Елена Вълчева: So doom

Елена Вълчева: So doom

За Автора

Човекът, който се крие зад тези редове, е Елена Вълчева. Родена е на 20.12.1996г. в град София. Пише главно поезия. Можете да станете част от нейния свят – ВИЕлица.

 

So doom(ed) and Go (for) more*
Содом и Гомор

Ах, днес е по-добре да си порочен,
отколкото нарочен за такъв,
когато те осъжда съд задочен,
насъскван от завистническа стръв!
Нима е редно блудници шпиони
кръвта ми буйна да наричат срам
и шайка похотливци да ме гони
за туй, в което грях не виждам сам?
Аз съм, какъвто съм. И тез, които
се целят в мен, улучват своя грях.
Възможно е, отсято с друго сито,
да вземе мойто право връх над тях,
освен ако приемат, че земята
изцяло от порока е залята!

Шекспир, 121 сонет

Общоприето е децата да се възпитават по модела, че всяка крайност е пагубна. Залитнеш ли – това означава, че задължително ще паднеш. Отклониш ли поглед – това означава, че задължително ще изгубиш дирята на правилата.

Изтриеш ли пропитите в съзнанието си „така не може“ и „така не трябвa“ – това означава, че ще имаш пълна свобода на избор.

А какво по – лошо от свободата ?

Вече беше проведен разговорът за „От къде идват бебетата“, което моментално означаваше, че нашата героиня Елиза е вече навършила пълнолетие.

Семейството й, в частност майка й, бе изключително тесногръдо, с леки наклонности на фанатизъм.

Дълбоките деколтета, полите над коляното и червеното червило се смятаха за стъпалата, които водеха много подвели се момичета надолу – или към професионално развитие в някой бардак, или в най-добрия случай към ролята на мадам.

Но Елиза имаше родителите си, които никога нямаше да позволят единственото им дете да поеме по този път и затова грижливо се стараеха съблазнителната капачка на коляното й винаги да бъде прикрита.

Въпреки прекрасните къдрици, които обгръщаха скулите и, сините очи, които изпъкваха насред млечнобялата и кожа, и тялото, вече приело изкушаващите женски форми, въпреки че бе момиче, надарено с ум и красота, тя бе свенлива.

Знаеше, че нейният глас не разполагаше с тежестта да бъде чут,а и нямаше какво да сподели по най-разискваните училищни теми, а именно кой с кого е спал и колко акробатични пози е сменил. Нямаше какво да сподели, но искрено желаеше да бъде част от момичетата, чиито колена се развяваха на показ и чиито устни грижливо бяха обрисувани в похот.

Усещаше, че нещо в нея я дърпаше към промяна. Не намираше за грешно едно момиче да позволи удоволствието на момчетата да я обгръщат с поглед, да мислят за нея.

Чудеше се…. какъв по-добър начин да станеш част от училищния разговор, даже може би да получиш ролята на главен разказвател, освен да пристъпиш всички норми, грижливо напъхани ти в ушите като тапи.

В този момент тя си състави схемата на Седемте – трябваше и по едно момче, което да олицетворява всеки един от смъртните грехове – похот, чревоугодие, алчност (скъперничество), леност, гняв, завист, горделивост (високомерие).

Щеше да започне с номер 1 – момчето-похот. За неин късмет същинското олицетворение на похотта, както и често даван пример от майка и за дяволско създание, беше съседът и Стефан. Той редовно водеше различно момиче в дома си, но краят винаги беше един и същ, а именно мощен писък и лъжливо обещание за обаждане.

Стефан от край време флиртуваше с Елиза, но предразсъдаците и не и позволяваха дори да помисли за неговия допир. Но сега беше готова и само позвъняване на вратата му щеше да я лиши от товара на девствеността. Мисълта за дяволското момче и проникването му в нея караше кръвта й да кипи.

Актът, наподобяващ на ритуал в представите и, щеше да открехне Елиза към грехопадението.

Номер 2 – момчето-чревоугодник. Чревоугодието е започнало да властва още в рая, когато нашите прародители са вкусили от забранения плод.

Елиза чувстваше сама себе си така и искаше момче, което да не може да и се насити. Момче, което лакомо да впива устни в нейните, да захапва врата под властта на истинската лакомия, да приема интимните и части за божествения десерт, до пълно пренасищане.

Номер 3 – момчето, олицетворение на алчността.

Моментът, в който Елиза се превърна в нечий обект на притежание. Учестено дишане, хванати ръце зад гърба, така че да няма право да докосва своя обект на желанията. Всичко е за него – допир, наслада и завършек. Предпочитанията му се изразиха в това да гледа сама тя как се задоволява и как неговите усилия граничат с това да получи той пръв своя освобождаващ край.

Номер 4 – ленивият.

Тук нещата придобиха по-сложен характер. Приемаме, че Елиза стремглаво „слиза по стъпалата на адската стълбица“ и вече е една компетентна жена, която можеше да задоволи и човека, олицетворение на леността. Загубил желание за каквато и да било активност, дори забравил какво представляват емоциите, тя искаше да чуе как партньорът и сричкува името из между стоновете си. Старателно, но необуздано тя възсядаше своя любовник и с нарастване на дълбочината на проникване, се възвръщаше и духът, и емоциите.

Номер 5 – момчето-гняв. Елиза мечтаеше за него. Силно желаеше да бъде притисната до стената, прикрепена само от силната му ръка върху врата и. Тялото и пареше от мисълта за следите, които той щеше да остави по млечнобялата и кожа. Майка и винаги я плашеше с това, че ще бъде напляскана, ако не слуша и в този момент тя беше готова да усети как ръката му се стоварва върху извивките и. Гневът подтикваше към най-първичното у хората и тя имаше нужда именно от това.

Момче номер 6 – олицетворение на завистта. Знаейки натрупаните преживявания на Елиза, завистливецът не се примиряваше с факта на превъзхождащата и смелост. Искаше да докаже на Елиза неговата мъжественост като я въведе в изкуството на груповия секс. Това не плашеше Елиза по никакъв начин, защото тя се възхищаваше на момичетата, които бяха изтръгнали от съзнанието си „не може“ и „не трябва“.

Но трябваше да следва схемата на Седемте и да задоволи освен тялото, а и душата на самия завистник. Това означаваше да се откаже от качествата, които будеха завист у любовника и и да се отдаде на поредното сексуално преживяване.

Момчето-гордост – номер последен. (Ако питате него, ще ви каже, че той винаги е начело.)

Гордостта е изначалната причина да съществува Дявола (Злото). Това привличаше Елиза. Надменният поглед, високомерието и самата идея, че той е нещо повече, вменяваше и на момичето да вярва в превъзходството му. А когато именно този, гледащият от високо, сведе глава пред насладата, Елиза разбра с каква сила разполага .

Сега тя спокойно можеше да си отдъхне.
Усещаше,че нещо в нея я дърпаше към промяна.

 

****

Усещаше, но така и не се осмели да превърне всички горепосочени мисли в реалност.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*