Слави Томов:  Възстановяването на гладиаторските боеве е добра идея

Слави Томов: Възстановяването на гладиаторските боеве е добра идея

За Автора

Слави Томов живее в Бургас. Изследва експерименталния тип литература. Интересува се от хибридни, мултидисциплинарни жанрове или визуално-токсични метафори, които размиват границите на установените лимити. Превес към една нова синтактична структура, където историята и сюжета са потънали в мълчание

Kак намирах божествените знаци в тичащи момичета със затъкнати гладиоли в косите,  потни лета, подути от малага, морска сол и презрели цитруси,или когато пияни идиоти споменавах името на небесния дизайнер (Homeless Gospel preachers ) по улиците, Go tell it on the montain ( Иди, от планината възвестявай, че Исус се е родил, Над хълми и долини възвестявай) или как лежа протрит по гръб в някоя хотелска стая и слушам Nick Cave (The reading is from luke 24,Where christ returns to his loved ones,I look at the stone apostles …) зад пошли декори пълни със смехове и въздишки на продажни жени, как скачах и се скитах по доковете  пълни с някаква носталгия на nick Drake или правех безумни опити да плувам навътре, навътре, без да имам сили да се върна след това

oratoriо

Kак тръгвам към San Marcello al Corso in Rome под утринни арки от chamber cantatas и сънища от Opus sectile да превържа екзистенциалните си вътрешни аркади, но се спирам в някой неонов бар на Антунеш (neuroses of mistral) ( и пия три дена с театрални жестове на някой  gambler   удавен в дантелите на пристанищни бамбини (и безсилен да напиша книга като  Lustra-And she was a courtezan in the old days) и как една вечер обръщам гръб на всичките пътища, които водят към Рим и се запътвам към боксовия клуб от детството ми, при станищните докове на  Brest, карнавалната Гондола, от която вятърът издуваше роклята в цвят на праскова на Moira-finita la commedia, the farce is over…по-скоро, по-скоро

Kак алкохолът се свлича в мен ( inferno abgrunde) и попива метастазите тампон, виж внимателно как стискам острието в дланта си хладнокръвно (Where are you? Are you in some place that we cannot reach? -Are you bathing in moonlight or drowned on the beach?-Coil) при спуснати екзистенциални завеси и неуспешни опити за някакво лунатично минало зад ръждивите шамандури фалшиви фалшиви небета на Breton, усещам дори петролът лепнат по слабините ми в виж налудничави смени на настроенията като пълзящи жасмини консервирани от мистрал с напрежение и  изкривени болезнени неврастенични жестове (едрозърнести фотоси) от някакакъв рай дежа вю купени  chosisme от антикварни магазиничета които ти докарват фрустрации и колебания и да ровиш архиви са самоубили се артисти, изваждат ме а аз повръщам слуз и солена морска вода

и се подпирам от слабост до някаква замаена (карнавална) сграда с тремори и имунни сривове

Как в увода на утринни небесни арки, средиземноморската паст вие дехидратирана (за кръв) и облизва глезените ми оковани от жасмините на някоя Магдалина, в пръските на (tubicen) тромпети и (cornu) извити рога,  в зарята на мантиите на пиян за мъст  някой Caeser , а в лицето ми  затъпял от пиене (probatio armorum). И как нямам търпение да видя лицето на кучия син, в чиято уста ще натъпча свещенните пари от сънищата му

ante lapsum ( преди грехопадението )

как lilit  в прасковени воали слага мокри кърпи на челото ми

в поредици от гърчове и ступори на екзистенциално гадене-degan

облекчава с обезболяващи и слюнка mediatrix immaculata ударите от  bastards, canaille

соматичните инфекции и пробиви, които ближа с одебелен език от алкохол

как Deipara ( Богородица) с втъкнати хризантеми в косите крачи в малагата на някаква неделя, а гърлото и търси в някакъв тържествен traum обятията на моряци със сцепени устни от спречквания. как се люшкам in confinio mortis,  в някаква obsidian morning на Burroughs  зареждам в себе си спусъци, но нямам смелост да ги натисна

как в някакво унизително лято търся numina (божествените знаци), аз-неверникът, в интровертни имунни сривове и авитаминозни паузи,жените за които скимтя да имам-с мирис на лимони и канела, когато съм с други-платени жени, в марокански хотели в неспокйните утра на средиземноморски ἐπιφάνεια-ии

как кучият син ме подритва отвисокото като Iyyov, мен-бозайникът-червеят смъртен. и как вечер курвите moira (-и) ме облизват в кабарета от Sandal Tree и посрещам утрото смален и дехидратиран на някой подезмен нар с подути китки от белезници branded and exiled

( incomplete patterns)

как изчезваме от кристалния блясък на антрактни матинета  без причина( зад шлейфовете и на шаферка- Nicola Conte-kind of sunshine feat. Lucia Minetti, и влажни петна от шампанско по покривките) и тичаме към едемските плажни дюни със задигнати цитруси  от фруктиерните фонтани

(half-finished designs)

как в някаква лепкава утрин се влача с подути устни от снощни спречквания, а по венците ми слуз от нарове ( и лубрикант) от пристанищни Магдалени (които се кълняха, че ще се застъпят за мен пред Него), които ме преджобваха с театрални жестове на Genet и симулираха оргазмите като в  parados на Sophocles или хорални букети.i will waste my time, drinking from bottle that contains the secret pleasure… antistrophe (-и) на падението,

Ave, Caesar, morituri te salutant.

как ложите ще бъдат вдигнати високо в небесата инкрустирани с ( glyzine ), утринни шалове в marsala неспокойни впразните недели

и лигите им ще капят за зрелища в прахта на някакъв Pompeii в пръски на choral-и от слуз (Tuxedomoon)

( в ъгъла холограмен ерзац Swedenborg )

На Арената под цялата коронована паплач ( с манталитети на серийни убийци, крадци и доносници)-кучи синове

със собствените си ръце ще ти извия врата Hector-е

в следобеден епилог на аплаузи от листа от рози върху нас

(Modiano, Moravia, Broadcast-message from home)

( курва ли беше милена, след като пусна първо на Вал, а после на мен)

(до стария плаж, в морето винаги гледах под водата, очите ми се възпаляваха, мембраната  изгаряше от морската сол)

( можеш ли да понесеш самотата в мен)

как едва се сдържам да не разбия мутрата на един кучи син

но съм регистриран  и в пристъпи на самота пълня ръцете си със силен афтършейв и гърлото си с алкохол заради това че съм интоксикиран със самота. знам че жени се забравят с други жени (лидокаинови зими до пристанището) или есен с чувство на jarboe ( levender girl), хюсеин разбира какво значи  (aşk) и как полупиян му бълнувам за нея и пием ракия след ракия в среднощни (culminatio) и ладове на падението и ме пита наистина ли е толкова красива отепям за нови екзистенциални редакции в пристъп на лудост да и татуирам името върху лунатичната ми кожа (No Cure For The Lonely)

(Kopenhagen)

Как се влача по земята в астенична соматика в биполярно ехо  ( she is lost control) около (den Lille Havfrue). В поредна хотелска стая някъде в Praha, натровен с цигари и алкохол, кучи сине. Направо с дрехите усукан в ангелски бели завивки, смален от самота под арките на плюшени маншончета за прах на камериерките.

как организмът ми в спад авитаминоза кучи сине и аз правя лицеви опори в някакво blue на Мараи полупиян дири от екзистенциални затлачвания и ръкописи за нелегани револвери в ступорна биполярност между Jobim и Ian как лекувах инфектираните си слабини със слюнка и урина и мечтаех да напиша пасажи Filth виждал съм типове като Стилиано и Divine харчех си парите напразно по пристанищни морени да си представям в кулминациите на баналните мъжки оргазми A. D. инспекторката, която ме хареса

wading into love

kak  чета рекламите на небесните курви пълни с пунктоационни грешки с леки болки в черния дроб и търсят в мен изповедник в паузите на задъхани облекчавания  повече жестове не им достигат думите за екзистенциалните си епикризи тетрални имена клишета пиянските ми монолози не бих издържал слог на broch как се тъпча по транзитни заведения trakl im baum и загнивам при тираджиите които праскат белот и говорят за контрабанда  праскат белот и  говорят за магистрални жрици  праскат белот и говорят за ебане  слагат го на целия свят мамка му да еба да го еба приключвам гол върху ми- досиета praha за която мечтая карл гросман

  1. psalms for the sun

Как се появява в някакъв соматичен  cantos и се свива до мен

Мария от Магдала ( Dublin)-в либидото на Stephen the Hero

В син кринолин-жадна да отвори бурканчето с консервирано лято

Между подутите ми пръсти от удари-с друго арго или сленг

Сгъвките и които миришат на лимони кафе, върху омацаните ми със слуз и алкохол дрехи-екзистенциални exiles

Ноемврийски  бдения около транзитни барове, натикан в мачове по бокс и

Rastacuero за кварталните ангели

Как се превръщам в хунта ларсен   midlife crisis синдроми, лунатични удари по мутрата на кучия син- меланхолични епилози-как като фетус се опитвам да извадя любовните инфекции от уретъра ми, с много дози болкоуспокояващи, с много дози алкохол и вия от болка

Между мистрала на градската лудост , ревността на курвите за клиенти и жасмини които изпращам по среднощни куриери

Как захвърлям всичко, за да се стопи зад мен и се хващам докер на пристанището, където на естакадата дефилират срамежливи вдовици в черен креп жадни за мъжки ласки, но в кулминацията на деня Магдалина ни дава любов, която нарича –облекчаване ( само срещу дневния ми надник-зад контейнерите)- и денят понякога загнива с юмручни боеве в корабните трюмове. Където соленият вятър гори лицето и гърдите ми, а водата лекува раздраният ми гръб от театрални женски оргазми в хотели зад тежки завеси, когато щях да сменя мутрата на един Хунта Ларсен. Как давам пари-как забравят да ми връщат тези пари-как проигравам пари на комар-или как хвърлям пари по красиви жени и след това преджобен  разлиствам The Thief’s Journal и се тъпча с пържена риба при кварталното барманче-който не разбира от евфемизми и отсича-еби им майката на курвите пич

люшках се трескав между средновековни процесии на Ecclesia Catholica, където от облото дъно на небето се сипеха конфети, по ъглите на библиотеките воайорски се мяркаха херостратовци и Марии от Магдала с влажни коси да пеят пагански химни, устни-които лепнеха от нарове и портокали-Lilian colours

как се разминавах с пресни вдовици с усукан креп около шиите, с пияни моряци които си търсеха белята по баровете, с травестити- в боксЬорски екипи-Divine Fleur на Genet

как като конквистадор, захапан от маларична соматика, виех за хинин, в абстинентна самота, захвърлен в трюма на някакъв крайпътен мотел, наречен-mansion. как стрелям с въздушна пушка по дантелите на хоризонта или печеля за кремс плюшени мечета от септемврийски карнавали до пристанището, а тя- театрално опъва дъвката си и ми сочи с пръст Гондолата чакаща на рейд от детските ни сънища

как ще ме възпеят в eklogē на някакво утринно матине с подути прасци от стоенето и епидермални петна натъпкани с успокоителни, алкохол и въглехидрати в претупани а абсурдни церемонии докато растителността погълне всичко. Дали преди това няма да премине през мен coil –where are you, малагата и халюцинациите от  morphine, дали няма да видя странни субекти понеже всеки трябва да мине през своята  via dolorosa. (‘My God, my God, why have you forsaken me?’ ) и сигурно ще бъдат усмихнати взетите под наем Магдалини в бутафорни процесии където вечерта за тях ще приключи в някакъв оргиен κάθαρσις, но нека преди това, в увода на приготовленията бъда със синя риза

Как тъгата се стича в гърлото ми в среднощни убежища с неонови плазми, наричани-барове и затруднява дишането ми. И как с упоени сетива от акохола зяпам с момчетата бокс от профи лигата, бойци- с инстинкти на убийци. Играем на белот-пародийни персонажи на the gambler-дъната на живота ни. Дори когато скитам виждам в порядъчните жени курви по маниера на stephen. Докато някой откачи. Или стане хроничен акохолик. Или заради някоя Магдалина не го натикат в панделата. Или някоя автомобилна процесия не го метне в канавката.

Как малко по-малко се превръщам в “Junta cadáveres”. Junta Larsen.

И все повече обичам скъпите ръчни часовници. Жасмините. И елегантните вталени сака. Как сгъвам  старомодни епистоларности на касови бележки и ги втъквам  в chocolats au rhum dans la boîte bourgogne. Senilita. Или  излушвам красивите жени повече отколкото трябва.  Усещат какво ми липсва. Усещам какво им липсва. И затова съм много внимателен и галантен с тях. Дори когато дискретно им подавам парите. Дори когато шепна имената на хотелите. Дори когато усетя колебанията им. Или отказите им. Лекото почукване по вратата на стаята ми. Полупиян. Да смесвам алкохол с енергийни напитки. В някакво межтуетажие. Между затъпелите рецепционистки. И среднощните порно канали. И как се опитват да вмъкват литературни думи. И как накрая си тръгват със съсипани дрехи по кожените седалки на такситата. И как аз, пак падам по гръб в несвяст смален. Върху завързаните балони на любовта ни. Докато всичко приключи в поредния бар. С Йожени. Морячето.Да пием студени бири. Потънали в някакво цинично арго. С тавтологии от мръсни думи. Да пътешестваме из глупавите си завоевания

усещах  как плътта на полицейските инспекторки жадуваше за някой алфа мъжкар с криминален увод да ги овъргаля  в някой хостел. а гънките на китките и шиите им миришеха на контрабандни парфюми –канела. Как разказвах в бароков стил ударите си, как се свивах в спазми-когато трябваше да опиша ударите в мен, а в неловките паузи ( понеже всеки  нов абзац – е несправяне с миналото) хвърляха бегли погледи  като  flaneur-ки в слабините ми, а  след това искаха да заличат спонтанните си ръкописи-уличници във очите ми. И винаги бях с небесно синята си риза, понеже дори когато пре-разказвах паденията си исках да бъда красив за нея-вероника. където  щяхме да се срещнем. в  Anteleijo. И всичко щеше да бъде безкрайно бяло. Като  последните ризи на  maurice pilorge, bulcaien, stilitano

как в някаква архетипална пневмония виждам в просяците ангели по среднощните улични арени на падението, под аплаузите на пияни херостратовци и магдалини, с подути пръсти и сцепени вежди-които мажа с течен вазелин hallelujah три пъти  Cesar-е- за слугата на небесният префинен садист, мамицата ти мръсна

как се превивам на две и лазя заради екзистенциалният ми гастрит и предозирам обезболяващите, за да притъпят спазмите на самотата мен, и се налага да слушам до втръсване евфемизмите на платинени създания,които сега ми говорят за морал и любов, но по-късно в мотелските стаи ще натискат лицето в слабините си и ще ме молят да ги наричам курви, мамицата ви мръсна

когато  бях пиян и светът се обръщаше и само чаках небесният да се изсипе на ринга, десен прав-ляво круше в муцуната, оратория на бойци с инстинкти на убийци, и как ме просваше по гръб в нокдаун кучият син, и някой отегчен анестезиолог вече броеше 1 2 3 4 5

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*