Как да бъдеш БГ поет

Как да бъдеш БГ поет

От Иван Шентов

Ти си творческа натура с хуманитарен уклон. Още в 5-ти клас другарката ти каза, че си добър по литература. Свалил си поне една леко пийнала мацка със съчинени на място стихчета, които точно сега не можеш да си спомниш.

Ти пишеш (или искаш да започнеш да пишеш) поезия, разкази, есета, четиристишия, хайку, танка и по малко театрална критика. Ходиш в Арт Хостела и другите три бърлоги, в които се събира поетичният авангард на София. Бил си поне веднъж в Сфумато. Значи ти си човека!

Тези 10 лесни стъпки for dummies ще ти дадат правилният наклон на перото така, че да излезеш от сянката си и големият лош лош свят най-накрая да разбере, че ти си истински, неподправен, супер перспективен млад български поет. Защото всички български поети са млади и перспективни. Честно.

Ето как:

1. Направи си блог, а най-добре и страница във Фейсбук. Сложи там своя снимка как се взираш в чашата си в някой бар, а ако имаш под ръка пишеща машина – снимай се с нея. Важно е снимката да е черно-бяла. Измисли си име на блога. Добра идея е да е нещо без конкретен смисъл и най-добре на английски. „Of Falls and Autumns“ е пример за добро заглавие, „Letters of Flesh“ – също, но е заето. „Поетичен блог на Красимир Андонов“ не е добър вариант. Блогът ти трябва да е в tumblr, в краен случай WordPress. Не ме питай защо, просто трябва.

След като си направиш страница можеш с чиста съвест да отидеш да пийнеш едно в Арт Хостела, където да разкажеш на няколко човека за новия си проект. Не го наричай „блог“, наричай го с цялото заглавие на английски, което си измислил или копирал от песен на PJ Harvey. Половината ти работа е свършена.

2. Значи, на първо място намаляваш до минимум разказите и за неопределен период забравяш напъните да напишеш роман. Докато валидизираш името си в средите на пишещите трябва да се ограничиш главно с поезия, защото все пак гоним срокове и искаме всичко това да се случи преди 2030-та. Как така защо? Защото малкият обем ти дава неописуема преднина и реално за няколко седмици или даже дни можеш да съчиниш репертоар, достатъчен за летящ старт в света на писането!

3. Имаш блог. Време е да натракаш някакъв content. В поезията по принцип има някакви правила и изисквания, които обаче никой не познава достатъчно добре, за да може да ти каже, че точно твоите стихове не струват. Като начало не е задължително стихотворенията ти да са много дълги. Десет реда по две-три думи е добре. Правилото е просто: повече прилагателни, по-малко глаголи! Не използвай главни букви и пунктуация. Добра практика е да пишеш поезия, която звучи като списък за пазар или сводка на полицията. Нещо такова:

събудих се

до теб

а теб те нямаше

станах и пих кафе

или обратното

но това 

няма 

значение

защото теб те нямаше

Ако ти идва нанагорно, можеш да се ограничиш до първите три реда. И така работи.

4. Ако все пак се появи някой достатъчно отворен да те критикува, убий го с презрение и го наречи „ретроград“ и „хейтър“. Ако е много настойчив смени елегантно темата и изкрещи в лицето му: „Оставка!“ и „А ти къде беше когато бяха протестите, бе!“.

5. След като вече официално си поет е редно всички (да, дори баба ти) да разберат. За да го направиш както трябва има няколко стъпки. Първо лайкни всички налични страници във Фейсбук, които съдържат името „Литературен“, страници на блогове на други поети, както и такива на „култови“ барове, в които си чувал, че има поетични четения. Всичко това има за цел не да покаже, че им се кефиш – а напротив. След като си налайквал десетина страници започни да храниш публикуваните там неща, но не хамалската, а с тънка ирония и хаплив език.

Пускай смело линкове към свои неща. Внимавай да не засегнеш някой, който организира литературни четения в горепосочените култови барове. Хубаво е тези хора да са ти приятели. Бързо ще се ориентираш за това кои са те, защото всички са им приятели. Публикувай свои стихотворения като status update-и във Фейсбук. Може да са посветени на някаква актуална тема, като например защо Лео още няма Оскар или ситуацията в Украина. Ако нямаш нерви за това може да са пълни безсмислици, посветени на софийските улици, стига да са мрачни. Това винаги работи.

6. Смени работния си статус в личния си Фейсбук. Все пак това е основната ти литературна арена. Напиши, че си Author at Името-на-блога-ти. Няма значение, че всички знаят, че си барман, студент или безработен. Или и трите.

7. Сега е време да поработиш малко върху външния вид. Пусни си брада. И да нямаш брада – няма значение, спираш да се бръснеш, защото сега работиш върху цикъл от градски поеми за канавките на София и нямаш време за тия работи. Освен това никой няма да приеме на сериозно гладко избръснат поет. Чукни в Гугъл Алън Гинсбърг. Така! Чукни сега Чарлс Буковски. Това трябва да е достатъчно за да се убедиш.

Също така заебаваш всякакви суичери и тениски с комикс герои. Изкопаваш отнякъде два пуловера и някакъв по-дълъг шал, желателно е да си намериш и палто. Ако носиш очила – избери си нови такива, с по-дебели рамки.

Правилно си усетил, че нещата отиват на някаква клош-хипстърия. Ако и някой друг се усети – отричай. Отричай яростно и твърди, че си ходиш така от гимназията.

8. Бъди мрачен, затворен и скептичен. Използвай фрази от типа на „това е преснимано“ и „еди-кой-си няма покритие“ – като разбира се не става дума за обхвата на мобилния му телефон. Имай мнение за книги, които не си чел и говори за театрални постановки, на които нямаш намерение да ходиш. Това придава тежест.

9. Стани близък с други поети. Това не значи, че трябва да се познавате лично, въпреки че помага. Просто им прави четки или ги храни по интернет. Как да разбереш на кой да правиш четки и кой да храниш – това е лесно. Прави комплименти на тези, които организират литературни четения или могат да те поканят да участваш на литературно четене. Останалите – под ножа.

Участвай на литературни четения. Ходи на премиери на книги. Говори за книги. Винаги ходи с книги в себе си. Дръж ги отворени пред себе си в кафето, в трамвая, таксито, университета, на работното си място. Снимай ги и ги качвай в instagram. В краен случай ги чети, но само ако вече всички говорят за тях и трябва да цитираш.

10. Не бъди Калин Терзийски. Каквото и да правиш, гледай дали Калин Терзийски не го е правил, и ако го е правил – не го прави.

Това е.

15 коментара

  1. Stela Markova

    Свежо. Може би си заслужава да разберем и кой е авторът 🙂

  2. Как да ни харесат като поет и да спечелим по някоя награда
    Ламцадрица ( http://peatnekoga.com/issue-007/lam-barut7/ )
    Рада Барутска

    5. Въобще не си правете труда да се опитвате да постигнете някаква мелодичност или ритъм – това са отживелици. Днес се пише в свободен стих. Лесно разбираем и достъпен за всички, свободният стих трябва да се придържа към един единствен принцип: стихотворението накрая да изглежда като стихотворение. Ако редовете например са прекалено дълги тук-там, просто ги разделете – на око. За целта е добре да държите страницата на около три педи разстояние от очите. Ако я държите по-близо, има опасност да започнете да четете и това би ви разсеяло. Някои поети процедират по следния начин: поставят листа със стихотворението на някаква отвесна плоскост (прозорец, пиано, античен скрин, въобще някаква поетична мебел) и излизат от стаята. Изчакват пет минути в коридора и нахълтват обратно с поглед, отправен към листа като стрела към мишена. Елементът на изненада тук много помага да се хванат някои неравности във външния вид на стиха….

  3. Александър Цанков

    Разрушихте ми имиджа на антисоциален тип, ходещ с палто и силно рекламиращ собствените си произведения. (Даже и шалче си имах, ффс и наистина си ходех така от гимназията… :/)
    Иначе доста иронично и точно описващо какво се случва с писателската сцена у нас. Хора с желание много, но твърде малко хора напълно отдадени на това начинание.
    И последно – точка 10 е много силна точка. Може би и основополагаща.
    Странно ми е обаче каква е точната мотивация за тази публикация – ясно е, че друг начин за развитие на литературата в ниските нива на писателското съсловие не същестува, също е ясно, че няма да намелеят и типовете, които смятат, че „тези“ стихотворения ги бива за каквото и де е. Може би е скрита реклама на Арт Хостела и може би трябва да го посета. 😀

  4. Йордан Йорданов

    Това е доста подигравателно! Браво много хора, ще се вържат. Подобна статия бих написал аз, когато реша да се подиграя с всички, който си мислят, че имат талант(така по-лесно ще се различават идиотите). Не е достатъчно просто да пишеш.За да последваш тези стъпки. Определено се правиш, че си чел нещо. Втория вариант е наистина българинът е по-тъп от всякога! Какво значение имат наградите, визията, статуса във Фейсбук,работния статус ала бала…. Това е най-тъпия мироглед, който може да се образува в мисленето на един човек.Без значение млад,стар, талантлив или не. Първо трябва да си себе си и да повярваш, че можеш наистина, а после е въпрос на време и желание да се развиеш ….

  5. МногоДълбокаМисъл

    Забравили сте едно от най-важните правила, а именно: „Пиши в бял стих.
    Римата е отживелица, а и изисква твърде много труд, усет и време.
    Праскай всичко в бял стих, така по-трудно се разбира дали си некадърен
    или не. Освен това по-лесно впечатлява първокурсничките в трите академии
    ( Натфиз, Консерваторията и Художествената – те са основната ти
    любовна плячка. Улов няма да намериш лесно на друго място.)

  6. МногоДълбокаМисъл

    А сега, след като оставих ценното си мнение е време да потеглям към мрака на градската нощ. Не бих изразил друго мнение за тази абсурдна статия, очевидно писана от старомоден дегенерат, пък и трябва да си купя нов пуловер и шал, преди да отида на следващото си литературно четене. Ако искате нещо качествено посетете личния ми проект за поезия : Really Deep Thoughts from the Dark Abyss (можете да го намерите в tmb1r.) Тръгвам вече, че бързам, трябва да напиша няколко театрални критики за 4 спектакъла в 199 и Сфумато, които не съм гледал, но няма и да гледам.

  7. Emanuil Tomov

    Тънката препратка към Letters of Flesh особено много ми хареса. Не го знаех тоя блог, но сега се забавлявам с него 😀

  8. пфхахахах 🙂 супер яко!

  9. Някой Някъде

    погледнал
    поетът
    броя
    свои
    ФБ
    почитатели

    сравнил
    осъзнал
    завидял

    😉

  10. Някой Някъде

    Хубаво е да се види, че кофти коментарите не виждат бял свят. От какво Ви е страх, ПОЕТЕ?

    Хахахахаааааа.

  11. Последното, десето правило трябва да е БЪДИ Калин Терзийски! Иначе текстът е готин, дава ясна пътеводна светлина за обърканата душа на уонабитата като мен.
    Благодаря от името на всички графоманяци!

  12. Забелязвате ли, че единственият, който се споменава е Калин Терзийски.
    Значи тва копеле прави нещо правилно, щом е единственият който се помни, знае, различава.
    Тоест бъди нещо като Калин Терзийски, без поркането, щото е вредно.

  13. Как да напишем успешна стихосбирка в няколко прости стъпки.

    http://plamensivov.com/как-да-напишем-успешна-стихосбирка-за-1/

  14. Глупотин Глупотинов

    „Добра идея е да е нещо без конкретен смисъл и най-добре на английски. „Of Falls and Autumns“ е пример за добро заглавие, „Letters of Flesh“ – също, но е заето. “ Много добро директно попадение against цялата пасмина от напудрени и напарфюмирани пишещи пудели, оставила бедните четящи без алтернатива напоследък. Оносно откровено цитирания К.Терзийски, той е само една малка, карикатурна, стояща на повърхността част от цялото съвременно литературно блато. Но – бедна държавица, беден народ, манталитет и потребности. С други думи – каквото търсенето, такова и предлагането, няма на кого да се сърдим. Благодаря на Иван Шентов, че е алтернатива на алтернативата.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*