12 Песни за 12 Апостола

12 Песни за 12 Апостола

Oт Румен Павлов

1. ПЕСЕН ЗА МОРЕТО (ПЕТЪР)

Ври морето, бездънното море ври
под лозята на предзвездните пъртини,
под желязото на синкавата гръмогласност
и слезе надолу, към селото,
да зазвъни на мегдана
и във хладните къщи.
Вря и аз, с морето,
с бездънното море вря
и се уча как да съм бездънно.

2. ПЕСЕН ЗА СИЛАТА (АНДРЕЙ)

Слугата на обагрената нощ
приготви ни закуска
от хляб и сирене.
Щуките ни викаха от небето,
огледалото бе царско.
На ливадата смалена закусвахме.
Бяхме силни и сълзливи,
с обувки от липа и общ колан.
Слугата на нощта
приготви ни слънце.

3. ПЕСЕН ЗА СЯНКАТА (ЯКОВ)

Откога не я бяхме окопавали,
откога не я бяхме съживявали,
откога, любе, кажи.
В бял канал се лутаме,
правим се, че плуваме,
но няма го още пладнето –
в бял канал гледаме назъбено.
Сянката ти поиска ни мляко,
ала направихме се, че не чуваме.

4. ПЕСЕН ЗА ВРЕМЕТО (ЙОАН)

Часовникът се смее ниско, в печката,
сънуван вятър ширва се по сънища
и питам се, заспаха ли картините,
картините от пясък и акация,
картините от картини и картини.
Докато се чудех, излезе пещерния рис
и поведе хорото
с наточена кърпичка
и сноп жито през рамо.
Часовникът висеше от червата му.

5. ПЕСЕН ЗА ВЯРАТА (ФИЛИП)

Шило на небостъргач
с душа на кестени
лекуваше сърцето на хвърчилото –
разказа му за птиците и птицата,
набързо спомена и инвалидите.
Хвърчилото го слушаше захласнато,
захласнато, възторжено оттласнато.
Реката все тече си във подземията,
в подземията, още във съмненията.

6. ПЕСЕН ЗА БОГА (ВАРТОЛОМЕЙ)

Кога ли ще навържа космите
във китки от тревисти песнопения?
Душите сиви са,
трошат се въглища,
във сиви пламъци
трошат се супници.
Хартиите по края със магнити са,
за да засмучат биберона божия.
Аз заточвам в тъмнината линиите.

7. ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА (ТОМА)

Стъклена молитва в кошера
пее майката и търка жилото.
Чуха я кълвачите във Космоса,
зъби впиха в септимите тайнствени.
Наизлезе пеещата армия
да възпее старите приятели –
тях ги боядисваха роботите
със изтръгнати отдавна щастия,
тях ги боядисваха роботите
и объркваха им интервалите.

8. ПЕСЕН ЗА СЪНЯ (МАТЕЙ)

Бяха 19. Грациите
тръпнеха в блажено триене.
Той сега излиза от землянката,
хвърля катинара по короните
и накрая спомня си сиестата –
в дивната сиеста девствена
спрегнаха се всички корени,
раздели се цялото на нулата
и видяхме първите си точици.

9. ПЕСЕН ЗА СВОБОДАТА (ЯКОВ)

Пея за победа и агония
с каска от коприна и магнолия
вътре, в пластовете избродирана,
недоспала си от пътя дългия.
Пея и за шарената гърбица
на камилата-шофьор изгърбена
и за склада ѝ от мас и орехи,
дето ще изхранват месоядните.
Пея за саксията изгубена.

10. ПЕСЕН ЗА ЛУНАТА (ЮДА)

Изстрелът застена по баирите
в ден студен,
в ден оранжев,
ден вкован във снимка.
Фотографи стенат с междуметия
и се готвят пак за новолуние,
впито в старата колиба бабина –
има прилив,
има суета и перки.
Върху стенната си композиция
колибата поиска дял от месеца.

11. ПЕСЕН ЗА ЛЮБИМАТА (СИМОН)

Избрах за сватбата горещи камъни
родени от заспалата поледица
да бутнат бързо цялата тържественост
и да затанцуват по таваните.
Любимата е мойта ларва лепкава,
която скита вечно из бурканите –
гледам я под микроскоп и чудя се
защо е толкова невинно хубава.
Оплождам безпредметно мойта столица
и кърша светове върху носталгия.

12. ПЕСЕН ЗА ТРАГЕДИЯТА (МАТИЙ)

Омир казал е, че няма истина.
Ницше полудял е във каруцата.
Плочки от безсмислени растения
охлузват рая на душите сопнати.
Имаше възможност за трагедия,
но изгубих някъде фенерите –
някой каза, че в реката светели
и излъга – беше сляп горкичкия.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*