Чет Бейкър: Роден да съм тъжен

Чет Бейкър: Роден да съм тъжен

„Born to be Blue“ (2015) на канадския режисьор Робърт Будро улавя няколко от най-тежките години на легендарния бял джаз тромпетист и певец Чет Бейкър.

Итън Хоук сбъдва отдавнашната си мечта да се превъплъти в Бейкър и успява да направи много силна роля. Без да се натрапва и прекалява, той пресъздава сложният образ на музиканта.

Бейкър бързо постига световна слава, но хероиновата му зависимост и последствията от нея го изхвърлят от света. През 1966 след концерт в Сан Франциско Бейкър е зверски пребит. Избити са му предните зъби и вече не може да свири. Истината за случката се губи, тъй като Бейкър отказва да говори за нея, но се предполага, че пак е свързана с наркотици.

Той вече не може да свири, няма гигове и хората не му вярват. Чет Бейкър обаче е сигурен, че може да се завърне в голямата игра. Минава на метадон и с помощта на тогавашната си приятелка актрисата Джейн Азука (Кармен Еджого) започва да се възстановява и да се доближава до старото си ниво.

Във върхушката от наркотици, музика и любов Чет Бейкър може да намери правилния път, но не и да избяга от себе си.

Биографичната лента за Чет Бейкър е сравнявана от критиците с филма на Дон Чийдъл за Майлс Дейвис – “Miles Ahead” (2015), като според повечето оценки е по-слаб.

Според Lunatic обаче „Born to be Blue“ е с много добър ритъм, гледа се леко и не дразни с претенция.

Той обаче е много далеч от „Bird“ (1988), в който Форест Уитакър влиза в кожата на Чарли Паркър – Птицата.

Чет Бейкър умира чак на 58 години. Един от най-великите мънкащи бели певци в джаза, непоправим наркоман, който иска да го оставят на мира.

Обявен е за ”Джеймс Дийн“ на джаза, но освен мита си оставя и още много. Въпреки, че доста често изпитва сериозни трудности да остане буден, включително по време на концерти, свири и записва много.

Повече:

Чет Бейкър – да се извисяваш падайки

Чет Бейкър – да се извисяваш падайки