„Страх и омраза в Лас Вегас“: Светът нивга вече безбрежен

„Страх и омраза в Лас Вегас“: Светът нивга вече безбрежен

От Преслав Безбащински

Керуак, замлъкнал и статичен в своя гроб, Нийл Касади, “якото дете на затворите”, мъртъв до релсите към Мексико, Буковски “застанал зад своята картечница”, пишещата машина и пиян до припадък, започващ първия си роман. Гинзбърг, Бъроуз и Жьоне, ръка за ръка, маршируващи към плазата където Черни Пантери и Hells Angels, “стоящи на раменете на гиганти” не виждат и на една педя пред носа си и се смачкват от бой пред вулгарния поглед на силните на деня. Хипита и битници – покосени. Ако човек желае да вникне в черната кутия, която представлява “Страх и Омраза в Лас Вегас”, трябва да има предвид ерата, която описах и да види монументът на прогреса с подрязани криле.

Д-р Хънтър С. Томпсън поема по своята непокорна спирала към Истината като разбойник, живее цяла година с подлите светци от мото клубът Hells Angels, пребивавайки на дъното на обществото, написва книга в процеса, първата си. След като книгата създава фурор, разпродава се за дни и вдига затъпяващото общество на крак, членове на мотоклуба пребиват автора почти до смърт.

Маргинал до мозъка на костите си, Хънтър изпада в състояние на авторефлексия.

Стига до извода че просто е изчерпал една гледна точка. Дали е достатъчно това обаче, за да впие свръхчовешкото си тяло в плътта на този неуловим звяр, който наричаме Истина?

Той проумява че всички гледни точки трябва да бъдат преследвани до край за да се стигне до него и от абослютен бунт, той заменя своята гледна точка, с тази на обикновения консуматор с промит мозък в романа си “Страх и Омраза в Лас Вегас”, като по това време авторът е напълно доволен от оксиденталната дихотомия подчинение-бунт, която е като задънена улица за повечето мислители. В далечината, той самият, целеустремен към хоризонта и думите на Лейтенант Курц от “Сърцето на мрака” се чуват едва – “Ужасът…ужасът”.

В книгата, която ще се превърне в кариатида на ГОНЗО (Наименование получило се по метод сходен на този по който е избрано и ДАДА) журналистиката няма почти никакви разяснения. Хвърлени сме на произвола на действието, с диви очи наблюдаваме рождението на хаоса по дирите на д-р Гонзо и Раул Дюк, търсещи американската мечта, решени да вникнат в мозъка на обикновения американец със зъби и нокти, тъй като знаят че Морфеевите порти не се отварят пред непросветените.

По време на техните пътешествия, всичко свято бива поставено под ножа, преобърнато с главата надолу, гнусните вътрешности на догмите стърчащи във въздуха подобно на крака на бездомници. Невинност, социален ранг, човешки права, закони и всичко друго бива заличено. Прилично на подивял Торо, иновативният журналист блуждае под слънцето без водещ принцип. Постепенно, чрез вътрешната си отчужденост от тогавашната контракултура и с отвратителна стокада от наркотици, Хънтър Томпсън разбива фалшивата западна дихотомия. Наркотиците пречупват време и пространство, изкривяват ума, както се е случвало с всеки горд американец тогава.

Целият опит на протагонистите бива концентриран и втвърден в знание голямо колкото глава на карфица и ние, като читатели, вникваме в дълбоката Истина че в един свят, в който не съществуват подвизи, последната необятна област за изследване е вътрешния Аз.

Като истински лейтенант Курц, Раул Дюк разбира в един миг че всички земни действия, дали те ще са изсичане на идоли в “Сърцето на Мрака” на Конрад или притежанието на шумни возила и цветисти ризи са ненужни и лишени от какъвто и да е смисъл.

Ехото на думите “Ужасът…ужасът” се чува отново с мрачна мъдрост предвещаваща реализацията че Истината не е подчинена на никого, на никой предразсъдък или мироглед и че ако трябва да бъде зърното лицето ѝ даже и за миг изпълнен с ницшеанска лудост, всякакъв контекст трябва да бъде унищожен.

Няма нужда човек да се вълнува от това кое е правилно и кое грешно, той трябва да бъде отвъд доброто и злото, да принадлежи на знанието и по този начин да се освободи от себе си.

Чистата Истина е Смъртта.

Това дълбоко разбиране се случва за части от секундата и именно затова новелата свършва ненадейно, подобно на катастрофа случила се на максимална скорост. По време на своя престой с Hells Angels, Хънтър пише за своята концепция за пределът, който според него, не може да бъде зърнат от офис или от каквото и да е друго обикновено място, несъзнавайки тогава, колко е близо до Чистата Истина, която е целта на всеки истински журналист.

“Страх и Омраза в Лас Вегас” ще начертае нови хоризонти като едновременно ще бъде и КРАЯ за своя автор, който никога няма да я надскочи, бидейки изчерпал простосмъртната мъдрост, която може да бъде достигната.

В студената утрин на 20 февруари 1995 д-р Томпсън се самоубива, пръскайки своя мозък с ловна пушка.

Бихме могли само да си представим как механизмът на живота сменя скорост за секунди и авторът намира себе си ветеран, забравени зад вражите позиции, свидетел на немислими проникновения, никога повече скитник, чакащ да бъде спасен, без да знае че войната за Истината отдавна е приключила и забравена. Пред него лумва огънят от крушението на прогреса, прекратен вовеки и в очите на човека се вижда отражението на един диамант и във всяка страна от този диамант има друг, така до безкрайност, затъмняваща Слънцето и Луната, изземвайки Въздухът и Водата, бидейки Всичко и Нищо, едновременно.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*