Шарл Бодлер: Призрак

Шарл Бодлер: Призрак

За Автора

Шарл Пиер Бодлер е френски поет, критик и преводач, една от най-влиятелните и противоречиви фигури във френския културен живот на 19 век. През 1857 Бодлер публикува своята първа и най-известна стихосбирка „Цветя на злото“ („Les fleurs du mal“). През 1864 заминава за Брюксел, където се надява да продаде правата за своите произведения. През този период, освен пристрастеността си към опиума, той започва и да пие много. През 1866 получава удар, вследствие на който е парализиран. Последните две години от живота си прекарва в санаториуми в Брюксел и Париж, където умира през 1867.

Призрак
I. Мракът

Сред гробницата тъмна на скръбта,
където мен Съдбата заточи ме.
Където лъч не трепна и Нощта
е господарката със странно име,

а аз — художник на насмешлив бог,
осъден да рискувам върху мрака;
където сам като готвач жесток
сърцето си варя, че глад ме чака,

понякога пристъпва нежна кротка
виделина — тъй като днес проблясна!
И докато израсне тя — една! —

по леката й източна походка
познавам свойта гостенка прекрасна:
макар и черна — все пак светлина.

II. Ароматът

Читателю, дали и ти, блажен,
си вдишвал — лакомник с душа пияна —
сред църквата зрънцата на тамяна
или в торбичка мускус вкоравен?

Магичен чар от глъбината странна
на миналото рием всеки ден!
От цветето на спомена пленен,
любовникът над тялото се скланя.

… От тежката й гъвкава коса —
кадилница в алкова — се разся
див мирис, който чувствата тревожи,

а дрехите й — кадифе, атлаз, —
пропити с младия й чар и сласт,
разпръскваха дъха на скъпи кожи.

III. Рамката

Тъй както рамката една картина —
макар от славен майстор да е тя! —
допълва с прелест странна и старинна
и я отделя от Реалността,

тъй мебели, бижута и коприна
се свързват с тази рядка красота:
непомрачена чистота, невинна —
и рамка са й всичките неща.

Понякога си мисли, че мнозина
към нея гледат влюбено; с очи
зовящи, а сластна голота, ехидна,

тя тъне в ласките на муселина.
Но в жестовете, в позите личи
маймунката, по детски миловидна.

IV. Портретът

И болести, и смърт — и най-накрая
ще станат пепел огънят в гръдта
и погледът пламтящ и чист, и тая,
засмукала сърцето ми уста,

целувките — от билка по-упойни,
възторзите — по-живи от лъчи…
Какво остава? О, мой дух, мълчи!
Рисунка с три бои, с черти нестройни,

самотна като мен в живота свиден,
която Времето, старик обиден,
с крило огромно трие всеки час…

Убиец на Живота и Изкуството,
не ще погубиш в спомена ми, в чувството
и Нея — моя слава, моя страст.

Charles_Baudelaire

Charles Pierre Baudelaire, Un Fantôme, 1857
© Кирил Кадийски, превод от френски, 1991

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*