Дилян Еленков: Примирие с непримиримото
Дилян Еленков, фото: Дилянт Еленковски

Дилян Еленков: Примирие с непримиримото

За Автора

Дилян Еленков, роден на 10 ноември 1978 година в гр. София. Изпълнител и автор на текстове и музика в група „Кака Сяра”. Пише поезия, проза, сценарии. Публикувани текстове във в. „Капитал лайт”, „Литературен клуб”, „Кръстопът”, „Литернет”, „Лик”, в.”Преса” и др.

През 2011 година излиза първата му стихосбирка „Ципове, копчета, дни” (Арс), част от която е поемата „100% настроение”, която, заедно с “Малко сутрешно престъпление”, “Одеонъ” и “Естествен роман в 8 глави” на Георги Господинов, “Млекарката” на Димитър Воев и “Постиндъстриал” на Калоян Праматаров е една от избраните за проекта „Щрих и стих” на „Компот Колектив”, обединяващ шест авторски късометражни анимационни филма, базирани на споменатите поеми.

Анимационният късометражен филм „Денят на кървавите венци” на Димитър Димитров – Анимитер по едноименния разказ и адаптиран по него сценарий печели множество награди, сред които за най-добра анимация на филмовия фестивал „Hollywood Weekly” в Лос Анджелис.

* * *

не ме търси повече казах й
ти си смахната побъркана луда кучка
помислих си казах й
ти си луда аз не мога така
някъде към 6 сутринта на вратата
тя се притисна в мен целунахме се
аз съм най-тъпото копеле ако се върна казах й
идвай пази ме каза и аз се събух върнах се
поредното тъпо копеле
краката й голи тя падна в леглото
и аз с тези четирима идиоти
малко трева малко амфети няколко шапки
ако обичате разкарайте се на дамата й се спи
на дамата с голото дупе и червените гащи
ок само да допушим цигарите ок щом домакините искат така
после лежа до нея спомням си
голото й дупе амфетите
как да заспя с това нещо между краката си
прокарвам ръце по лицето й шията
по нея вените пулсират сърцето й диша
о боже това е моето сърце
обърнах се почетох буковски
да го духаш копеле ти си бил щастлив
и пак с лице към нейния гръб нейното младо тяло
наведох се росата мокреше тези червени гащи
които дръпнах встрани толкова можех
загледах се в нея беше леко набола
с малка капчица по средата която изпих по дяволите казах
слушах я как диша спеше бръкнах с пръст леко се размести
да й го вкарам ли не по дяволите не по този начин
извадих си пръста и отидох до банята
отвих последната тоалетна хартия от рулото
увих си я около хуя и се изпразних в това нещо
после се върнах до нея още отвита още червена
казах майната му може би друг път завих й задника и легнах до нея
моето малко копеле пак се обади
някой ден миличък казах някой ден миличка
казах и се загледах в жълтите петна по чаршафа й

малки напразни ерекции

накарай ме да чувствам
моля те, да
почувствам НЕЩО, с душата,
с тялото си
– тяло и душа,
гниещи от години.

не мога сам, разбираш ли,
не мога сам –

преди 2 дни ударих палеца
на лявата си ръка с чук,
размазах
тъпото копеле, нокътят падна
след още няколко дни;

не почувствах нищо, малко
парене
като от загасващ в плътта
фас.

толкова много
загасени фасове.
и
не чувстваш нищо, нищото
е в нощта, нищото е в деня,

в малките и още по-малките
часове, в които се молиш
на малките
богове,

с малките си ръце.

примирие с непримиримото

намирам малка прилика

в лъжите ни

в онази капчица уважение

в последния половин час

в който ще се примирим

с непримиримото.

Повече от Дилян Еленков ТУК.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*