100 години магия

100 години магия

От Милена Милева

През Страстната седмица в дома си в Мексико този свят напусна създателят на магическия реализъм в литературата, носителят на Нобелова награда, най-обичания от латиноамерикаците колумбийски писател – Габриел Гарсия Маркес, или както го наричат в народа – Габо. Хората го усещат близък, той описва техния живот и открива малките вълшебства във всекидневието. В творбите му ярко се усещa културата на Латинска Америка – символите рисуват картини, всичко се повтаря отново и отново, животът протича бавно сред ароматни ухания на цветя. В семействата децата носят имената на родителите си, призраците оживяват и всичко тече в един кръговрат. И така сто години на самота, през които се раждат и умират седем поколения.

Сто години самота, Любов по време на холера, Генералът в неговия лабиринт, тези творения покоряват и завладяват съзнанието, създават един паралелен свят, в който персонажите са напълно реални. В селището Макондо живее Мелкиадес и всеки навършил 100 години може да го види.

Маркес си отива на 87 години, но въпреки това ясно вижда и Мелкиадес и всички останали персонажи. И за да ни запознае с тях, Габо е направил много жертви. За да напише романа „Сто години самота“, Маркес напускa работата си и се усамотява в кабинета си за половин година. Семейството му натрупава много дългове, а за да изпрати романа на издателя, писателят е принуден да заложи сешоара и миксера на съпругата си. Тогава той е на 40 години и има две деца. До този момент той е обиколил половината свят като кореспондент на латиноамерикански вестници ие публикувал няколко романа и повести, на страниците на които читателите срещат бъдещите герои на романа Аурелиано Буендия и Ребека.

“Много години по-късно, пред взвода за разстрел, полковник Аурелиано Буендия щеше да си спомни онзи далечен подиробед, когато баща му го заведе да види леда. Тогава Макондо беше село с двайсет къщи от кал и тръстика, построени край брега на една река с бистри води, които се спускаха по корито от камъни, бели и огромни като предисторически яйца. Светът беше толкова скорошен, че много неща нямаха име, и за да ги споменат, трябваше да ги посочват с пръст.”

Началото на романа всеки, който го обича, знае наизуст. Габриел Гарсия е колос, който присъства в света на литературата, театъра и киното. Образите му изграждат паралелен свят, напълно реален и осезаем. В него са вплетени библейски мотиви и магически реализъм.

Маркес активноучаства в политиката. Той е посредник в преговорите между колумбийското правителство и партизанското движение. Също така е добър приятел с Фидел Кастро и както самият той казва, това приятелство е основано изключително върху литературата.

Литературата е най-доброто забавление, измислено за издевателство над хората. Тези думи, казани от самия маестро, ни напомнят златното правило на животада не се възприема твърде насериозно. Отново вечния Габо се усмихва мъдро. И също така казва, че по-мъдро нещо от живота не е измислено. Една от най-големите беди на латиноамериканския писател е, че след като е пял на толкова много погребения през живота си, няма да успее да пее на своето.

Снимка: Cantera de SUR

 

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.