Том Робинс: Майонезата, лудостта и жестоките истини на Бърни Кълвача

Том Робинс: Майонезата, лудостта и жестоките истини на Бърни Кълвача

„Съществува само един сериозен въпрос. И той е: Кой знае как да задържим любовта?“

„Бърни Кълвача“ на Том Робинс е една от великите софийски книги.Първото й издание от 1993 година спасява романтиката от посткомунизма, а и по-наглите търгаши по ”Славейков”.

Често някои парчета са разпознати като велики в чужди страни, а не могат да бъдат почувствани по същия начин в собствената им среда. Така май ни се иска да е и с любовната история на принцеса Лей-Чери и великия бомбаджия Бърнард Мики Ренгл.

Въпреки че сигурно я разпознават като тяхна собственост и в Оберхаузен.

Том Робинс е роден някъде по средата на Голямата депресия в Северна Каролина и израства по собственото си признание като селяндур. Учи малко журналистика, играе баскетбол и прекарва няколко години в армията. Понякога пише стихове.

След това работи като арт-критик в сиатълски издания, води радио шоу и разни други глупости.

И така до 1967 година. Докато пише за Тhe Doors, открива литературния си глас. Разказва, че след концерт на Джим Морисън и компания бил толкова вдъхновен, че излял като по инстинкт ревю за тях и си помислил „Така искам да звуча оттук нататък“.

През 1970 се мести във Вашингтон, където създава литературните си приключения и до днес.

robbins-04c034118b433b26b3b5d22b2284dd10b9953ae7-s6-c30Казва, че още от петгодишен е знаел, че иска да бъде писател. В първите си новели пише от гледната точка на жена и дори е имало слухове, че всъщност авторът им е дама. По-късно споделя, че ги е приемал като комплимент.

„Моят модел на Вселената не е линеен. В писането също съм верен на този модел. Опитвам се да работя в много слоеве“.

Когато пише за 60-те години на миналия век и цялата хипария, например, казва, че не иска да ги опише, а да ги създаде наново.

“Реалността е противоречива и парадоксална. Ако трябва да опиша същността на вселената само с една дума, това ще бъде парадокс”.

Той определя себе си като интроверт, но писането си като екстровертно.

Том Робинс се определя като бавен писател, който избягва дори леки стимуланти по време на работа. Пише в движение, като преди да започне нов роман няма дори бележки. В същото време много внимава и държи да е професионалист в писането. Целта му е две страници дневно.

Споделя, че е положил много труд, за да може да пише, както го прави.

„Вероятно ми трябва повече време за едно изречениe, отколкото на Джон Гришам за пет глави”, признава Робинс.

Казва, че сериозно влияние на писането му е оказало парчето на Франк Синатра „I’ve Got You Under My Skin”. Той обяснява, че в нея се пее от гледната точка на мъж, който е абсолютно, до обсесия влюбен – до степен, която вероятно е опасна за психиката му. На моменти си играе с думите като с джунджурии, но след това отново се връща в състояние на крайна страст.

Том Робинс има издадени десетина книги, (третата е „Бърни кълвача“) много есета, разкази.

Миналата година бяха представени и мемоарите му „Tibetan Peach Pie: A True Account of an Imaginative Lifе“.

”Това, което се опитвам да правя, между другите неща, е да смесвам фантастика и спиритуализъм, сексуалност, хумор и поезия в комбинации, които на били виждани преди в литературата”.

Казва, че би искал, след като някой свърши негова книга да се чувства като след филм на Фелини или концерт на Grateful Dead. Да се събужда чувството му за чудо.

Най-много цени в писането мистерията, лудостта и хипнотичното въздействие.

Това е накратко за Том Робинс. Иначе, обича майонеза и лошото време – урагани и всякакви други луди изяви на природата. Напомнят му, че е глупак.

Американските критици го описват като най-продавания „шеговито-сериозен“ писател.
Самият той казва, че не иска просто да оправя настроенията на хората. Преди всичко иска да им обясни, че има много ужасяващи истини.

„Ню Йорк Таймс“  един път го споменава като „лунния лъч на контракултурата“. Той пък се определя в едно интервю по следния начин: ”Не съм животно, аз съм зоологическа градина”.

Казва обаче, че не можеш да научиш нищо правдоподобно за него, от нета. Вероятно е така.

„И все пак не знам как да я задържим завинаги. Но мога и ще ви припомня два от най-важните факта, които знам: 1) Всичко е част от романтиката. 2)Никога не е прекалено късно да имаш щастливо детство.“

Another Roadside Attraction (1971)
Even Cowgirls Get the Blues (1976) – издадена в България ”Дори каубойките плачат”
Still Life with Woodpecker (1980) – издадена в България ”Бърни кълвача”, „Натюрморт с кълвач”
Jitterbug Perfume (1984)
Skinny Legs and All (1990)
Half Asleep in Frog Pajamas (1994)
Fierce Invalids Home from Hot Climates (2000)
Villa Incognito (2003) – издадена в България „Вила Инкогнито”
B Is for Beer (2009) – издадена в България „Б като бира”
Tibetan Peach Pie (2014)

mmyJUYb1XsNXj3_lk7ZVpsA

2 коментара

  1. Mariya Kyoseva

    Много хубава статия за най-любимия ми писател! Браво на автора!

  2. Валентина

    Тази книга я срещам с две заглавия, има ли разлика в изданията, преводите дали се различават?!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*