Полина Рангелова: Момичето, което живя в грешния свят

Полина Рангелова: Момичето, което живя в грешния свят

За Автора

Полина Рангелова пише от малка, главно поезия и есета, напоследък и разкази. Пътува и изследва. Обича животните, добрата поезия, пънка и екстремните спортове.

Този свят, ясен и светъл, обеднял духовно и богат на маргиналност, е извор, от който все още може да се пие чиста вода.

Този свят, в който дишаме и мечтаем, въпреки сивотата, въпреки липсата на светли аури, въпреки монотонната делнична еднаквост, в която се усмихваме все по-трудно, е все пак нашия си свят, нашият си дом, в който живеем почти по принуда, заради страха ни от смъртта.

Не така мислеше Рози – момичето, което остави в мен една горчивина, която не мога да изтрия…

Обичам хората, които с малко думи казват много неща.

Имах такава съседка. Рози. Момичето с черешовата коса. Тя беше необикновена в обикновеността си.

”Чета проза” – казваше – ”написана само от най-големите, защото са малко онези, които умеят с много думи да казват още повече…”

Разговаряше повече на ум, отколкото на глас, но аз я разбирах.

Един есенен ден ме покани у тях, като ме предупреди, че никой освен нея не е влизал там от години.

Влязох и останах буквално без думи. Стените бяха окичени с прекрасни живописни картини, майсторски изработени от самата нея и никой никога не ги беше виждал!

”О, свещен храм на живописта!”, беше фразата,която ми дойде инстинктивно…

И така, момичето с черешовата коса ми разкри душата си. На мен! Така го беше почувствала.

Попита ме дали обичам поезия и ми подаде тефтер с нейни стихове. Тя бе цялата душа! Едни от най – добрите съвременни стихотворения, които съм чела с днешна дата. Помоли ме да не казвам на никого за картините и тефтерите. Тя просто не искаше да покаже таланта си пред света, не искаше да обезчести душата си по този начин.

Месец по-късно през един ноемврийски студен ден Рози направи опит за самоубийство и я вкараха в психиатрията.

След още месец излезе и довърши започнатото – втори, и успешен опит…

Момичето с черешовата коса го няма вече. Отиде си без да се обади, без да предупреди никой.

От нея ми остана горчивият спомен за най – живата живопис и най-прекрасните стихове.

Семейството й не запази нито една картина. Изхвърлиха всичко на боклука.

Изхвърлиха таланта й.

Изхвърлиха единствените следи на един чист човек, живял някога, някъде…

О, Всевишни, прости им! Те не знаят какво правят…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*