Алън Гинзбърг: Видях най-добрите умове на своето поколение унищожени от лудостта, голи и гладуващи

Алън Гинзбърг: Видях най-добрите умове на своето поколение унищожени от лудостта, голи и гладуващи

Заради прогресивните си убеждения Алън Гинзбърг /1926-1997/ бива изключван няколко пъти от Колумбийския университет. Все пак успява да го завърши през 1948 г. Набляга на самообучението – изучава мистиците, пътува много, обича Сезан, лежи в затвора и в психиатрична клиника. Поддържа близки взаимоотношения с Нийл Касиди, Уилям Канастра, Херберт Ханке, Боб Дилън и др.

Най-голямо въздействие върху него в млада възраст оказва поезията на Уолт Уитмън. По съвет на баща си постъпва в Колумбийския университет, за да изучава право. Сдружава се с младите философи с нестандартно поведение Люсин Кар, Джек Керуак и Уилям Бъроуз, всички увлечени по наркотици, секс и литература, и имащи доста съмнително обкръжение. Гинсбърг, най-младият и невинен член в този приятелски кръг, им помага да развиват литературните си способности, а те му влияят, като осмиват неговата наивна и книжна представа за света.

Джак Керуак, Алън Гинзбърг и Уилям Бъроуз

За първата им среща Гинзбърг разказва:

„Мисля, че когато се срещнах с Керуак и Бъроуз, когато бях на 17, осъзнах, че говоря с празна глава. Не мислех собствените си мисли.“

Напускайки учението, Алън влиза в компанията на наркомани и крадци от Таймс-скуеър (приятели на Бъроуз), пристрастява се към наркотиците (в началото бензедрин и марихуана), посещава гей-барове в Гринуич Вилидж, уверявайки себе си и приятелите си, че е на прага на някакво велико поетическо озарение, което с Керуак нарекли „ново видение“. 

Джак Керуак и Алън Гинзбърг

През лятото на 1948 г. достига такова състояние, в което му се привижда, че го посетил самият Уилям Блейк. Тогава той заявява на шега, че е намерил Бога.

Ситуацията рязко се променя, когато за престъпните деяния на приятелите му го арестуват и осъждат на затвор. Той се разделя с Бъроуз и изкарва курс по психоанализа.

На 29 години има вече много стихотворения, но почти нищо не публикува. Усърдно предлагайки на издатели творбите на Керуак и Бъроуз, той съвсем нехае за своите. Въпреки това Гинсбърг става първият, получил слава в Америка като представител на битник-литературата, когато през октомври 1955 с огромен успех прочита своята поема „Вой“, станала наред с романа на Керуак, публикуван две години по-късно, най-яркият израз на духа на поколението на битниците.

Няма поет в американската литература след Уолт Уитман, чиято книга да се е продала в по-голям тираж от „Вой и други стихотворения“ на Алън Гинзбърг. Макар и да не е получавал престижни литературни награди, преди смъртта си бе най-известният жив американски поет.

Джак Керуак, Люсин Кар и Алън Гинзбърг

 

Видях най-добрите умове на своето поколение унищожени от
лудост, изгладнели истерични голи,
влачещи се през черните улици на разсъмване
търсещи една доза гняв,

ангелолики хипита изгарящи по древната божествена
връзка със звездното динамо на нощната
машина,

които бедни и парцаливи и с празни очи и друсани седяха
и пушеха в свръхестествената тъмнина на
апартаментите със студена вода, които се носят по върховете
на градовете замислени над джаза,

които разголваха умовете си пред Небесата под чикагското метро и
виждаха мохамедански ангели препъващи се по
осветени покриви на бордеи,
които преминаваха през университети с искрящи хладни очи
халюцинирайки Арканзас и трагедията Блейк-лайт
между учениците на войната,

които бяха изключвани от академии заради лудостта си и
за публикуването на неприлични оди на прозорците на
черепа,

които се криеха в необръснати стаи по бельо, горяха
парите си в кошове за боклук и слушаха
Терора през стената,

които биваха залавяни за пубичните бради връщайки се през
Ларедо с връзка марихуана за Ню Йорк,

които ядяха огън в намацани хотели или пиеха терпентин на
Райската улица, смърт, или пречистваха телата
си нощ след нощ
с мечти, с наркотици, със стряскащи кошмари, алкохол и
и пениси и безкрайни топки,
несравними слепи; улици пълни с трептящи мъгли и
светкавици в главата бягащи към стълбове в
Канада и Патерсън, осветяващи целият
неподвижен свят на Времето междувременно,

пейотска самота на зали, утрини в зелените дървета на гробището в
задния двор, винено опиянение над покривите,
отчаяни квартали на дрогирани неонови мигащи
светофари за крадци на коли,слънчеви и лунни и дървесни
вибрации в бурните зимни сутрини в Бруклин,
боклукчийски тиради и любезна кралска светлина на разума,

които се приковаваха сами към метрото за безкрайното
пътуване от Батъри6 до свети Бронкс на бензедрин
докато звука на гуми и деца не ги свали
обратно треперещи с разбита уста и
пребити пусти без разум лишени от блясък
в тъжната светлина на зоопарка,

които потъваха по цели нощи в подводната светлина на Бикфорд`с
изплуваха и престояваха през целия бирен следобед
в безлюдния Фугаци`с, слушайки пукането
на съдбата от въглеродния джубокс,

които говореха непрекъснато седемдесет часа от парка до
вкъщи до бара до Белвю до музея до
Бруклинския мост,
изгубен батальон платонически събеседници скачащи
надолу по терасите от аварийни изходи от первази
от Емпайър Стейт от луната,

бърборещи викащи повръщащи прошепващи факти
и спомени и анекдоти и извадени очи
и шокове от болници и затвори и войни,
цели интелекти изплюти в пълно отзоваване за седем дни
и нощи в блестящи очи, храна за групата
от синагогата на паважа,

които изчезнаха в нищото Дзен Ню Джърси оставяйки
следа от картички с неясни картинки на
кметството на Атлантик,
страдащи от източни препотявания и размазване в Танджерин
и китайски мигрени от абстиненция от боклуци
в пустата обзаведена стая в Нюарк`с,
които обикаляха ли обикаляха посреднощ в
железопътната гара чудейки се къде да отидат, и тръгнаха
без да оставят разбити сърца,
които палеха цигари във вагони вагони вагони трополящи
през снега към самотни ферми в дядовата
нощ,

които изучаваха Платон По Св. Йоан Кръстител телепатия
и боп кабала защото космоса инстинктивно
вибрираше в краката им в Канзас,
които самотееха през улиците на Айдахо търсейки
образни индиански ангели, които са образни индиански
ангели,

които мислеха, че са луди само когато Балтимор
светеше в свръхестествен екстаз,
които скачаха в лимузини с китайците от Оклахома
в импулса на среднощния зимен дъждец на уличната
лампа в провинцията,
които се развяваха гладни и самотни из Хюстън
търсейки джаз или секс или супа, и следваха
блестящия испанец за да си говорят за Америка
и Вечността, безнадеждна задача, така че взеха
кораб за Африка,

които изчезваха във вулканите на Мексико и не оставиха
след себе си нищо освен сянката на денима
и лава и пепел от поезия разсипани в огнището
Чикаго,

които се появяваха отново на Западния бряг проучвайки
ФБР с бради и къси гащи с големи миролюбиви
очи сексапилни с тъмната си кожа раздавайки
неразбираеми брошури,

които прогаряха с цигара дупки в ръцете си протестирайки
срещу наркотичната тютюнева мъгла на капитализма,
които разпространяваха свръхкомунистически брошури на
площад Обединение хлипайки и събличайки се докато
сирените на Лос Аламос ги проглушиха, и проглушиха
Стената,и ферибота за Стейтън Айланд също
Проглушаваше,

които се свлякоха плачейки в бели салони голи
и треперещи пред машинациите на други
скелети,

които хапеха следователи по вратовете и цвърчаха от удоволствие
в полицейски коли без да са извършили друго престъпление
освен дивата си горяща педерастия и интоксикация,
които виеха на колене в метрото и бяха извличани
от покрива размахващи гениталии и
ръкописи,

които се оставяха да ги чукат отзад божествени
мотористи, и крещяха от удоволствие,
които духаха и бяха издухвани от тази човешки серафими,
моряците, милувки на атлантическа и карибска
любов,

които правеха секс сутринта вечерта в розовите
градини и на тревата в парка и в
гробищата разпилявайки семето си свободно
на когото и да е,

които хълцаха безкрайно опитвайки се да се изкикотят но в крайна
сметка плакаха зад едно отделение на турската баня
когато русият и гол ангел дойде да ги прониже
с меча си,

които губеха любовниците си заради трите стари орисници
еднооката орисница на хетеросексуалния долар
еднооката орисница която намига от утробата
и еднооката орисница която не прави нищо освен
да си седи на задника и да кълца златните интелектуални
нишки от стана на тъкача,

които се съвокупляваха в екстаз ненаситни с бутилка
бира любимата пакет цигари една свещ
и падаха от леглото и продължаваха на
пода и по коридора и накрая припадаха
до стенаха с видения за съвършената слива и
свършваха избягвайки последния тласък на съзнанието,

които подслаждаха чаталите на милиони момичета треперещи
в изгрева и бяха със зачервени очи на сутринта
но готови да подсладят чатала на изгрева,
показващи задниците си в хамбари и голи
в езерото

които излизаха по курви в Колорадо в множество
нощи пълни с крадени коли, Н.С., тайния герой на тези
стихотворения, ебач и Адонис от Денвър – радост
за паметта на своите безбройни забавления с момичета
в празни стаи и вечерни задни дворове, тъмни редове
на кина, на върхове на планини в пещери или с
кокалести сервитьорки с познати повдигания на
полички край пътя и особено тайни солипсизми на
бензиностанцията с разни джоновци и градски алеи също,

които се изгубваха в безкрайни долни филми, биваха преместени
докато спят, събуждаха се внезапно в Манхатън и се
измъкваха от мазета с махмурлук и
безсърдечно Токе и ужаси за стоманени сънища на
Трето авеню и препъване към бюрото по
заетостта,

които ходеха по цяла нощ с обувки пълни с кръв на
заснежените докове чакайки вратите на
Ийст ривър да се отворят към стая пълна с дим
и опиум,

които играеха велики самоубийствени драми на небостъргачните
брегове на Хъдсън пад военния
син поток лунна светлина и главите им ще
бъдат короновани с лаврови венци до забрава,
които ядяха агнешкото задушено на въображението или смилаха
рачешко на калното дъно на реките на
Бауъри,

които ридаеха за романса на улиците с пазарски
колички пълни с лук и лоша музика,

които седяха в кутии дишайки в тъмнината под
моста и са надигаха за да правят арфи в
убежищата си,

които кашляха на шестия етаж на Харлем короновани
с огън под туберколозното небе заобиколени
от оранжевите трошки на теологията,

които драскаха цяла нощ куфееха и се носеха над извисени
заклинания които н жълтата утрин бяха
куплети безсмислици,
които готвеха развалени животни дроб сърце крака опашка борш
и тортиля мечтаейки за чистото зеленчуково
кралство,

които се спускаха под камиони с месо търсейки
едно яйце,

които хвърляха часовниците си от покрива за да изхвърля билета
си за Вечността отвъд Времето а будилници
падаха на главите им всеки ден от следващото десетилетие,

които си режеха китките три пъти последователно неуспешно,
отказваха се и накрая бяха принудени да отворят магазин
за вехтории където мислеха че остаряват и
плачеха,

които бяха изгорени живи в невинните си фланелени костюми
на Медисън авеню сред потоци оловни стихове
и пияното тракане на железни модни полкове
и нитроглицериновите писъци на рекламните
феи и горчицовите газове на зловещи
интелигентни редактори, или бяха прегазени от
пияните таксита на Абсолютната реалност,

които скачаха от моста Бруклин това наистина стана
и се тръгваха непознати и забравени
в призрачната шеметност на китайски супени
улици и пожарни коли, без една безплатна бира дори,

които пееха през прозорците в отчаяние, падаха през
прозорците на метрото, скачаха в мръсния
Пасаик, хвърляха си на негри, плачеха по улиците,
танцуваха боси върху счупени винени чаши трошаха
фонографски записи носталгичен европейски
немски джаз от трийсетте довършваха уискито
и повръщаха пъшкаха в гадната тоалетна стонове
в ушите им и порива на колосални парни
свирки,

които профучаваха по магистралите на предишни пътувания
към забързаната Голгота затворнически самотен пост
или бирмингамско джазово въплъщение на другия

които караха междуградско седемдесет и два часа за да открият
дали аз съм имал видение или ти си имал видение или той
е имал видение как да открием Вечността,

които пътуваха до Денвър, умираха в Денвър,
връщаха се в Денвър и чакаха напразно, които
гледаха Денвър и мътиха и кукуваха в
Денвър и накрая си отиваха за да видят
колко е часа и сега Денвър е самотен без героите си,

които коленичеха в безнадеждни катедрали молейки се
за спасението на другия и светлината и гърдите,
докато душата освети косата за секунда,

които претършуваха умовете си в затвора чакайки
невъзможни престъпници със златни глави и
чара на реалността в сърце които пеят сладък
блус до Алкатраз,

които се оттеглят в Мексико за да придобият някакъв навик,
или в Скалистите планини при нежния Буда или
Танджиер при момчетата или Южния Тихи океан
при черния локомотив или Харвард при Нарцис при Уудлоун
при венец от маргарити или гроб,

които изискваха процес на здравия разум срещу радиото за
хипнотизаторство и биваха оставяни с лудостта си
и ръцете си и свръхнадарени заседатели,

които хвърляха картофена салата на лекции по дадизъм в университета
и следователно се представяха на гранитните
стъпала на лудницата с бръснати глави и
палячовска самоубийствена реч, изисквайки
незабавна лоботомия
и които получаваха вместо конкретната празнота на инсулина
метразол електричество хидротерапия психо-
терапия професионална терапия пингпонг и
амнезия,

които в знак на протест без чувство за хумор преобърнаха само една
символична маса за пингпонг, почивайки за малко в ступор,
връщайки се години по-късно напълно плешиви освен една перука от
кръв, и сълзи и пръсти, до видимата съдба на лудия
от отделението в лудите градове на изток,
зловонните зали на Пилгрим стейт Рокланд и Грейстоун,
препиращи се с ехото на душата, куфеейки в
среднощните самотно-пейкови подземни
владения на любовта, сън за живота кошмар,
тела превърнати в камък тежки като
луната,

с майки най-накрая ******* и последната страхотна книга
изхвърлена през прозореца на бордея, и последната
врата затворена в четири сутринта и последния телефон
захвърлен към стената в отговор и последната
обзаведена стая опразнена до последния
умствен мебел, жълта хартиена роза извита на
телена закачалка в гардероба, и дори и това е
въображаемо,нищо освен малко обнадеждена
халюцинация,

ах, Карл, докато ти не си в безопасност и аз не съм в резопасност, а
сега наистина си в абсолютния животински бъркоч
на времето

и които следователно тичаха през заледените улици обсебени
от внезапно прозрение за алхимията в употребата
на елипсата каталога метъра и вибри-
ращата равнина,
които сънуваха и правеха същински скокове във Времето и Пространството
чрез образи положени един до друг, и заловиха
архангела на душата между две визуални картини

и събраха елементните глаголи и нагласиха съществителното
и тирето на съзнанието заедно скачайки
с усещането за Pater Omnipotens Aeterna
Deus

за да пресъздадат синтаксиса и стъпката на лошата човешка
проза и да застанат пред вас безмълвни и интелигентни
и треперещи от срам, отхвърлени и все пак
признавайки от все сърце за да се подчинят на ритъма
на мисълта в голата му безкрайна глава,

лудият лентяй и ангела тактуват във Времето, непознати,
и все пак полагащи тук това, които може да е останало за казване
във времето след смъртта,
и се въздигнаха преродени в призрачните дрехи на джаза в
златорогата сянка на бенда и смениха

страданието от голия ум на Америка за любовта в
ели-ели-ламма-ламма-сабахтани саксофонен вик
който трепти през градовете до последното радио
с истинското сърце на поемата на живота изтръгнато
от собствените им тела които са ядливи хиляда
години.

снимки: Bio.com

Вижте още: Алън Гинзбърг: из „Америка“

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*