Хънтър С. Томпсън: Трагедията на живота е, че имаме нужда от успех, а не от човечност

Хънтър С. Томпсън: Трагедията на живота е, че имаме нужда от успех, а не от човечност

Да дадеш съвет на някой, който не знае какво да прави с живота си, е чист егоизъм. Да посочваш с треперещ пръст правилната посока на някой, е нещо, което само пълен глупак може да си причини.

Да, това е въпросът – дали да се носиш по вълните или да го направиш по правилния начин. Това решение взимаме всички – съзнателно или несъзнателно – в един момент от живота си. Малко хора го разбират. Помислете само за всяко решение, което някога сте взимали. Впоследствие то се оказва решаващо. И, може и да греша, но това решение е определило дали ще се носите по течението, или ще живеете както трябва.

Трагедията на живота е, че имаме нужда от успех, а не от човечност. Успехът изисква да положиш някакви усилия. Приспособяване към изисквания, които не са действителни. Да речем, като си малък, искаш да станеш пожарникар. После не искаш да си пожарникар. Защо? Пожарникарите са си същите, но ти не си.

Всеки човек е съвкупност от преживявания. Колкото по-различни и многобройни са те, толкова по-различен ставаш. Перспективите се променят. Това е продължителен процес. Всяко значително преживяване променя перспективите.

Може и да изглежда глупаво, а може би не – това да приспособяваме живота си, стремейки се към успеха; така или иначе, това обикновено води до невроза.

Само Господ знае колко книги са написани за “смисъла на живота”, колко хора са обмисляли тази тема, и прочее. Използвам израза “Господ знае” просто така. Няма много смисъл и в това да опитвам да предавам размислите си по този приет начин, защото, да си призная, не мога да редуцирам тези неща до две-три изречения.

Да вложим всичката си вяра в материалното благополучие, е, най-малкото, неразумно. Ето, не се стремим да станем пожарникари, банкери, полицаи, доктори… Стремим се да бъдем себе си.

Не ме разбирайте погрешно. Не искам да кажа, че няма да станете пожарникар, банкер, полицай или доктор. Просто искам да кажа, че трябва да приспособим успеха към индивидуалността, а не индивидуалността към успеха.

Всеки човек е предопределен, както наследствено, така и от своята среда, да развие различни заложби и желания – включително и нуждата да изгради СМИСЛЕН живот. Да БЪДЕ нещо, да ЗНАЧИ нещо.

Общо взето идеята е такава: човек трябва да избира пътя, който му позволява да развива своите способности, в услуга на своите желания (оприличавайки се към определен модел за определена цел). Като прави това, той запълва нуждите си, предотвратявайки объзсърчаването на своя потенциал (като избира път, който не ограничава саморазвитието); също така предотвратява ужасa да види обезличаването на своя успех с приближаването му.

Почти абсурдно е да кажеш, че някой трябва да действа само според матрицата на собствения си избор. Да определиш собствения си успех означава да се откажеш от най-важните аспекти на живота, от свободната воля, която прави човека индивидуалност.

Човек, който отлага своя избор, впоследствие неизбежно го прави под влиянието на случайността. Ако смятате, че сте разочаровани и лишени от илюзии, не ви остава друго, освен да приемете нещата такива, каквито са, или да потърсите нещо друго.

Не се опитвам да ви посоча пътя за Валхала, просто казвам, че не е нужно да приемате избора, наложен ви от живота такъв, какъвто го познавате. Никой не трябва да прави това, което не иска да прави в живота си.

Накратко, успехът е вторичен, важен е стремежа към него. По-добре да избереш живот, на който знаеш, че ще се наслаждаваш. Не търсете успеха, а начин на живот. В момента, в който решите това, сте направили своя избор.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*