сън… Нашето тяло е единственият дом, който наистина притежаваме, а също и най-изразителният инструмент, с който разполагаме. Дори когато не го използваме, например докато спим или просто докато си седим и мислим, ние винаги си представяме ... Повече »

Балкански култ: Момичета от корицата на югославско списание за компютри през 80-те и 90-те

Računari е списание за компютри, издавано в бивша Югославия от 1984 г. до края на 1990 г. Едно издание, оцеляло в годините на тежки икономически сътресения и войни. Нямаме никаква идея относно съдържанието, но предположенията ни са за леко скучна, суховата технологична информация за нърдове и инженери. Разбира се, може и да грешим. По-важното в случая е, че кориците на ... Повече »

Джая Суберг и мрачните чувства, които никой не иска да изпитва

Джая Суберг е родена през 1956. Интересът й към рисуването започва, когато стартира издаването на собствено списание. Писането не е достатъчно за творческия й дух и тя използва свои снимки, изрезки от вестници и картини. Така възниква и интересът й към колажите. По-късно се научава да борави с дигитални инструменти и това, заедно с фотографиите, поставя началото на уникалния й ... Повече »

Мерилин Менсън: Съжалявам всеки човек, който е прекарал и един ден с мен

Сбъднах всичко, от което се страхувах като дете. Събрах всичките си кошмари – за дявола, за края на света… и се превърнах в тези неща. Мерилин Менсън „Работа на начинаещ“. Така описват студентите по изобразително изкуство картините на Мерилин Менсън, без да знаят кой ги е рисувал. Впоследствие, през 2002, когато Менсън за първи път излага произведенията си на показ, мненията ... Повече »

Сюрреалистичните трепети на Иля Кисарадов

Сюрреалстичните изображения на руския фотограф Иля Кисарадов, познат още като ezorenier, отвеждат в леко мрачна, но поетична атмосфера на отчуждение, уязвимост и отчаяние, присъщи на тези, които се опитват да овеществят безсмислието на човешкото съществуване. Твърде конкретни и твърде концептуални, фотографиите му все пак успяват да вибрират в едно със скритите трептения на по-нежните души, търсещи себе си сред непоносимата ... Повече »

Архетипове на нищото

„Архетипове на нищото“ е скрита идентичност, колебание в неясното пространство, хармонични фигури, но не от този свят. Това са картини, в които не тялото, а душата е изложена на показ. Ричард Силваджио ни дава своето поетично виждане, извлечено от подсъзнанието му в поредица от маслени картини, някои върху дърво, други върху платно. Също като призрачните видения от детството, неговите изображения ... Повече »