5xk: ghostdog

5xk: ghostdog

За Автора

Светозар Георгиев – ghostdog. София ’76. Идея си нямам какво става – сипвам, палим, тръгвам.
С триста зора се добрахме до Светозар Георгиев-ghostdog и го изпитахме по познатата 5xk схема. Култ!
Кой?

Езра Паунд, Цветаева, House of Pain, Remy Bonjasky

Какво?
Уиски без лед, хапчета за главоболие, нож и чифт чисти чорапки.

Как?
Планина-море, море-планина.

Къде?
Където и да е. Само да не е сингулярност.

Кога?
Утре? След 2 минути ако може.

ghostog
денонощна смяна

през мъглата
с тик на бузата, цигара
бизони гониш през калта
ти си ток, вода, влекач
32 часа кръв от носа си братче
мръсна риза, усилвател
през ноща за дневни гониш
кървави бизони през калта
докато слънцето не те заклещи
на спирката до будката
за да те закове с целувка
през мъглата братче, рано сутринта

исках да кажа…

внимателно в редичка изречения
според мен в чудесно настроение
ги пуснах те пък скачат хората да хапят
подреждах ги във форма за любов
отварям им вратата и те тичат
в движение заемат форма на стрела и брадва,
чук, греда и едва успявам да отскоча
да не ме прегазят блъскат се в дървета и приятели
стой така – ми вика фотографа – ей това като удари падат всичките листа
стой отдолу да те снимам както падат върху тебе, че стои добре
листа и паднали от хората неща като обувки, целувки, малки извинения с надписче
шалове и ръкавици и още от листата и чанти, запалки, общи неща
а аз не знам какво да правя

Alice in Fuckinland (nitromethane version)

защо усещам ножове в устните ти любими
когато целуваш
и защо вече не носиш бели фланелки
когато притискам лице към гърдите ти
цапа ли?
стоя си

Долна мъртва точка

Имахме една снимка заедно с Винсент, някъде около Коледа. Правена е на (24-ти декември – облачно, температура около 10 градуса, късно следобед мистрала се усилва до почти 30 м/сек.) Той е седнал на стол пред кафето, облечен в черен анцуг адидас, главата му е бинтована, не се е бръснал поне от две седмици. Зад него съм аз съм прав и леко наведен над рамото му, облечен с прогорения си пуловер и една смешна шапка, от двете страни на главата си съм вдигнал и държа отрязаните му уши които ми бяха накапали пуловера. Двамата се смеем а Винсент даже прави неприличен жест с лулата си. Снимката я направи Рашел – колежка на Кристина Хоорник (една курва с която преди ходеше). То тази работа с ушите почна доста по рано когато в началото на октомври Винсент изкара 4 дни с 23 кафета и едни малки жълти хапчета, които каза че са за язва.

(2-ри октомври – ясно, слънчево 14 градуса, тихо. На север лека разкъсана облачност)
Та тази курва Кристина го беше зарязала и по тоя случай Винсент си обръсна главата, после баща му умря – те не се погаждаха нещо, но все пак баща му е. Малко лоша серия се получи. Пийнахме здраво за около две седмици, тотално се освинихме. След това мен ме закопчаха за една глупост и ме пуснаха чак на 20-ти декември. На другия ден бях в Арл.

(21-декември – ниска купесто дъждовна облачност, лек дъжд през целия ден, лек до умерен североизточен вятър)
Докато съм търкал наровете в районното той не си изкарвал толкова зле, даже един негов приятел му беше дошъл на гости – художник, но почнаха нещо да се карат. После като говорих с него той ми каза, че през ноща Винсент идвал в стаята му и седял на стол до леглото му – психарска работа, ама си има обяснение, половин пликче от жълтите хапчета беше останало. А и абсент, да. Хапчета, абсент и курви – тая същата Рашел.

(22-ри декември – плътна облачност и дъжд през целия ден, лек северен вятър)
Отидохме на кръчма, Винсент се напи, и аз се напих. Пяхме “You’ll never walk alone” и той удари с халбата оня неговия приятел. И се сбиха. Аз бях толкова зле, че не можах да стана даже. Всичко се оправи де, на другия ден беше тихо и кротко.

А другия ден беше неделя (23-ти декември – облачно, влажно, вечерта започва да духа мистралът) Спах до следобяд, после отидох да хапна. А тук вече станало интересно – Винсент нападнал Гоген той така се казваше оня неговия приятел, с нож. Извадил ножа и направо към него. Оня пич някак си се отървал и отишъл на хотел. По късно вечерта идва Винсент и ми вика – Страдам. Отрежи ми ушите..
Аз му викам – ти луд ли си? Как ще ти режа ушите? А той ми сипва и ми каза точно така: Сядай сега тука и ще ти обясня защо искам да ми отрежеш ушите.

Накратко казано пийнах аз и се черпихме с тия неговите хапчета за язва, той всичко ми обясни. Топнах ножа в канче с една гадна водка, дето за нищо друго не ставаше и му отрязах ушите. Сложих му марлички и един бинт и легнахме да спим. На сутринта отидохме при курвите и хванахме Рашел да ни снима. Всъщност тя не искаше, ама Винсент и извъртя два шамара и тя ни снима.

(24-ти декември – облачно, температура около 10 градуса, късно следобед мистрала се усилва до почти 30 м/сек.) После Рашел се обади в полицията. Докато ни арестуваха Винсент викаше и сочеше черния си анцуг: „When I was arrested I was dressed in black…„. Тогава много слушахме Джони Кеш. Тази снимка изгоря по време на пожара в Еншеде когато някакъв олигофрен запали склада с фойерверки и бутна половината град, a ушите доктора ги сложил в шише със спирт, но санитарят от глупост ги изхвърлил в тоалетната. Така, че от тази история никакви неща не ми останали. Нито снимка, нито уши..

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.