Дилян Еленков: Поезия Красна Поляна

Дилян Еленков: Поезия Красна Поляна

За Автора

Дилян Еленков, роден на 10 ноември 1978 година в гр. София. Изпълнител и автор на текстове и музика в група „Кака Сяра”. Пише поезия, проза, сценарии. Публикувани текстове във в. „Капитал лайт”, „Литературен клуб”, „Кръстопът”, „Литернет”, „Лик”, в.”Преса” и др. През 2011 година излиза първата му стихосбирка „Ципове, копчета, дни” (Арс), част от която е поемата „100% настроение”, която, заедно с “Малко сутрешно престъпление”, “Одеонъ” и “Естествен роман в 8 глави” на Георги Господинов, “Млекарката” на Димитър Воев и “Постиндъстриал” на Калоян Праматаров е една от избраните за проекта „Щрих и стих” на „Компот Колектив”, обединяващ шест авторски късометражни анимационни филма, базирани на споменатите поеми. Анимационният късометражен филм „Денят на кървавите венци” на Димитър Димитров – Анимитер по едноименния разказ и адаптиран по него сценарий печели множество награди, сред които тази на филмовия фестивал „Hollywood Weekly” в Лос Анджелис.

Поезия Красна Поляна

След
препускането
на левият ми крак до пазара
ситуацията е следната:
Елина е отдясно на Патето, Патето
пощурява, дава назад и бута кофите, кофите
се разпиляват
и конгломерат хлебарки напада
по фланга; Папагалът чик-чирика, което е
непристойно за папагали, явно
никак не му е лесно; също така
никак не е ясно какво прави Линда върху
малкото Магаре и защо Заека
цвърчи минорно ла
/това впоследствие се разбра – Симона
го е обърнала следобяд с козината навътре/;
междувременно
едната ми ръка съумява
да върне ресто 2,20 на Евтим Евтимов, докато
другата разяснява на една бабичка къде е
„Европа”;
в този момент Бетина
запява с Патето „Оранжево небето”;
Розичка си пъха пръстчето при Заека, който
го захапва и продължава да ръфа
телта;
чудя се къде ми е дългото безкофеиново;
Патето подема „Зайченцето бяло” докато
дясната половина на мозъка ми
се бори с глава 17 от „Майстора и Маргарита”, което
обяснява горчицата по ризата
на Евтим Евтимов; Елина оповестява
тръгването си с писъци, но
идват Бранчо и Бранка с капсови пистолети
и фойерверки;
заоблачава се и почва да пръска, мисля, че
е време за цигара, но
Патето
е категорично:
„от дъждеца ах, нас не ни е страх”;
вече е 5 часа, усещам „Майска роза” и Галя
изниква до мен с Кристиян на ръце /Галя
танцува нощно време във „Фламинго”, като
всички знаем, че не прави само това във „Фламинго”/,
и Галя се провиква: „Кой иска бира?”,
естествено
ВСИЧКИ искаме бира; после ми казва:
„дай на Криси едни пуканки и ще имаш цунка”
и аз
давам на Криси
едни пуканки и имам цунка; по някаква причина
Патето се върти на място, но
не
можем да му отречем, че добре се
справя с „Детство мое”;
бардът Ивайло Диманов
с бардова походка и две царевички
в ръце
се отправя към барда Пейо Пеев,
днес е петък и
хор от 17 баби оглася втория етаж; и още:
Лора е просната на земята, цапната
от люлка, майка й я изправя и
на свой ред бива цапната от люлката –
сред необходимия брой вопли и рев
Лора
и майка й лежат на асфалта посипани
със зрънчо и ято гълъби не закъснява
да се възползва и
ги обгражда,
Патето припява: „Ние сме войници, ще вървим напред”;
чудя се
дали
да не му тегля един шут но не го правя,
поръчвам си една голяма
водчица,
повдигам я за наздраве към Галя, а
тя отново подканя всички:
„Кой иска още по едно?”.

Още от Дилян Еленков ТУК.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*