5xK: Мартин Цеков
Мартин Цеков, фото: Боян Танев

5xK: Мартин Цеков

За Автора

Мартин Цеков е на 32 от Видин и през по-голямата част от живота си е бил объркан. Занимавал се е с много различни неща, но главно с редакторска дейност и писане. Публикувал е както в българското издание на списание Vice, така и в английското. Текстовете му могат да се намерят и в Capital Light, Sofialive, Playboy, Maxim и globalpost.com. Oсвен да пише обича баскетбол и портокали. В основата си е прост човек, който понякога неизбежно усложнява живота си. Мартин Цеков знае, че никой не е перфектен и затова му харесва да е никой.

Кой?
Казвал съм го и преди – обикновен човек, който пуши, пише и работи.

Какво?
Буква до буква, дума до дума, изречение до изречение, параграф под параграф и така докато книгата не стане 6 страници.

Как?
Отвътре навън.

Къде?
Най-често в кенефа.

Кога?
Между 6:55ч. и 7:02ч.

line

Врабчето дживгар

когато се хвана в лошо настроение
обвит от въздуха на планината
и слънцето галещо ретината ми
се притеснявам да не изчезне всичко
и не говоря за живота
чудя се как така всеки има достъп
до думите,
филмите,
материалите
и все пак не може всеки да изпадне в производствена самота
и да използва достъпа си да излезе на сцената
защо?
точно аз
последният от селския род
кой ми прави този лош трик
какво ме кара да се чувствам по-добър от теб
в това което правя

всичко има цена
и за всеки с глас,
тя е не всеки да може да
пее.

Лека мой човек

баба ми звънеше всеки ден в 8 часа сутринта,
за да ме информира какво се случва
на ул. Трета Три
да ми разкаже стари истории
кой е починал
от какво и колко точно
пиене е изпил преди да се случи
дали е паднал в шахта
с кого е бил
в коя болница и
кой го е дигнал
тази сутрин ми се обади в осем без пет
и ми каза, че той си е отишал
с преплетени черва,
млад
без багаж
стомаха нагоре
нека пръстта го затрупа леко.
сега ми се иска
да говорим за други неща, защото и без това скоро
всички разговори ще започват
и завършват с –
Жив ли е още?
но не мога.

Сутрешен блок

всяка сутрин вървя половин час до метрото, за да отида да върша нещото, без което народните мъдрости вярват, че не трябва да се яде,
всяка сутрин докато смазвам пирона в крака с крачки се радвам, че мога на воля да слушам хора които не говорят много
и се чудя
АКО нямаше нужда да ставаме рано
щеше ли да има толкова много будни в 7 часа
или щеше да лежим върху чаршаф от огън
сънувайки мечти
дори в които не сме еднолични търговци
а партньори със Сатаната
щеше ли успеха да се мери отвън
и да се бърка с комфорт и облаги
и хубави дрехи и нова кола и нов телефон и нов и нов и нов
щеше ли идеята за успех да е наша
и да сме готови да се провалим
щяха ли старите жени да си боядисват косите в цветовете на дъгата?
щеше ли? щяха ли?
някои неща са зададени
и кой ли се замисля какво би било
ако…

Давам ти най-доброто от себе си и те чакам

така като си тръгваш
не ми харесва
и може би защото е понеделник
и са ми обещали премерена смърт
но ми писна да не е честно
и да се чувствам като целувка на заем,
като нищо,
защото такива целувки няма
не знам кой
и как решава
кога да разменим
обич за обич,
живот за живот,
но точно сега бих се възползвал от едно желание.

Ей момче, ти си жив

в десния крак имам пирон по-дълъг от кура на магаре
и днес ме притеснява
това
че напоследък ми е по-лесно да пропусна 10-метрова врата
отколкото да уцеля 10-см
греда
днес се чувствам като кит
на който птичка е кацнала
върху носовата дупка
не мога да
дишам
ако слушате,
молете се за мен.

Разбери ме правилно

днес ми се пише за какво би могло да бъде
и един ден
може би по-скоро отколкото предполагам
(подобни неща друг ги определя)
ще дойде човече, което
един ден
ще стъпи върху мойте мисли
мечти
рамене
и няма да пише само за прости жени
задници
и незначими неща

не знам какво би могло да бъде,
ето, не виждаш ли колко несръчно уча се на този свят…
живот по поръчка не се доставя
и да сме здрави е важно, но и
живи
защото много здрави си отидоха
това ми го каза пра баба ти, която
ще те гледа от друго място
не срещу теб
така са нещата тук на кълбото
разбираш, нали?

Научи ме, малък

един ден, човеченце малко,
ще разбереш, че п(т)ичка пролет не прави и
найлоновият плик няма да убие земята защото като й писнем
ще се заклати и в плика само ние ще паднем

и все пак тоя живот оформи
какъвто артист е имало в мен и един ден
дано си всичко
като
и различно от мен, защото
имам още много да уча.

Глутницата се сформира

сега не мога да мисля за нищо друго освен за това как постоянно си държиш езика изплезен като
Майкъл Джордан в атака
и ме използваш да се покатериш
да се изправиш
защото няма време
трябва да подскачаш и да хвърляш и да подреждаш
да гледаш внимателно докато баща ти разгъва стола защото сега е време да се учиш на най-простите неща
едно по едно

сега седя във вагон номер 2 на влака
Видин-София
тръгващ в 12:05ч. на 24 май
през прозореца виждам как дилър продава херца на бременна жена
и не знам какъв съвет да ти дам,
защо аз съм кучи син
на бащата куче
и ако се случи и ти да си такъв
бъди вълчак
друга опция няма.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*