Архиви Автор: lunatic

Дж. Д. Селинджър: Океанът пълен с топки за боулинг

Обувките му се подвиваха нагоре. Майка ми казваше на баща ми, че купува обувките на Кенет твърде големи за него или „Моля, попитай някого дали ходилата му не са деформирани“. Но аз мисля, че обувките му се подвиваха, защото винаги спираше на тревата, накланяйки своите трийсет и четири —трийсет и пет килограма напред, за да разглежда разни неща, да обръща ... Повече »

Улиците на София: Славни дни по ”Шишман”

Черната котка излезе от градинката на храма „Св. Седмочисленици“, спря се, изтегна се лежерно, а после избяга по „Шишман“. Улицата от малката снимка на стара София. Ражда се от някогашната черна джамия, промушва се скришом през градския център и се влива в площада край сградата на Народното събрание. Скрила Седмо училище, някогашното „руско“, един куп барове, ресторантчета, книжарници и магазинчета ... Повече »

Георги Шейтанов: Анархизмът като философия и дело

Свиня е влязла в храма на живота - убийте я!

Човешката мисъл е във вечна война със света - от него тя изтръгва красотата, удълбочава я, гради собствен мир и там намира наслаждението на един творец и бог.

Личността воюва с живота - тя иска да му бъде господар, а не роб.

Повече »

По-доходното място

©Веселин Д. Делчев Баба Куна проучваше чрез интернет американската образователна система. За това нямаше проблем – почти десет години компютърът ѝ беше “прозорецът към света”. Проблемът беше една лицева особеност на внука ѝ, съчетана с първия български разказ, изучаван там, където синът ѝ преживяваше със семейството си. Бившата учителка баба Куна беше родена в земеделско семейство. Нивите и работната ръка ... Повече »

Антъни Бурдейн: Има нещо прекрасно в пиенето следобед

“Пътуванията ви променят. Докато преминавате през този живот, този свят, променяте нещата съвсем леко, оставяте диря след себе си, дори и да е малка. В замяна, животът - и пътуванията - оставят диря във вас. През повечето време тези дири - върху тялото или сърцето ви - са прекрасни. Често обаче те носят и болка”. Повече »

Междутерминалие

Разтворена книга Brave New World, хашлашки отворена "Kаменица", телефонен разговор на добър английски. Tя е седнала на пода под опашката за полета до Лондон, за да напомни, че Tерминал 1 има все пак някаква връзка с цивилизацията и не е само Ан-Цунг . Повече »

Джак Керуак – Битникът домошар и неговата муза

Годината е 1968. Абсолютно никой не може да раздели Керуак от бутилката. Рядко се правят и опити. На въпроса защо пие толкова, той отговаря по следния начин: „Аз съм католик, няма как да се самоубия, не мога да го причиня на семейството си, затова планирам да се удавя в алкохол“. Повече »

Думи, с които да се задавиш

Отново дърпам от цигарата си и докато изпускам дима, загледана в непознатата облещена точно срещу ми гледка, долавям, за сметка на гледката, позната мелодия. Била съм в Будапеща, в Прага, в Нови Сад, все с теб, но… това тук… е нещо друго, непознато и чуждо по усет ми е, не разпознавам сплетените ни ръце и нестихващите разговори да са минавали ... Повече »

Отвореното писмо на Астрид Линдгрен до читателите й

Нека започна от самото начало. Родена съм през ноември 1907 г., в стара червена къща, заобиколена от ябълкови дръвчета. Аз съм второто дете на Самуел Аугуст Ериксон и съпругата му Хана. Фермата, в която живеехме, се наричаше — и все още се нарича — „Нес“. Тя се намира недалеч от градчето Вимербю е южната шведска провинция Смоланд. Къщата е построена ... Повече »

Астрид Линдгрен: Щом сърцето е топло и бие както трябва, на човек не му става студено

Aстрид Линдгрен, 1960

"Въображението е задължително. И за щастие все още има хора, които го притежават. Тези, които сега са деца, един ден ще поемат бизнеса в свои ръце. Те ще решават проблемите на мира и войната и това в какво общество ще живеят — дали ще е подвластно на насилието, или ще е мирно". Повече »