Пътна карта към „Светилището“

Пътна карта към „Светилището“

Вторият роман на Янислава Вълкова „Светилището” вече е по рафтовете на книжарниците. Сюжетът се завърта около търсенето на безценно съкровище, както и откриването на извършителя на едно убийство. Книгата е написана в класически криминален жанр.

Ето и „пътната карта“ към нея:

1. Щом сте заедно, вие трябва да сте едно цяло. И това не са само приказки. Здравата връзка, подобно на тялото, се крепи на два крака. Левият е твой, а десният е на партньора. Ако тежестта падне повече върху единия, се губи равновесието. В началото нещата започват да куцат, а накрая това, което сте градили, има опасност да се срути. Използвай енергията си, насочи я във вярната посока и резултатите няма да закъснеят. Помни, че си силна и имаш много приятели. Когато имаш нужда от помощ, тя няма да закъснее.

2. Мечтите са нещо съвсем друго. Те идват от душата, дават смисъл и воля. Карат те да се бориш, да страдаш, да се надяваш, да се рееш над реалността, да измисляш нов свят, да търсиш хармония и баланс. Сбъднатата мечта води със себе си покой, радост и лекота.

3. Да знаеш, че на приказки някои хора са много големи, а ако поискаш услуга, се преобразяват и не можеш да ги познаеш. Така че имай едно на ум.

4. – Хм, че то българите масово се изнасят и бягат в чужбина, та златото ли да остане. Спасява се поединично, монета след монета хващат пътя навън.

5. Понякога за миг животът се обръща и всичките ти планове стават на пух и прах. Вежливите усмивки и приятелските думи се оказва, че се били просто театър. Хората, на които си разчитал и вярвал, се измъкват с лекота и показват истинската си същност. Хлъзгави, любезни с всички, подкрепа никому. Лицемерие, двуличие и алчност!

6. Той не се спря на време, виждах го, но какво трябваше да направя, вече беше обладан от мракобесниците. Алчност ли го прихвана, глупост ли, божието наказание ли го настигна, не зная. Хич не му трябваше с тези неща да се занимава. Нито е първият, нито е последният, който ей така залудо ще си загуби живота.

7. Беше застраховано за близо 50 милиона евро.

– Току що станаха ясни петдесет милиона причини за убийство.

8. Има ли живот, въпрос на време е да дойде и смъртта. И после сякаш нищо не е било, слънцето грее, реките текат, тревата ще покрие гроба и това е. Дори най-великите, богати, силни хора потъваха в пръстта, а от горе им идваше пролет. Златото и властта приличаха на мощен опиат, заслепяващи до смърт. А какво оставаше след човека тогава? Ако човекът е бил лош, нищо не остава, само разрушения. Ако е бил добър, хората споменават дълго делото и думите му, а децата му го правят безсмъртен, защото кръвта вода не става.

9. – Нали е госпожица, значи е свободна.
– Едва ли.
– Съмняваш се в себе си и затова не си готов да направиш нужната крачка. Ще проверя какъв ѝ е статусът и после да не си измисляш други оправдания.