„A Love Supreme“: Джон Колтрейн и всичките му богове

„A Love Supreme“: Джон Колтрейн и всичките му богове

Някъде през 1926 година са родени двама, дето са може би най-великите в джаза.

Майлс Дейвис и Джон Колтрейн.

И докато първият умира да разправя как не е никаква легенда, а просто Майлс, оня другият се губи в спиритуални търсения, хероин, алкохол и най-вече свири.

Като луд.

Има една легенда, според която в края на 1956 година Майлс Дейвис уволнява Колтрейн заради проблемите му с наркотиците. Само няколко месеца по-късно обаче с помощта на Господ той преминава през „духовно пробуждане“ и успява да избие всякакви зависимости.

Еманацията на духа му е албумът „A Love Supreme“.

Албумът е записан от класическия му квартет – Джими Гарисън (бас), Елвин Джоунс (перкусии) и Маккой Тайнър (клавишни), само в една студийна сесия през декември 1964 година.

За разлика от живите изпълнения, в които Колтрейн импровизира с часове, в „A Love Supreme“ е много внимателен и изчистен.

32-минутната сюита е от четири части – „Acknowledgement“, „Resolution“, „Pursuance“ и „Psalms“.

Корените й са в Божията любов.

Колтрейн е израснал в християнско семейство, но през годините еволюира до разбирането му, че просто вярва в Господ и не му трябва някаква определена доктрина. Изучавал е отдадено всякакви религии от християнството през исляма до хиндуизма.

Според някои източници „A Love Supreme“ е свързан най-вече с исляма, от който бил силно повлиян по това време.

Самият Колтрейн обяснява, че „A Love Supreme“ е израз на „духовното му пробуждане“.

Само две години след излизането му Колтрейн умира на 40-годишна възраст заради проблеми с черния дроб – рак или поражения от дългогодишен хепатит.

„A Love Supreme“ се определя от критиката като вторият най-велик албум в джаза след „Kind of Blue“ на Майлс Дейвис.

Приживе Колтрейн никога не е имал подобни претенции за значимост и казва, че целта му като музикант е просто да донесе на хората „нещо като щастие“.

Още от джаз поредицата на Лунатик:

Punk Jazz: Трагичният живот на най-великия басист

Майлс Дейвис: Джазът е големият брат на революцията

Чарли Паркър: Сакс, наркотици и джаз

„Le jazz hot“: Джанго, китарата и караваната

Чет Бейкър – да се извисяваш падайки

Гец/Жилберто: Бащите на Боса нова и един джаз албум на първо място в поп класациите

Най-записваният джаз стандарт

Най-великият джаз албум

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*