Културна псевдо-антропология за аматьори: 50-те години в снимки

Културна псевдо-антропология за аматьори: 50-те години в снимки

Това са 50-те години в няколко снимки, или поне 50-те години такива, каквито са били някъде в Америка. Извадени от тесния си контекст и откъснати от бремето на личните истории; пресъздаващи равни части илюзия и реалност. Гигантски американски convertible, пълен със сочни екземпляри автентична селскостопанска продукция и увенчани с красиво смеещо се момиче в революционно изрязан бански костюм, за който се е използвал повече плат отколкото е нужен за някои днешни рокли.

Снимки на деца. Барбекю в задния двор. Младеж, позиращ напето до два тона и половина желязо и хром под формата на нова кола. Още непознати хора около разни гладни за бензин машини – такива, които днес изглеждат завладяващо и разточително. Винтидж. Ретро. Откраднати секунди от непознати животи. Нечии спомени, дигитализирани и пуснати на свобода в съвременната виртуална версия на колективното несъзнавано.

Момчета. Момичета. Вероятно отдавна мъртви или твърде сбръчкани и сенилни, за да помнят някогашната миризма на новата кожена гарнитура в еснафския си дом или пък топлия вятър, който повява през прозореца на първата самостоятелна квартира.

Кадри от чужд и далечен живот. Необяснимото воаьорско удовлетворение да надничаш през чужди ключалки без опасност да те хванат или осъдят. Като да намериш куп фото албуми на боклука и да си съчиняваш истории по картинки. Срещи. Разводи. Пикници и увеселителни паркове. Чужди спомени и артефакти. Аналогова археология. Любителска културна антропология. Минало.

Брегове, плажове и водопади. Уикенди и пътешествия, рождени дни, национални празници. Смешни дрехи. Истински усмивки. Нечий живот, нечии преживявания. Приятелства и раздели, трупане и пропиляване на богатства. Ежедневни дрехи и униформи. Басейни. Храна. Лицемерни усмивки. Трапези. Очи. Прически. Нямам идея кои са тези хора. Може би така е по-добре.

Може би някой ден и ние ще се превърнем в случайни фото находки за някой. Ей там, зад ъгъла, в не чак толкова далечното бъдеще. Може би някой някъде ще се усмихва със самодоволно снизхождение над тъпите ни прически и странните ни дрехи, къщи и автомобили. Може би? Вероятно, да? По-скоро не?!

Как ли ще изглежда хаотично генерирания ни визуален дигитален боклук, с който всекидневно препълваме незнайни сървъри, след някакви си 70 години?

Текст: Иван Шентов
Снимки: Vintage Everyday

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*