Тери Гилиъм: Порастването е за глупаци, а киното за ненормални

Тери Гилиъм: Порастването е за глупаци, а киното за ненормални

Терънс Ванс „Тери“ Гилиъм е един от най-големите в киното. Аниматор, сценарист, актьор и режисьор. Минава през бандата на Монти Пайтън, но успява да превземе и комерсиалния Холивуд.
Има 12 филма като режисьор, сред които „Страх и омраза в Лас Вегас“, „12 маймуни“ и „Бразилия“.
Има и няколко провала, като всеки уважаващ себе си творец.

Порастването е за загубеняци

Като дете винаги рисувах смешни същества, забавни герои. Мисля, че номерът е да не порастваш, да не се учиш да бъде възрастен. И ако можете да поддържате въображението си от времето, когато сте били бебета, всички ще сте прекрасни майстори на филми.

Но светът се опитва да ви накара да порастнете, да спрете да си представяте, да фантазирате, да спрете да си играете в ума си. Аз съм работил усилено, за да не позволя на света да ме образова.

Филмовото училище е за глупаци

Живей и се научи как се правят филми. Не съм ходил във филмово училище. Просто гледах филми в кината. И може би най-доброто ми образование е докато правя филми.

Така че това е всичко, което бих казал: Гледай филми, вземи камера и заснеми филм. И ако правиш това достатъчно пъти, евентуално ще се научиш как са правят филми.

Auteurism – вън!

Всички мечтаем да контролираме изцяло филма, да стоим зад всичко в него и да му дадем личната ни индивидуалност.

Идеята за “ auteur“* дойде още през 50-те и 60-те години на миналия век и хората продължават да използват този термин, включително за моите филми.

Но аз не съм такъв. Знам какво се опитвам да направя, но има много хора около мен – мои приятели, които не приемат заповеди и не ме слушат, а имат техни лични идеи. И когато им хрумне добра идея, ако пасва на това, което се опитвам да направя, я използвам.

Така че накрая филмът е колаборация от много хора. Аз съм филтърът, който преценява какво да влезе и какво да не влезе.

* auteur – от френски – режисьор, чийто индивидуален стил и пълен контрол на всички елементи от продукцията дава на филма личния му уникален печат.

Слагай идеите си в чекмедже и ги вади, когато имаш нужда

Наистина имам чекмедже в бюрото си, където прибирам всички идеи, които нахвърлям. Слагам ги в него и някой ден ги използвам. В началото на нов филм често поглеждам в чекмеджето и проверявам дали има някакви идеи, които мога да приложа в това, което правя.

Нещата се развиват. Започвам с някоя скица, след което я прецизирам. Правиш го и с чуждите идеи, това е най-забавната част.

Всичко, което ти трябва в живота, е история

Мисля, че най-важното нещо е да останеш верен на това, в което вярваш. Много по-важно е да направиш своите грешки отколкото грешките на някой друг.

Случвало се е на много режисьори да направят компромис, защото някой ги е посъветвал, че ако направят промени, филмът ще бъде по-успешен в комерсиално отношение. И тогава филмът не става по-успешен и те се депресират и съсипват, защото не са направили филмите си, както са възнамерявали.

Трябва да вярваш в това, което правиш.

И ти трябва да бъдеш готов да поемеш последствията. Ако успееш, фантастично. Ако не успееш, може да ти се наложи да си намериш подходяща работа.

Командвай публиката с обектива си

Искам да виждам повече от света. Когато гледам през камерата и правим дадена сцена, не се чувствам сякаш съм на сцената.

С широкоъгълния обектив обаче виждам толкова много, че изглежда всичко се върти около мен.

С дълги обективи пък можеш да контролираш публиката и да й показваш точно, каквото искаш. Всичко друго може да бъде извън фокус.

Харесва ми да е малко по-неясно, така че публиката да има представа за заобикалящата среда. Не искам наистина да разделям героя от света. Светът, стаята и всичко останало понякога са също толкова важни колкото и героя.

fear

Нищо не може да провали режисьор, който е едно цяло с актьорите

Мисля, че ключът е в това да се уверите, че актьорите, особено ако са големи холивудски звезди, харесват филма. Първият ми филм в Холивуд бе „The Fischer King“, в който главните роли бяха на Робин Уилямс и Джеф Бриджис.

И знаех, че докато тримата сме обединени, няма начин студиото да прецака филма и той ще се излезе. По същия начин бе и с „Twelve Monkeys“. Брад Пит, Брус Уиляс и аз бяхме едно. Всичко около двата филма мина много гладко.

12-Monkeys

Обгради се с хора, които импровизират

Харесвам, когато актьорът ме изненадва през цялото време.

Когато правиш филм, който си написал и си с него толкова дълго време, той става леко скован. Може да снимаш механично, защото правиш точно това, което си си мислил последната година.

Става прекрасно, когато актьорите направят нещо абсолютно изненадващо и всеки ден става свеж. Това ме кара да остана буден.

Режисурата не е за хора със слаби сърце или за нормални

Това, което обичам в Дон Кихот е, че той продължава да интерпретира погрешно света. Той мисли, че светът е по-лош или по-добър добър или нещо такова. Той греши всеки път. Но в крайна сметка той има тези героични, епични моменти и изглежда, че никой не може да го спре. Той просто продължава.

Мисля, че това е един чудесен пример за хоратa, особено в киното, за това как да преминават през живота.

Един филм често може да бъде изключително разочароващ.

Това, което ми харесва около документалния филм за Дон Кихот ( бел.ред. за един от най-скъпите проекти на Гилиъм, който така и не се реализира) е, че толкова много други режисьори също разказаха историите си за ужасяващи бедствия. Това е един много труден бизнес. Не прави филми, ако не си готов да се справяш с подобни неща.

Непрекъснато работя по проекта и един ден ще се случи. Той ме промени. Ако ще ще правиш филм за Дон Кихот, трябва да си луд като него. Природата ми помага да полудея.

Brasil

Бъди един просветен деспот

Очаквам актьорите наистина да бъдат изцяло ангажирани към филма и техните образи и да забравят кои са те. Отърви се от суетата си. Просто бъдете това, което изисква образа ви.

Ужасно е, когато актьори идват със собствени гримьори и фризьори.

Чакай малко, какво става тук?

Силата е в погрешни ръце. И ако позволиш властта да отиде към актьора, не режисираш филма.

Актьорът не мисли за целия филм, само режисьорът.

Не искам никога да бъде човекът, който казва: „това е единственият начин, по който може да се направи“. Аз не искам да бъда диктатор. Това не е интересно.

Интересно е, ако можете да имате диалог през цялото време и да се опитвате да има съгласие за начина, по който трябва да стане филма.

По Filmmaker

Правилата за снимане на филми на Дейвид Линч – виж ТУК.

Правилата за снимане на филми на Джим Джармуш – виж ТУК.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*