Уилям С. Бъроуз: Алгебра на нуждата

Уилям С. Бъроуз: Алгебра на нуждата

Тлъстия дойде от Общинските резервоари под налягане, където животът бълва в милиони форми, които биват незабавно изяждани, ядачите — заличени от черно мъхнато време…

Малцина стигат до Площада, място, където резервоарите се изпразват и потича придошла река, носеща формите на оцеляването, въоръжени с отровна слуз, черни гъби, от които загнива плътта, и зелени миризми, които разкъсват дробовете и засукват стомаха на възли…

Тъй като нервите на Тлъстия бяха оголени и кървави, за да усеща предсмъртните спазми от милионите ледени пробождания… Тлъстия научи Алгербата на нуждата и оцеля…

Един петък Тлъстия се източва на Площада, прозрачносива утробна маймуна суче от меките му пурпурно-сиви ръце и уста на сом от ледена сива четина, пълна с кухи черни щръкнали зъби, които търсят шарките от белезите на дрога…

Минава богаташ и се втренчва в чудовището, а Тлъстия се търкулва на земята, сере и пикае от ужас и си изяжда лайната, човекът се трогва от почитта, отдадена на неговия мощен поглед, и измъква монета от петъчния си костюм. (Петък е мюсюлманската неделя, когато богаташите трябва да дават милостини.)

Така Тлъстия се научи да сервира Черно месо и отгледа тлъсто като аквариум тяло…

А празните му перископни очи оглеждаха повърхността на света… След себе си оставя диря от наркомани, прозрачносиви маймуни профучават като копия, за да се забият в мишената на дрога, и висват там, смучейки, и после се изпаряват обратно в Тлъстия и така масата му расте и расте, изпълва площади, ресторанти и чакални със сивата течност на дрога.

Декларации от партийните щабове, изпълнени с мръсни шаради от хебефреници и латахи и горили, етикети за пърдене на колуби, негри отварят и затварят уста, за да изпратят съобщение със златните си зъби, арабски бунтовници дават димни сигнали, като хвърлят огромни маслени евнуси — те правят най-добрия пушек, черен и плътен като лайна — в огньове от запален с бензин боклук, мозайка от мелодии, тъжният кавал на гърбав просяк, леден вятър духа от картичка на Чимбураци, флейти от Рамадан, пиано се носи из ветровита улица, осакатени полицейски сирени, рекламни диплянки се синхронизират със сигнал 808 от уличен побой.

Двама агенти, взаимно идентифицирали се въз основа на сексуалното си поведение, преебават чужди микрофони, предават си атомни тайни напред-назад на толкова сложен код, че само двама физици в света претендират да го разбират и всеки категорично отрича другия. По-късно получаващият агент ще бъде обесен, обвинен в престъпно притежание на нервна система и ще върне съобщението в оргиастични спазми, предавани от електроди, закачени на пениса.

Ритъмът на дишане на стар сърдечно болен, тупкането на танцьорка, път, път, път на моторница, пресичаща покрита с нефтени петна вода. Келнерът накапва с мартини Човека в сивия памучен костюм, който изчезва, защото разбира, че е разпознат. Дроги изскачат от прозорците на клозет, като чуват грохота на надземната железница. Куция, претрепан като каубой в „Уолдорф“, ражда котило плъхове. (Като каубой: на престъпния жаргон на Ню Йорк значи да го застреляш, копелето, където го видиш. Плъх е плъх е плъх е плъх. Е информатор.) Глупави девици обръщат внимание на английски полковник, който язди наоколо и размахва сабя, на копието си е набучил пищящо прасе. Елегантен педал е редовен клиент на кварталния бар, за да получи съобщение от Мъртвата Майка — тя живее от сливането на хромозомите и ще извика възхитителния Бияч на Бавачки. Момчета бият чекии в училищна тоалетна и се познават като агенти от галактиката Екс, събират се през нощта на едно място, седят дрипави и злокобни, пият винен оцет и ядат лимони, за да преебат тенор-саксофониста, арабин, хипар със сини очила е заподозрян, че е Пращач на врага.

Световната мрежа от дроги, настроена на струна от гранясала сперма… стягат се в мебелирани стаи… треперят в абстинентната сутрин… (Хората на стария Пийт смучат Черния дим в задната стаичка на китайска пералня. Меланхоличното бебе умира от свръхдоза време и от рязко спиране на дъха — в Арабия — Париж — Мексико Сити — Ню Йорк — Ню Орлиънс.) Живите и мъртвите… абстинентни или на вълната… друсани или болни или пак друсани… идват по люлката на дрога и Връзката яде ориз по кантонски на улица „Долорес“… топят кейк в Бикфордс… преследват ги глутница лаещи хора… Маларичните по света в протоплазмен вързоп. Страхът запечатва посланието на лайната с клинописен опис. Кикотещи се хулигани се съвокупляват на крясъците на горящо негро. Самотни библиотекари се съединяват в духовна целувка, имат лош дъх. Какво силно усещане? Болно гърло, упорито и тормозещо като горещия следобеден вятър. Добре дошли в Международната сифилис ложа — „Мефодифеска Епифкопална Дяфолите я фзели“ (фраза, използвана за проверка на нарушенията на речта при пареза), или първото тихо докосване на шанкър те прави уважаван член. Вибриращото безшумно жужене на дълбока гора и жизнени акумулатори, внезапната тишина, която завладява градовете, когато дрогите си купуват, а дори и отиващият на работа отпушва задръстените си с холестерин канали за общуване.

Сигнални ракети, оповестяващи оргазъм, избухват над света.

Пушач на опиум скача и крещи:

— Страх ме е! — хуква сред мексиканската нощ и събаря малкия мозък на света. Палачът се насира от страх при вида на осъдения. Мъчителят крещи в ухото на своята безмилостна жертва. Двама, биещи се с ножове, се прегръщат сред адреналин. На вратата е Ракът с пееща телеграма…

William S. Burroughs
The Naked Lunch