A Place to Bury Strangers + Sofia = 0_o

A Place to Bury Strangers + Sofia = 0_o

В целия ми живот ми се е налагало да нося тапи за уши точно два пъти. И двата пъти бяха тази вечер. 

Отне ми два дни, за да се завърна към едно относително нормално състояние, да виждам нещата на фокус и да не отговарям на всеки въпрос с „А-а?!“. Концертът на A Place to Bury Strangers беше всичко друго, но не и обикновен гиг в петък вечер. Всичко това е от друга планета, по-голямо от мен и теб, по-голямо от София, по-голямо от Ню Йорк и Уилиамсбърг, по-голямо от хляба. Беше красиво, страшно, забавно, напрегнато. Еуфория, красота, насилие, удоволствие… We’ve come so far!

A Place to Bury Strangers
Всеки опит да обединя преживяването от този 12 ноември 2015 г. завършва на парчета, серия от имплозии, които разпръскват всички подредени мисли на микровселени от звук и светлина, натиск в корема и ослепяващи шумове. Вълнение. Енергия.

Мисля, че се отказах от идеята за стандартен гиг-репорт… отдавна, още на място. Шоуто на A Place to Bury Strangers не можеш нито да го снимаш, нито да го запишеш на видео с телефона си, нито да го разкажеш с добре артикулирани цели изречения. Не става.

Този концерт ме накара да застина статичен в опит да обема всичко онова, което се случваше пред мен, зад мен, вътре в мен – и да го съединя в цялостна картина: образ и звук, преживяване. Опит. A Place to Bury Strangers е Вселена, която ти ебава майката на сетивата и те побърква. Изстрелва те в орбита без промил алкохол. Контролиран хаос? Може би. Оргазмично преживяване – със сигурност.

С малко закъснение от обещания час на сцената се качват нашите момчета от Black Swells. Те са готини и са рокендрол, харесвам ги. Ако някой ме пита, правилната българска група за съпорт на APTBS в момента са Doesn’t Frogs, но и така не беше зле. The Black Swells имат нов албум, за който съм се изказал ласкаво – прочети цялото ревю тук!

The Black Swells
GROOMS, които подкрепят голяма част от турнето на APTBS, са супер свежа и много приятна за слушане и гледане на живо банда. Лесно можеш да се объркаш по студийните им албуми, където звучат доста прилежно, колежански и дори фино. На живо са истински фурор!

GROOMS
Аз лично прекарах целия им сет втренчен в басиста им, който ползва сравнително нестандартния Fender Bass VI (шестструнен инструмент, който е нещо между много ниско настроена китара и бас). Вокалът и китарист Травис има рожден ден тази вечер, и изобщо обстановката е секси…

GROOMS
Излизането (след не много кратка подготовка на сценичния сет) на APTBS е удар под кръста от самото начало. Те просто излизат и нищо вече не е същото. Вече не съм в добрия стар Микстейп, а някъде другаде. Далеч. Всичко е в дим и лазери. И шум. Много шум. Филм. Тапите за уши, които си купих на ташак заради готината кутийка, влизат в употреба.

A Place to Bury Strangers
От време на време ги махам, заради тръпката, само за да ги сложа отново когато почне да ми се повръща. Оли Акерман – човек, на който отдавна се възхищавам заради революционната му работа с Death by Audio – е истинска шизофрения в човешки облик. Разбитият му Jazzmaster е от един паралелен свят, от него излизат звуци, които… не би трябвало да излизат оттам. Басистът Дион е животно, което ме гледа страшно, право в очите, докато ме рита в стомаха с нискочестотни шутове.

A Place to Bury Strangers
Хвърляне на китари по сцената, скачане в публиката. Границите се размиват. Граници няма. В публиката половината хора са на черешата – еуфорична тресяща се маса от коси, цици, ръце и хълбоци. Другата половина стоим като подводни статуи, като на литургия, като на тържество, като на погребение.

Всичко завършва меко казано неочаквано – ето така:

Останалото, както казват, е история. Олекнал от пот, мисли и чувства се отправям към вкъщи. Усещането е сюрреалистично. Необичайно тихо.

Благодаря!

Текст и снимки: Иван Шентов

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*