Един почитател на “праведната” музика със своята лична музикална класация

Един почитател на “праведната” музика със своята лична музикална класация

Това е класация на метъл албумите ми, тип топ 32 за 2016 година. А защо 32, а не 10, 20, 30, дори 33, за по-сакрално, ли? Няма конкретна причина, просто за тези албуми си струва да пиша. Така че да започвам, че голямо хранене предстои:

32. Spiritual BeggarsSunrise to Sundown – приятна лятна музика, имаща много общо с класически рок от 70-те. Хубав албум, но далеч от личните ми пристрастия.

31. OpethSorceress – толкова вече мирише на нафталин музиката им, че на човек му става гадно как група, която преди 10-тина години беше символ на новото и прогресивно, сега се е забила в такова звучене и се е превърнала в едноличен проект със спорни качества. Но и не мога да отрека, че тези 2 песни, които стават в албума, звучат много добре. Ама какво от това…

30. IhsahnArktis – за разлика от Emperor, соловия проект на Ihsahn ми е скучен, с изключение на NGL. Но тазгодишният му албум е слушаем, има добри песни и не писва (много).

29. HammerFallBuilt to Last – в периода 1999-2002 г., това беше една от най-любимите ми групи, но и от тогава не съм слушал техен албум. А този звучи недразнещо, непатетично и не ти идва да се застреляш от скука, даже имаш желание да си го пуснеш отново или поне ако ги нямаше поне 20-тина от заглавията по-долу.

28. BrujeriaPocho Aztlan – малко шанс дадох на този албум, при повече слушане щеше да е доста по-напред в класацията. Но след толкова години заслужавало си е чакането.

27. SvartelderPyres – Doedsadmiral беше видимо активен тази година, но за Nordjevel ще стане въпрос малко по-късно. Втората половина на албума е много силна и ако блека ти е любимото звуково нещо, не трябва да се изпуска това.

26. Serpetine DominionSerpetine Dominion – на едно място Корпсграйндър и онзи скокливия евреин от KSE + бившия барабанист на TBDM, резултат лично за мен много по-приятен от който и да е от последните албуми на изброените групи. А и голям плюс е, че е кратък.

25. SarkomAnti – Cosmic Art – умопомрачителни тъпи заглавия на песни, а не са на 15 год. примерно. Извън това албумът е крачка назад в сравнение с предишния и само това, че е кратък го спасява от провал. Не че на тях им пука.

24. AbbathAbbath – гледайки класациите на албумите на 2016 г., в тях почти винаги присъства и този албум. А честно казано няма много за какво, тук работи принципа, че до един момент, след като си работил за името си, след това то работи за него. Нелош албум, но нищо повече. Концертът му в България допринася още повече за „добрите“ впечатления.

23. SarkeBogefod – по-слаб от предшественика си, но все така нихилистичен и груб. Тук разочарование трудно може да има.

22. PainComing Home – един от най-големите хитове на тупса-тупса проекта на Пешо Лицемерния е Same Old Song. За съжаление от 2005 г. насам цялото му творчество може да се определи така. Което не пречи да се изкефиш на албума и да си припяваш поне 2 песни от него.

21. DevilDriverTrust No One – останах много приятно изненадан от тазгодишното им произведение. Не писва, не звучи все така едно и също. И щеше да е доста по-напред, ако не бях си пуснал след това албум Chimaira. Много олекна, но поне е надъхан.

20. UrarvUrarv – много хора съсредоточени да ровят за блек от всякакви странни места и да мрънкат как вече в Норвегия нямало нищо като хората, изтърваха това издание. Което май даже не е ЕР, а промо. Явно Aldrahn му писна от DHG, което е разбираемо преди миналогодишния им албум, и си направи своя група, която има много повече общо с The Deathtrip. Задължително издание.

19. KvalvaagMalum – липсва ти звученето на норвежки блек от преди 1996 г.? Първият Troll ти е любим? Мразиш грандиозните симфота в блек? Еми това е албумът за теб. Въпреки, че съм го сложил толкова назад (и аз не знам поради какви причини) това е един от албумите на годината. Млада и все още надъхана група, която има още да се развива, но показва добра звучене още от сега. Определено ще ги следя за в бъдеще. А и забравих да кажа, има кавър на Troll от първия им албум.

18. BorknagarWinter Thrice – бях много обнадежден за полуадашите след прекрасния URD, но се оказа напразно. Дори и участието на Garm не помогна, но като цяло не им е за сефте и май споменатия вече албум беше изключение.

17. Entombed ADDead Dawn – така и не успех да харесам Entombed, не му пука за разделението на две, кой бил прав, кой не. Ей този албум е много приятен, звучи добре, става за пиене, става за куфеене. Музика без финтифлюшки, направо удря.

16. KhonsuThe Xun Protectorate – едно от интересните и по-необичайно звучащи неща, да не казвам авангардно. Ако ти липсва една идея по-странното звучене от норвежки блек групи от края на 90-те, това е албума за теб, едва ли ще останеш разочарован.

15. DarkthroneArctic Thunder – пак има блек, пънк няма, дърто хеви и осемдесеттарщина също бол, т.е. почти без изненади. Албумът е много добър и лично за мен най-интересното им издание за последните 10 години.

14. MetallicaHardwired…to Self-Destruct – има нова Металика и тя не е на първо място? Не е даже в топ 10? При други условия, дори и в долната половина на втората десетка. Това явно не е моя класация, но бих ощетил поне 10 албума, ако бях ги вкарал в топ 3. Макар че ако не беше толкова дълъг или беше останал само първия диск, без проблеми щеше да е в топ 10. Но това няма значение, винаги ще са ми любими почти до телешки възторг, а и трябва да се дава шанс и на новите неща, а не да се циклят едни и същи. За пример – всички, които се скъсаха да хвалят новите Мейдън и Слейър миналата година.

13. WitcheryIn His Infernal Majesty’s Service – траш албумът на годината. И да, има много блекария в цялата работа, което за мен е огромен плюс, а и не ме интересуват групи, играещи го на носталгия към 80-те, когато са се раждали (и аз съм роден тогава де…). Чуй го, има поне 3 песни, които биха минали за хит на годината.

12. DjevelNorske Ritualer – олдскуул блек албумът на годината. А песента с Hoest (Taake) е блек хита на годината (не ѝ пиша името просто, защото е дълго, сложно и норвежко, а и ме мързи). Има и акустичен инструментал. Повече такива албуми трябва да има и да излизат от Норвегия.

11. Dark FuneralWhere Shadows Forever Reign – според last fm, това е втория албум, който съм слушал най-много тази година, а Dark Funeral е най-слушаната група. Но това не означава, че голяма част от това слушане не е просто, защото обърнах голяма внимание на албума, което не е напълно заслужено. Добро завръщане след толкова промени в състава, но просто не може да се мери с нещата по-нататък.

10. Anaal NathrakhThe Whole of the Law – Extravaganza е хитът на годината, албумът почти буквално е трепач и може би за мен това е най-добрия им албум. Понякога грозното е красиво по свой си уродлив начин.

9. The Wretched EndIn These Woods, from These Moutains – Samoth за разлика от Ihsahn си държи здраво на екстремното звучене, което довежда и до много добри резултати, като този албум. Не бих казал, че е най-добрия им, но определено продължиха със силните издания.

8. In The Woods…Pure – може би това е завръщането на годината. Много силно издание, много атмосфера, която бавно, но сигурно попива в теб след всяко слушане.

7. ScourScour – Фил Анселмо винаги го е перяла сачмата. Честно казано нито соловия му проект ме интересува особено, нито Down, нито новия Superjoint. Обаче това ЕР е сила и ми идва точно на място. Да, малко разнообразието липсва, но именно това е чара на тази гюрултия.

6. UrgehalAeons in Sodom – подреждайки класацията знаех, че този албум ще е сравнително напред в нея, но се оказа, че почти влезе в топ 5.  Предвид това че от 5 до 2 са почти на едно високо ниво, но нямащи нищо общо албуми, това е максимума за този албум. Достойно сбогуване с Трондр Нефас, цяла купчина блек метъл мафиоти са гости в албума и ако блека ти е присърце, а това не си спрял да го въртиш, значи нещо куца.

5. In FlamesBattles – да, звучи модерно и мазно, обаче и много свежо, особено като се види с какви неща е заобиколен в класацията и какво съм слушал, това е издание, което беше нужно да изпускане на парата, след едни Djevel или Scour примерно. Не ми липсват въобще 90-тарските им неща, винаги съм бил фен на периода им от 2000 – 2006г. и ще ми остане едно от най-любимите неща. Този албум няма нищо общо с тогавашното звучене, но има една искрица, която ми носи от настроението, което носеха тези албуми.

4. SkuggsjaSkuggsja – понякога музикалните драскачи използват фразата „неземна музика“ излишно за какви ли не неща. За това издание определението е точно на място. Едно от най-съществените неща през тази година в музиката, заслужаващо да му се обърне сериозно внимание. Думите тук наистина са излишни.

3. KornThe Serenity of Suffering – албум, който първоначално не приех за нещо повече от добър, но след всяко слушаше все повече се впиваше в съзнанието ми. Korn последните 15-тина години са ми били слабост и ми e много приятно, че продължават със силните издания и най-важното, във форма са и звучат адекватно.

2. WitherscapeThe Northern Sanctuary – такива албуми са ми най-любими. Между другото си ги пускаш, чисто от любопитство, а и Дан Суоно си е хаховец. И в следващия момент не спираш да го въртиш. В него има всичко – дет метъл, 70-тарски прог, класическо хеви, че дори и Whitesnake. За жалост Opeth вече няма да издадат подобно качествено нещо, но от друга страна и по-добре, защото такива албуми заслужават напълно всички добри думи и хвалебствия, без да се пънат за някаква претенция.

1. NordjevelNordjevel – първо започвам с един факт. Албумът излезе в средата на януари и още тогава не остави шансове за другите издания през годината. Така трябва да звучи блек метъла през XXI век. Всяка песен заслужава внимание и си своеобразен хит. Звукът е ок, има динамика, масивност. Да, ако си фен на 90-тарски Дарктрон едва ли ще ти хареса, но така звучи блекът сега, без ни най-малко да е предателско. Без конкуренция на първото място!!!

Борислав Василев

 

За още прозрения, откровения и проницателни разсъждения посетете личния блог на Борислав Василев.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*