Защо си тръгна Кевин Картър?

Защо си тръгна Кевин Картър?

”Много, много съжалявам. Болката от живота побеждава радостта до точката, в която радостта не съществува… депресиран… без телефон… без пари за наем… без пари за помощ за децата… без пари за заеми… пари! … Преследват ме ярки образи на убийства и трупове и гняв и болка… образи на умиращи от глад или ранени деца, на безумци с пръст на спусъка, на убийци-екзекутори… Отивам да се присъединя към Кен*, ако имам това щастие”.

Това е предсмъртната бележка на Кевин Картър.

Южноафриканският фотограф, който решава да си отиде едва на 33 години, малко, след като печели Пулицър с една от най-зловещите и въздействащи снимки в историята на фотожурналистиката – лешояд, който изчаква умиращо от глад дете в Судан.

Кевин Картър е роден в Йоханесбург и израства в католическо семейство, рядко излизайки от квартала за бели в града, в който не били допускани чернокожи. Споделя, че имал нещастно детство, в което мечтаел да стане автомобилен състезател.

След гимназия учи за кратко фармация, след което се присъединява към Военновъздушните сили, в които служи четири години. Следва катарзис – той е пребит от негови колеги, след като се опитва да защити чернокож сервитьор.

Започва нов живот, като първо се изявява като DJ, a след това се отдава на фотожурналистиката. Някъде по това време прави опит за самоубийство.

Кариерата си с фотоапарат започва първо като спортен фоторепортер, но малко след това се съсредоточава в зверствата на апартейда.

Картър е страстен почитател на джойнта и някои по-тежки наркотици, като по-късно развива и зависимост. По време на цялата си кариера се измъчва от дилемата на фотожурналиста:

„Всеки фотограф, който участва в тези истории е засегнат. Променяте се завинаги. Никой не бачка тази работа, за да се чувства добре. Много е трудно да продължиш“.

През 1993 година той пътува за Судан, където „хваща” и снимката си. За да направи кадъра, му трябват 20 минути.

Той я продава на New York Times и печели с нея Пулицър. Освен на световно признание той става обект и на много обвинения.

“Човекът, който настройва техниката си, за да направи перфектна снимка на детското страдание може би също е хищник, още един лешояд в кадъра”.

Така и не става известна публично съдбата на заснетото момиче, но Картър признава, че не й е помогнал. На журналистите е било забранено да докосват местните заради опасност от пренасяне на зарази.

Три месеца, след като печели Пулицър, Кевин Картър се самоубива.

Уелската банда Manic Street Preachers записва парче за него, което се казва ”Кеvin Carter”.

 

*Кен е негов приятел фотожурналист, убит край Йоханесбург.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*