Agleya: РАЗМИСЛИ ПРИЗОРИ

Agleya: РАЗМИСЛИ ПРИЗОРИ

В миговете преди зората
да порасне и освети деня,
осъзнавам, че в мен е
най-силно чувството
към сълзите, които са
сътворили света,
и че това чувство
ражда и онова другото,
което подтиква някой
да измие краката на бездомник,
да подаде ръка на старица,
или да погали случайна котка.

Разбирам, че в безкрайността
на един миг,
човек може да се роди човек,
но може и да отрече
най-силното си чувство
и да бъде бледо копие на себе си.

Да забрави, че подаването на ръка
осветява ръката,
която се протяга да помогне на нас.

 

Повече от Agleya

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*