“Beautiful Boy”: Рецидивът е част от лечението

“Beautiful Boy”: Рецидивът е част от лечението

“Beautiful Boy” (Красиво момче) на режисьора Феликс ван Грьонинген е предвидима драма за щетите, които нанася зависимостта на употребяващите наркотици и близките им.

Лентата не затъва прекалено много в трагедията, въпреки че жанрът го предполага и това е качество. Извън личния казус, очаквано е поставен и социален фокус върху липсата на достатъчно финансова и морална подкрепа към организациите, които помагат на засегнатите.

Филмът е по мемоарите на баща и син Дейвид и Ник Шеф. Колкото и банални да са тези истории, всички те са и много различни.

Какво толкова глупаво има в реалността?

Ник ( Тимъти Шаламет) е отраснал с новото семейство на баща си. В любов и разбиране. Той има нормален интерес към Nirvanа и депресираните писатели. Както много други тийнейджъри, които обаче не стигат до тежките наркотици.

В семейството няма стигма към наркотиците. Бащата Дейвид (Стив Карел) има своя история с леките опиати и не изпада в паника за някой друг джойнт. Синът му обаче отива далеч по-напред.

Неизбежно затъва, разкривайки различните етапи от зависимостта и лечението.

Бащата трудно се справя с болката и чувството на вина. Навлиза в тайния живот на сина си, изследва го и опитва да намери в него и двамата.

Краят на подобни истории е известен. Той обаче няма значение, защото се повтаря отново и отново във всичките си варианти.

Темата е достатъчно експлоатирана в киното и има далеч по-добри постижения, но “Beautiful Boy” не дразни, носи добра актьорска игра и припомня някои въпроси, които трудно промъкват отвъд стигмата и достигат извън тесния кръг на най-близките.

Това не е първият опит на режисьора Феликс ван Грьонинген в подобни води. В предишната си лента „The Broken Circle Breakdown” (Краят на омагьосания кръг) той отново изследва различните измерения на човешката болка.