Марти Цеко: Дзън, дзън

Марти Цеко: Дзън, дзън

Като малък си спомням

веднъж когато на този ден

беше слънчево

нетипично за това време

и светлината влизаше през прозореца

ми

точно над върха на тополите

стърчащи до реката

като ограда.

Спомням си че чаках

Коледа която след 2000 хиляди години

се очакваше да дойде

по същото време

но аз бях несигурен

дали ще получа подарък

защото тази работа с подаръците

беше свързана с металчета издялкани

във формата на кръг

както и хартийки в нещо

като правоъгълна форма

украсени с лицата на стари хора.

Спомням си че тогава се усъмних

в смисъла на тази

изкуствено забъркана каша

от новините определяна

като време за семейство и любов

защото от тогава до сега тя все така нуждае се

от пари като подправка

повече

и повече

машината добре оформила ни е

тя не знае

стоп.