Причини и предпоставки за смъртта на един учител

Причини и предпоставки за смъртта на един учител

Емоционално, но затова пък 1:1 с действителен случай

Вчера разбрах, че учителят ми по история в четвърти клас е починал. Не сега, ами преди няколко месеца. Беше алкохолик.

Последният път, когато го видях,

ровеше в кофите по Шишман

Макар и дискретно. С едната ръка. Другата държеше в юмрук до гърдите. Минах на другия тротоар, за да не ме види и да се засрами. Въпреки че са минали повече от 15 години, той все още ме познаваше.

Осъзнах, че и сега не знам първото му име.

Защото за всички беше “господин Дафинов”.

Когато той започна да ми преподава история, за пръв път имахме учители по всички предмети. Това си е ново ниво на познанието отвсякъде. Трябваше ни време да разберем шегите му. Черните му вежди бяха винаги сключени, говорът — ясен и отчетлив,

само разговорите за футбол го караха да се развълнува

И през зимата, и през пролетта ходеше с тънко бежово яке. За лятото не знам. През лятото няма училище.

Изпитваше ни много, всеки час. Нямаше мърдане, ако не знаеш

разликата между причини и предпоставки

защо да казваме Турска власт, а не робство и че крал Милан е с ударение на “а”, а не като отбора. Често ни разхождаше из целия учебник. Никой не му се сърдеше за двойка. Не го обсъждаше и не се оплакваше от него. Защото, ако е при Дафинов, значи е заслужена.

Имаше и друго. Той разказваше урокът така, че ние го запомняхме още в час. Да, и четене трябва за 5 и 6, но виждахме как дори на най-безразличните към ученето им оставаше нещо в главата. И то по неговите безмилостни критерии — да знаеш години, да спазваш последователността на събитията, да търсиш обяснение за това или онова. По-късно, когато ходех на изпити и пишех есета винаги ми се смееха, как мога така да навържа нещата, че да имам теза, да намеря аргументите и фактите. Дори без да имам някакви особени познания по темата. Ами да,

останало ми е от четвърти клас.

Научих се да обичам историята. Ако гледам обективно, тя не дава така високо ценените “практически знания” — да можеш да преговаряш за заплата, да работиш е Exel, да си популярен онлайн, да снимаш вайръли. Но те учи да мислиш и да си обясняваш процесите. Да разбираш какво се случва в света и какво се е случвало. Да си информиран, а не всякаква

изкукала националистическа сган

да те води за носа с “България над всичко”. Затова се дразня, когато теоритиците на пазарната икономика твърдят, че трябва да си адаптивен. Обаче адаптивните са врабчета и гълъби. Градските плъхове. А орлите са непригодни, защото не могат да живеят във всякакви условия. Сигурно г-н Дафинов трябваше да прави нещо друго, с което да изкарва повече пари. Работа по строежите на строителния балон, нещо. Определено щеше да е по-добре за него. И нямаше да потъне в дебрите на алкохолизма и мизерията. Които може би не са единствена причина да почине на 55, но едва ли са за подценяване, когато трябва да бъркаш в кофите. Може би е абсурдно да искаме от хора на ръба на оцеляването, каквито са учителите, да бъдат мотивирани. Но ето, имаше един такъв, има и други останали. Системата обаче се стоварва върху тях и те нямат никакъв шанс да я променят сами. А за нас остава единствено липсата на работеща образователна система. Изобщо, да си с акъла си е голямо проклятие, когато е по-добре да се скриеш в лудостта. Когато не си луд и смъртта е спасение.

Виолета Керемидчиева

7 коментара

  1. Неандералеца и той не е бил адаптивен, както и Хомо хабилис и Хомо еректус. Живели са по едно и също време с кроманьонеца. И кой е оцелял? Най-адаптивния! Адаптивността не е порок и това да я заклеймяваш си е чисто изместване на проблема от болната на здравата глава! Има една англо-саксонска поговорка „Don’t kill the player, kill the game“ Тук пасва идеално!!!

    • Violeta Keremidchieva

      Адаптивността сама по себе си не е порок. Но може да се превърне в такъв, когато е на всяка цена. Прав си обаче, не е в това въпроса. Или поне – не само в това. Абсурдно е как реагираме като общество на подобни проблеми, абсурдно е кои са хората в медиите, даже кои са съдиите на разни долни тв формати. Дори България търси талант не заслужава да има мутреса в журито.

      • Няма адаптивност „на всяка цена“! Тя е качество, като рационалност, трудолюбие, точност, толерантност. Или го имаш или не, не можеш да го придобиеш или „научиш“! Това за което ти говориш е по-скоро арогантност, а не адаптивност! Арогантност, безочие, дебелокожие са все прояви на селска дебилност и еснафлък много разпространени по тези ширини но те са свързани с нагаждачеството и шуробаджанащината така типични за ниско образованите и високо прости индивиди окупирали всяка „сладка“ службица в БГ, даже бих казал, че не само са свързани , а и им е невъзможно да съществуват без тях.

      • Като близък на г-н Дафинов не мога да скрия възмущението и огорчението си от това, че вашата публикация не отговаря на действителните факти и съдържа невярна информация. Още като се започне с посочената възраст, която се разминава не с една или две години от реалността и погрешните интерпретации и представяне на нещата става ясно, че вие въобще не сте запозната със същността на проблемите, които сполетяха този човек.
        Дали е бъркал в кошчето или си е изхвърлял боклука, тъй като той живееше на улица „Шишман”, с което може би също не сте наясно е безсмислено да споря, но е факт, че в светлината, в която го
        представяте като изоставен, бездомен клошар не отговаря на действителността.
        Г-н Дафинов почина в болнично заведение от сърдечна недостатъчност, а не като бездомник и алкохолик на улицата.
        Има неща, които могат да оставят непоправими отражения върху цялостното състояние на човек и не всеки е устроен да понесе ударите на живота, загубата на близки и ред причини, които са нещо
        твърде лично.
        Смятам, че е недопустимо да се публикуват подобни неща, без автора да е наясно със ситуацията и да се злоупотребява с чуждото нещастие.
        Разбирам вашето осъдително отношение към образователната система и ниските учителски заплати, но ако сте водена действително от благородни подбуди, не би трябвало да конкретизирате име и да оставите погрешна представа за образа на г-н Дафинов и по този начин да опетнявате паметта му!
        Ако наистина уважавате своя учител е редно да поправите грешката си и да изтриете вашата публикация от всички сайтове, в които е копирана за да не става обичаният от вас преподавател повод за грозни и некоректни коментари.

        • Violeta Keremidchieva

          Здравейте, благодаря ви за този коментар. Центърът на публикацията е моята благодарност към него и съжалението ми, че съм го видяла по този начин. В никакъв случай не е злоупотреба с нещастието му. Що се отнася до публикациите в Blitz, те са изцяло без моето знание и разрешение и в момента вече съм им писала да ги свалят. Ако не го направят, има и други начини. За името – може би сте прав. Просто ми се стори нечестно да не кажа кой е направил толкова много за нас като учител.

  2. Чудесно обяснение!

  3. Последният параграф е просто клише до клише – пазарната икономика, адаптивността и особено изключително изтърканата метафора с плъховете, гълъбите и орлите. Наистина е на нивото на „Блиц“, така че не се учудвам, че са харесали текста. Има и няколко граматически грешки, но това е най-малкият проблем. Основният е в манипулативното изопачаване на една житейска история (която, доколкото разбирам от коментара на Petrov, е и понагласена). Няма никаква връзка между състоянието, в което се намират българските училища, и „пазарната икономика“ като такава. Много подчертано капиталистически страни по света предлагат отлични условия за работа на учителите. Това, че в България нещата са различни, се дължи по-скоро локални, български причини – същите, поради които нищо тук не работи нормално, темата е много обширна. Не би билио пресилено да се каже, че именно липсата на пазарна култура и на адаптивност към нея, дължаща се на 45 години безнаказани престъпления и на 28-те години, които са техни преки наследници, е в основата на това. Тезата за капитализма и лошото образование би могла да е актуална в САЩ, да кажем, но в България историята е съвсем друга и е най-малкото проява на невежество и на повърхностно мислене да се обвързват двете неща.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*