5xK: Георги Гаврилов

5xK: Георги Гаврилов

За Автора

Георги Гаврилов е роден на 15 юни 1991 г. в София. През 2014 г. завършва специалност „Физика” в Софийски Университет „Св. Климент Охридски”. Негови стихове и статии са публикувани в „Литературен вестник”, в. „24 часа”, сп. ”Щастие” и др. През 2014 г. печели първа награда на Националния литературен конкурс „Море”, второ място на конкурса „Веселин Ханчев”, първо място на конкурса „Ирелевант”, както и номинация на Националния конкурс за интимна лирика „Магията Любов”.

През 2015 г. има второ място в раздел „Поезия” на Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев” и е сред отличените на първото издание на Националния литературен конкурс „С море в сърцето”. Избран е и в челната тройка на „София: Поетики“ през 2016 г. Дебютната му стихосбирка Корабен дневник на книжната лодка излиза през 2015 г. от ИК „Знаци”.

Подбраните стихотворения тук са от втората му книга – Пиета, която излезе през тази година.

Кой?

Рилке, Песоа, Буковски, Хесе, Ремарк, Достоевски, Милош, Петер Крал, Сьонегор, Херцег, Михаел Крюгер, Шиктанц, Копланд, Кафка, десетки други и най-вече онова Ти, което се случва по-рядко от добрата литетатура и по това я превъзхожда.

Какво?

Остарявам с тях, докато остарявам със себе си и без теб.

Как?

Красиво. Като разплитане на вътрешното за пуловер на всичко вън.

Къде?

Където чакаме, където не дочакваме, където случайно попадаме на безработната съдба.

Кога?

Късно.

Георги Гаврилов

хетимасия

отворих пространство
аранжирах интериора
с отчаяние
отчаяние
отчаяние
по пироните излях свещи
молех се
стиснал зъби
очи
и ръце
да премине мракът
мракът на плътта
на увивната плът
ничията ѝ близост
познавам се само
по болката
обичам те защото
ме болиш далеч
далеч от мен
далеч от тялото завинаги
защото пазиш
мястото си
в мен
за друг

пъпът е заекване на път

повтаря се
едно
повтаря се
едно и също
отново и отново
в началото бе словото
все още е словото
държа ръката
на заекващия бог
търпеливо
топло

няма нищо
да опитаме пак
му казвам гладко
като водата в чашата
от която отпиваме
едновременно

държа ръката му
търпеливо
топло
вечно дете
ничие
да опитаме пак
повтаря се едно и също
виждам притеснението
че говоря по-добре
от него
изказвам мисълта си наведнъж
и ако той не ме
повтаряше
ако не ме повтаряше
това щеше
да е всичко

овали

извивките на фигурата ти
на бръчиците
Пиета
на устните и клепките и раменете
заобикалят невидими центрове
както смисълът страни от нас
а ние казваме все пак се върти
извивките на скръбта в гласа ти
на клъбцата дъх
заоблят прикритията на ъглите
нали тъгата е разбиране
което кръжи
около неразбираема болка
така извивките заглаждат притъпяват
лезвиетата на хоризонтите
затварят ни в обема
на погалването
бялата вътрешност на външността

хвани ръката ми Пиета
за да са празни ръцете ни
когато смисълът
ни се представи

аз съм близост

прекалената близост
при която място има само за
целувка –
юдова

прегръдка –
брутова

поглед –
орфеев

или за въздържане от тях
въздържанието на небето да падне
на земята да се изправи
на слънцето да заговори

на Бог да замълчи

усещам дъха на душата ти
усещам дъха на душите
аз съм там където погледът ти
спира да се вижда
където мислите ти спират да се чуват
където кожата ти спира да се чувства
близостта на границата
близостта на разстоянието
до мъчителната красота да бъдеш преживян
някой друг да те вдигне
и пренесе

начало на есента

Мария навлиза
в седмия месец

плодът в корема й
проглежда

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*