„Миграцията на паламуда”: нещата все някак ще се наредят

„Миграцията на паламуда”: нещата все някак ще се наредят

„Миграцията на паламуда” (2012) на Людмил Тодоров е човешки филм. По канона на едно от най-готините клишета – ”малкия човек”.

Едно село някъде по Янтра, дето българи крадат от цигани.

Симо е иконописец, на който много не му върви, а Райчо е комунист, на който също много не му върви. Децата им са авери и се занимават с глупости.

Райчо е направил кръст за ахтополската черква и го е спазарил за паламуд. Взимат кръста, две икони и тръгват към морето.

Христо Мутафчиев и Стефан Вълдобрев правят много топли роли, а Велко Кънев като на раздяла казва: „Ако нямаш две иляди за погребение, по-добре живей”.

Въпреки родната действителност, филмът не затъва и за секунда в битовизъм и провинциалност, а разнася по бавното течение вечната житейска надежда, че нещата ще се подредят все някак.

А и да не се – все тая.

Людмил Тодоров е разказал една история, която Рали Ралчев е уловил с много атмосфера на лента.

Когато филмът излезе, Людмил Тодоров отказа да го пусне в големите киновериги заради обидните условията, които монополистите дават на авторите.

Години по-късно филмът мина по една от телевизиите, а сега може да се гледа с кофти качество в най-голямата видео платформа. И все си струва.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*