Димитър Димитров – Анимитер: Вселената няма нужда от повторения

Димитър Димитров – Анимитер: Вселената няма нужда от повторения

Интервю пред Lunatic.bg, София, 2014 г.

Наскоро се върна от фестивала „В двореца” в Балчик. Какво мислиш за подобни фестивали?

Струва ми се, че от тези фестивали няма друга полза, освен човек да се отпусне и да работи много свободно, и ако го приемат на един фестивал, това си е достатъчна награда. Все пак ти правиш някакъв измислен свят, и не трябва да търсиш такъв вид потвърждение в реалността. Трябва докрай да се опиташ да се разбереш и кажеш на тези фестивали, а не да повтаряш, именно това ми беше много досадно, защото видях много повторения. Става дума за този конкретен, преди това не съм ходил на фестивали. Стори ми се, че има някои нови неща, но повечето бяха уж творчество, но страхливо, защото вече са взети пари отнякъде и се вижда как е раздувано времетраенето, и идеите не са съвсем интимно авторски, а са правени, за да са споделяни и приемани от комисии, и тук нещата отиват в съвсем друг безсмисъл. Затова за себе си мисля, че не трябва никога да го обръщам на подобна меркантилност , а да слушам и правя себе си. Защото, като се споминеш някой ден, така или иначе нищо няма да остане от теб, освен твоя поглед, ако успееш да го консервираш и ако хората го отварят някой ден, и ако той е наистина уникален. Това го има и тук и на оня свят и в следващите ни животи, остава погледа ни от духа и от душата, от това как сме я отгледали и гледали през нея. Това си заслужава. Повтарянето на нещо е абсолютно ненужно за Вселената. Затова десетки години търсих подходящ сценарий, по който да работя. Понеже е трудно да имаш собствен поглед, защото докато се окажеш зрял и мислещ, вече си натрупал толкова много светска, такава масова шлака, че трудно можеш да изплуваш. Сега съм вече на 38-40 и за пръв път виждам, че мога да имам собствен поглед, да осъзнавам без да ползвам натрупаното. Според мен, затова живота е с това времетраене, като форма на висше земно образование. Какво ще правиш 150 години на тази земя? На душата й трябват 70-80, и с първото й проглеждане си заминаваш, отиваш на друго място. Както казва Майстора, тъкмо надобрееш, нещата започват да ти се получават, и двата метра те чакат.

Един вид преход?

То е преход, да. Искам да осъзная всички тези неща и да танцувам върху тях докато все още съм жив и душата ми е на този свят. Това искам да се случи с филмите ми, поглед отдругаде, но докато все още съм тук. С цялото съзнание, че съм ангелско същество, искам първо аз да видя нещата, после някой друг. Дори не държа друг да ги види, не ме интересува публиката.

Осъзнаваш ли, че нещо става добре, в момента, в който го правиш?

Моментално. Става естествено, то е като всичко останало, като усетиш, че въздуха е чист в планината, започваш да дишаш. Като ти тръгнат творческите процеси, значи си в планината на изкуството. Дали някой критик ще каже, че това не е достатъчно лъскаво и издържано, няма значение за мен, той е в съвсем друг свят.

Конкретен отзив в този смисъл?

Да, чух две думи, които ми бяха достатъчни. Когато си представих проекта, една жена дойде и ми каза, че като текст било по-добре представено, отколкото самия филм, и очакваше да започнем разговор. Аз си мълчах. На мен тези две думи ми представиха целия свят на критиците, и този разговор ми беше абсолютно ненужен. Четох някъде за този идиот, който не разбира какво говорят хората, но слуша музиката на разговора им. Това ме интересува, има ли музика, а в нейния въпрос нямаше никаква музика. Чисто практично може да говориш каквото си искаш, да се дават отговори и така нататък, аз така си изкарвам парите, чисто практично, и това няма нищо общо с това, което искам да правя. Тоест, което правя осъзнато, аз го правя, но в друг коридор.

Кажи нещо повече за филма…

Казва се „Денят на кървавите венци”, и е направен изцяло на смартфон. Ровил съм се в Интернет и къде ли не по фестивали и не намирам нищо подобно, правено някъде някога на телефон – имам предвид анимация, правена изцяло ръчно, кадър по кадър и по класическа технология, а не генерирана от някаква програма. За съжаление, оказа се, никой не разбира това нещо. Навсякъде обяснявам, че това сигурно е първия филм в света, правен по подобен начин, което е странно, че се случва на мен. Купих този телефон, защото видях, че ще ми свърши работа, и ето, веднага нарисувах филм на него. Формата се оказа много подходящ за мен, защото аз обичам да работя скришно, а този начин на работа ми позволява точно това. Вадя го навсякъде и никой не забелязва какво правя, не се притеснявам да работя. Никой не може да повярва, че правя продукция на телефон. Основно, така печеля и време. Това се случва в офиса, дори пред жена ми и децата. Важно е за един творец да открадне време. Освен ако не е някой бохем, който не се съобразява с времето.

Ти всъщност си професионален аниматор, ученик на Доньо Донев.

Ами да, занимавам се с анимация и си изкарвам парите с анимация от 98 година, което е много сериозен опит, защото съм имал много проблеми през това време за разрешаване, сменял съм всякакви техники. Аз съм мързелив, винаги съм искал да избягам от всякакви зависимости, да лежа на някоя поляна и да се припичам на слънцето, и двата начина на живот, които съм искал, сега успявам да съчетая с този телефон. Но да, трябва да имаш опит, за да правиш това.

Нещо за Доньо?

Много ме изненада този човек, защото като ме приеха в НАТФИЗ, в първия ден, когато го срещнах, само като му чух дълбокия глас, разбрах, че това е най-големия мъдрец на Републиката. Той говореше толкова с разбиране и концентриран смисъл, че това беше голям шок за мен, преди това си мислех, че ще срещна един глупак, а срещнах един мъдрец. Явно така са нещата, за да можеш да режисираш глупостта, трябва да си мъдрец, до глупост. Той подаряваше свобода, без да се занимава и да натрапва академизми и пр.

Филмът спечели награда в Торонто?

Пратих го на много места, на втория фестивал спечелих, и хората пратиха наградата, без да са сигурни, че казвам истината, как съм го направил, след това казаха, ок, покажи как си го направил. Фактически корейци, производители на този телефон, не разбират как съм го направил. Изпратих им файлове и така.

Обмисляш ли предварително сцените?

Целта ми е да се изненадвам от това, как продължава филма. Не правя сториборд, ако го направя, за мен проекта ще е приключил и няма повече да го прецизирам. Искам да се изненадвам с всяка следваща секунда. Ако трябва да нарисувам локомотив, но той ми се стори змия, няма да продължа с локомотива, той вече е змия. Трябва да запазиш вкуса, трепета и интереса към живота във всичко, независимо дали си режисьор или ядрен натискач на копчета.

За мен е важно филма да носи енергия и движение, и дори да си глух, или неразумен, пак да можеш да усетиш енергията от смяната на кадрите, като с балета, дори да не го разбираш, пак да се изкефиш. Реших да правя по-къси филми, защото хората не могат да са концентрирани достатъчно дълго на това ниво, на което аз искам. Цялото времетраене на един филм не е нищо, по скоро мъничката част, която съставя времето, за мен е съществена. Стотната от секундата е по-важна от часа. Ето, Дънов казва – Господ не се занимава с едри неща, той взима една скала и я прави на пясък, тоест той рисува дребни неща. Хората са хукнали към едрото, защото си мислят, че е по-съществено. А не е така.

„Денят на кървавите венци“ – трейлър:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*