„Поляната с дивите ягоди“: Меланхолията на Бергман

„Поляната с дивите ягоди“: Меланхолията на Бергман

„Поляната с дивите ягоди“ (1957) се препоръчва от кинокритиците като първа стъпка за влизането в света на един от режисьорите, оформили световното кино – Ингмар Бергман.

В центъра на филма е 76-годишният професор по медицина Исак Борг (Виктор Шьострьом), който живее заедно с домашната си помощница в Стокхолм. В зенита на живота си той плува във фройдитски сънища и се опитва да подреди миналото си и да се сдобри със себе си и всички останали.

Исак Борг е удостоен от университета в Лунд със званието доктор хонорис кауза и заедно със снаха си Мариан (Ингрид Тюлин) той тръгва на дълго пътешествие към града, в който някога е влязъл в науката.

Marianne: Sleep well?
Isak: Yes, but recently I’ve had the weirdest dreams, as if I must tell myself something I won’t listen to when I’m awake.
Marianne: What’s that?
Isak: That I’m dead. Although I’m alive.

По пътя той се връща към детството си, към жената, в която е бил влюбен, но се е оженила за брат му и към жената, за която дълги години е бил женен. Мариан разкрива пред него проблемите в брака й със сина му Евалд и търси в него отговори, които вероятно не може да открие в съпруга си.

If I have been feeling worried or sad during the day, I have a habit of recalling scenes from childhood to calm me. So it was this evening.

Той от своя страна се опитва да подреди сложните си отношения със сина си и така намира и себе си.

По време на дългото пътуване Исак и Мариан срещат различни хора, в чиито истории оглеждат и собствените си животи.
Филмът се гледа много леко като съвременно роуди и е наситен със силен екзистенциален заряд и меланхолията на синия час. Студената природа вкарва в атомосферата лека скандинавска отчужденост и допълва чувствата на героите.

All along the line, there’s nothing but cold and death and loneliness

„Smultronstället” се превежда буквално „Поляната с дивите ягоди“, но е и идиом за скъпо място, често със сантиментална стойност.

Marianne: I know that this is wrong.
Evald: There’s neither right nor wrong. We act according to our needs.

Сценарият на филма е на Бергман, който разказва, че се е вдъхновил от едно свое пътуване между Стокхолм и Даларна, което го отвежда и до родния му град Упсала. Той си помислил колко странно би било, ако завари къщата на баба си там непокътната, точно както е била преди десетки години. И така му дошла идеята за филм, който да пресъздава една врата, през която можеш да се връщаш в детството или някой друг период от живота си.

Marianne: You’re a coward.
Evald: Yes. This life sickens me. I will not be forced to take on a responsibility that will make me live for one day longer than I want to. And you know that I mean what I say.

По-късно обаче той дава друга версия за генезиса на филма: ”Истината е, че аз завинаги живея в детството ми”.

Той пише сценария в стокхолмска болница , където два месеца лежи заради гастрит и стрес. По това време личният му живот е пълен хаос. Третият му брак се разпада,  аферата му с актрисата Биби Андершон също е към края си, има и проблеми в отношенията с майка му.

Но всичкo, от което се нуждаем, са диви ягоди.