Димитър Воев: И Господ носи своята камера
Димитър Воев, сн. Нели Недева - Воева

Димитър Воев: И Господ носи своята камера

I
Малка кухня. Изпълнена с всякакви вещи от кухненския антураж. В средата стои маса отрупана с ядене. Супник със супа. Печено месо. Салати. Вино. До масата има единствено два стола.

Влизат Той и Тя.

Облечени са изискано. Без да проговарят си измиват ръцете на мивката и сядат на масата. Лицата им излъчват весело настроение.

Той нарязва хляба. Разсипват супата с чарпак. Започват да ядат.

Впечатлението, което създават е, че се интересуват единствено от яденето си. От време на време се поглеждат с усмивка. През прозореца се вижда небето. Но те не се интересуват от това.

II
Стая с голям спален креват. В него сядат облегнати на стената главният герой и Красивата. В стаята няма почти нищо друго, което да се забелязва.

Главният герой е гол до кръста. Красивата е в бяла нощница.

Той се обръща към нея и продължително я гледа в очите. Тя е тъжна.

Гл. герой:
– Помниш ли кой съм аз?
Тя мълчи.
Гл. герой:
– Не си ли спомняш кой съм?
Красивата се опитва да отговори, но вместо отговор от устата и
излиза птиче чуруликане.
Гл. герой:
– Ако някога си знаела кой съм, ако сега го знаеш искам да го
покажеш по някакъв начин. Не бих искал да се чувствам избран, но на мен ми е необходим твоя отговор. Избранник на съдбата.

Но твоя отговор ми е нужен.

Красивата: /чурулика/

Главният герой става и се опира на ръба на леглото. Обръща се към Красивата.

Гл. герой:
– Ти си забравила всичко. Невъзможно е да ме разбереш. Не можеш да ми дадеш нищо повече. Ти всъщност въобще не ме
познаваш. Отчиташ нашите взаимоотношения като милост на проведението. Но не се опитваш да вложиш дори себе си.
Мълчание.
Гл. герой:
– Ела да погледна в очите ти.
Красивата се приближава и той я хваща за рамената. Гледа я в
очите.

III
Той и Тя продължават обяда си. Пият вино. Започват да ядат от месото. Възхищението с което ядат е заразително.

Той си изпуска вилицата. Навежда се и я взима.

IV
Отново в стаята.

Гл. герой:

– Нищо не мога да видя в очите ти. Твоят поглед не означава вече нищо за мен.

Красивата започва да танцува, размахвайки ръце като птица. През цялото време чурулика.

Главният герой започва да се облича, без да и обръща внимание. Накрая красивата, изморена от танца си пада на леглото. Протяга ръце към главния герой. В този момент той излиза от стаята без да я погледне.

V
В кухнята Той и Тя привършват обяда си. Изведнъж Той става. Навежда се към нея, като бута предметите по масата.

Обхваща главата и с ръце и те започват страстно да се целуват.

През прозореца отново се вижда небето, на което никой не обръща внимание.

VI
Главният герой върви по улицата. Настроението му е безразлично. Постепенно забавя хода си. Спира пред водосточната тръба на една къща.

Гледа я. От съседния вход излизат Той и Тя, хванати под ръка. Вървят към него. Главният герой тръгва към водосточната тръба. Обхваща я с ръце и започва да я целува. Целувката е дълга и силна. Ръцете му претескат тръбата. Отстрани Той и ТЯ го гледат и се заливат от смях. Главният герой ги поглежда. След това тръгва към камерата.

Протяга ръка и казва:
– Моля те, нека да прекратим този кадър. Не ти ли омръзна. Винаги си остава един и същ.
/Моля те, престани да снимаш. Не ти ли омръзна. Винаги е едно и също./
Камерата се отдалечава.
Гл. герой:
– Моля те, нека да прекратим този кадър. Знам, че и на теб ти омръзна. Той просто си е един и същ.
/Моля те престани да снимаш. Знам, че и на теб ти омръзна. Просто винаги е едно и също./

VII
Красивата върви по улицата. Тя е тъжна. Обръща се към камерата и казва:
– Моля те, върни ми го.
Продължава да върви. Двадесетина метра по-надолу отново се обръща към камерата.
– Моля те, върни ми го.

След това красивата продължава надолу по улицата. Завива зад един ъгъл.