Иван Гугин: Карма Полис, арестувайте ме !

Иван Гугин: Карма Полис, арестувайте ме !

Временно минах от другата страна и съм готов за арест от Карма Полис. Бръмча като хладилник. Не мога да го слушам това парче сега ! Червената кола, Кристин, е в пламъци и гони някакъв затлъстяващ бял мъж. Не искам да имам нищо общо, но въпреки това …  Рейдиохед излязоха през 97ма с този албум предупреждение, но вече сме казали ОК компютър и ОК неврастения…

Имам време да асоциирам. Един цял час се дундуркам в градски реис под ноемврийското слънце в Ел Ей. Номер 720 за целия път от брега на океана в Санта Моника до Даунтаун.

Майко мила колко крейзи и колко хоумлес в един реис само за час !

Ниско наведена козирка под която едва се виждат очи, но с очертани финни черти и устни. Мисля че е била красавица. Сега е с много бръчки, с много найлонови пликове и с още повече проблеми. Пита шофьора дали днес ще има пълнолуние. Оглежда се, търси внимание от всички, прави малка драма, моли го да спре между спирките и слиза плачейки, много разстроена.

Този шофьор е и психоаналитик.

Почти без почивка се качи друг размъкнат несистемен образ, който се залепи да му говори за някакво дело и проблеми със съдията утре. Не спира да говори, почти вика. Имаше и един дългокос индианец с черни очила. Крещеше, че е нейтив американ, не му пука че убил майка си, и се разпищоли по шкембе. Шофьорът спря и трябваше да го изчакаме да слезе от рейса малко на тръни. 

Най –търпеливият шофьор на автобус в света.

Един благ с тежък испански акцент нищо не го смути. Много от тези самотници просто търсят внимание. Като тази кльощава леля с жълти очила, розов анцунг, която прави упражнения в средата на на пешеходната улица с бастун…

Малко прескачам…

Моментално бъдеще… Бързо бъдеще … за да стигна до след инцидента. 

Не знам точно как стана. Несъзнатено или нарочно загубих фокус и сега съм със счупена ръка. Не че е било самоубийствен импулс – не съм някакъв краен биполярен тип. Просто съм пуснал по бърза инерция дълго събираното объркване и умора и съм загубил баланс на колелата на скейтборда за две секунди.

Наложи се да отида в болница, даже в операционна и без моментално записване в един момент без интервали с тръба в гърлото и после забравих всичко. Събудих се с пулсация в глезените и пирони в ставата.

Взимам един овехтял юбър, за да се прибера. Юбър шофьора се бори с компютъра блокира и псува като обикновенни бакшиш. Картата с движещи се колички на екрана тук вече не е нещо ново и свежо. Хайпът сега е насочен в е-скутърите. Всички бъзкат с електически тротинетки под наем: сканираш код бъзкаш и заебаваш .

Това е концепцията общо взето.

Отивам на работа с шинирана ръка. Първи ме вижда един колега – млад французин с козя брадичка, опашка и пружинираща походка. Поздравява ме накланяйки глава, докато брадичката посочи  встрани. Винаги така прави. Консервативен жест на галантност наследен от някой нормандски дядо?

Нещо кодирано от старата школа изтанцувано и запоено с литри изпит сайдър в поколенията. Седи много странно под слънцето в Лос Анджелис. Обяснявам и за шината и за зеленият цвят на лицето ми

Тази неделя тук празнуват Деня на Благодарността и аз съм отклонил покана от колеги. Сам и шиниран съм дошъл пак в автобус с унижените и оскърбените в най -тъжния ресторант до една бензиностанция в Уест Холивуд. Само тази закусвалня и няколко профилирани гей барове са отворени днес наоколо. Няколко вентилатора, тих фон от коледни песни и тъжно осветление като в столова. Има няколко заети маси с не съвсем конвенционални фейсове, но не изглеждат застрашително. Ям палачинки и пия кафе. Не е лошо за Деня на Благодарността.

Минава цяла седмица и следващата неделя пътувам до Силвър Лейк, за да видя какво правят хипстърите тук. Влизам в бар с плътни щори и ги намирам. Плътната завеса на входа спира слънцето. Кръгъл бар обилно татуирана  барманка с каскет и уж отнесен поглед като Джанис Джоплин. В хепи ауър сме и си поръчвам Карма Бъргър от менюто. Има телевизор с Vice channel, oтегчени от клишета за средните класи показват военни в Mосул.

Американци танцуват хоро с кюрди в някаква база. …без романтиката на гражданската война в Испания. Без осакатени поети. Лорка и Оруел не са в Мосул. Човешкото притиснато от алчната машина.Избор между празни дехуманизирани погледи и уродлива героизирана идеология в пустинята не е избор…

Карма Бъргър разсъждения .

Смешен съм . бръмча като хладилник. Карма Полис, арестувайте ме !