Когато рейвът беше по-пънк от пънка

Когато рейвът беше по-пънк от пънка

Днес клубни банди като The Prodigy и The Chemical Brothers редовно са хедлайнери на фестивала в Глaстънбъри и големите събития с електронна музика като Electric Daisy Carnival в Лас Вегас правят големите рок концерти да изглеждат като джуджета, а светът вибрира до възторг от звука на дръм машини и синтезаторни бас линии.

Но имаше времена, когато електронната музика беше маргинална за масовите музикални фенове – непроницаем свят без харизматични фронтмени и никакви послания отвъд това да отидеш и да усетиш музиката.

По-свободомислещите банди като Primal Scream, Jesus Jones и Orbital смесваха рок, електроника и изпълнение на живо в ранните дни, но Underworld е истинският новатор, докарал рок фенове до еуфорията на танцуването и спечелил клъбърите за по-богатите и по-дълбоки удоволствия на пълнометражния албум.

Наскоро те отбелязаха 20 годишнината от издаването на своя разтърсващ албум „Dubnobasswithmyheadman“.

Ядрото на групата – Карл Хайд (57) и Рик Смит (55) са приятели и колеги от 1979 година и са от едно и също поколение с The Cure и New Order, а не с Prodigy и The Chemical Brothers, както се смята.

Пътят към успеха обаче е дълъг и трънлив.

”Първоначалният план бе, че нямахме никакъв план. Без записи, без албуми, без турнета”, казват те. Карл Хайд и Рик Смит от Underworld правят всичко това през 80-те и постоянно удрят на камък и се чувстват несигурни дали някога музиката им ще намери публика. Групата завършва десетилетието със солидни дългове, без записи и договор с компания и в екзистенциална криза.

Тайният герой на групата е съпругата на Смит – Трейси, заради която се местят в Рамфорд, където срещат 17-годишния диджей Дарън Емерсън, който става новият трети член на групата от 1990 до 2000 година.

Трейси кара Смит да следва инстинктите си, дори когато е обезкуражен и отчаян. Той си спомня един ден през 1990 година, когато спечелва само 120 паунда и облян в сълзи казва, че не може да продължава така и че нищо няма да се получи. ”Правя амбиент музика и не знам защо”, казва той. Тя обаче го подкрепя да продължи и две години по-късно той продава парче от същата тази ”шибана амбиент музика” за 5 000 паунда за телевизионна реклама. Трейси насърчава и Хайд относно текстовете на песните.

Една от тайните за успеха на албума „Dubnobasswithmyheadman“ е загадъчното импресионистично вокално присъствие на Хайд. Текстовете всъщност представляват бележки, направени по време на странстванията му в Лондон, Ню Йорк и Токио. Албумът става емблема на съвременния нощен град, пълен с пропаднали пияници и видения на сюрреалистична архитектура. Вдъхновен от Чарлз Буковски, Лу Рийд и Сам Шепърд, музикантът обикаля улиците с бележник, в който улавя пулса на нощния град.

Той започва да води записките си, докато е в САЩ, работейки с Тери Нън, фронтдамата на Berlin, в звукозаписното студиото на Принс в Минеаполис, и свирейки на китара за Деби Хари в Ню Йорк. ”Когато си с кралицата на Ню Йорк ходиш на фантастични места и срещаш фантастични хора”, казва той. ”Просто стоиш на ъгъла на улицата през нощта и пишеш това, което виждаш”, допълва Хайд. Процесът върви със солидно количество алкохол.

”Рейвът беше по-пънк от пънка”, казва Хайд. ”Десет хиляди души в един склад, записи, направени в твоята спалня, пиратско радио – можеше да имаш кариера абсолютно извън конвенционалния музикален бизнес. Това беше абсолютно маргинална култура”, казва той.

С присъединяването на младия диджей Дарън Емерсън късметът се усмихва на групата. Денем стажант брокер в града на финансовите пазари, а нощем диджей в Milk Bar в Сохо, където се събират звездите на нововъзникващата денс сцена Пол Оукънфолд и Бьорк.

Смит си припомня, че му е било трудно да заработи с Дарън в началото, да възприеме правилата на денс музиката, но работата с него му е помогнала да се развие. И за изненада на Хайд, Емерсън го насърчава да направи нещо, което смятaл, че е оставил в миналото: да пее и да свири на китара.

Първият им албум „The Hump“ е в 12-инчов формат и се продава на специализирани денс магазини от задната част на стар автомобил Sierra estate и така групата реализира първата си печалба от музика. ”Така разбрахме, че това работи”, казва Хайд.

Следват синглите ”Mmm… Skyscraper I Love You”, ”Rez”, ”Dark And Long” и кулминацията ”Dubnobasswithmyheadman”, който прави заявката, че Underworld е нов тип банда.

Тяхното влияние скорострелно нараства след парчето ”Born Slippy” към култовия филм на Дани Бойл ”Трейнспотинг”.

Новите поколения в поп музиката (Basement Jaxx, Daft Punk) ще последват примера на Underworld в правенето на епични живи концерти, U2 взимат назаем техните програмирани текстури за албума „Pop“, Radiohead се вдъхновява от Underworld за по-електронното звучене на албумите ”Kid A” и ”Amnesiac”.

Но в песните от ”Dubnobasswithmyheadman”, всички записани на обикновен комплект в къща-близнак в предградието Рамфорд, все още има нещо специално.

Когато Дани Бойл кара Смит и Хайд да осигурят музика за церемонията по откриването на Олимпийските игри в Лондон през 2012 година, те избират парчета от ”Dubnobass” заедно с песни на Arctic Monkeys, David Bowie и Emeli Sande. Тези парчета от ръчно изработена електроника в крайна сметка бяха изслушани от милиони хора по целия свят. Нещо в тях все още въздейства.

”Албумът все още звучи живо и уместно, защото за него имаше борба”, казва Хайд. ”В него има емоцията на група, която все още не знае каква е, има и надежда в мрака”, допълва той.

По BBC и Guardian